Има много теории за смисъла на съществуването, какво се случва в задгробния живот и прераждането. Независимо дали вашите вярвания се основават на религия или философия, мистерията около живота и смъртта едва ли някога ще бъде разгадана.
Какво е „Теорията за яйцето“?
Теорията за яйцето е родена от разказ, наречен „Яйцето“, описващ подробно преживяванията на човек, който е загинал в автомобилна катастрофа на път за вкъщи.
Произведението е написано от писателя Анди Уиър в опит да отговори на два вековни въпроса: Какъв е смисълът на живота? Къде отиваме, когато умрем? А теорията е умопомрачителна.
Разказвачът започва историята, като обяснява, че инцидентът не бил нищо грандиозно, но е фатален за човека. Тялото на мъжа не подлежи на „ремонт”, така че авторът обяснява, че е по-добре да е мъртъв.
Мъжът се „събужда“ и започва дискусия с неизвестно същество, за да разбере къде се намира. Той задава въпроса "Къде съм аз?" и получава от сянка безгрижния отговор: "Ти си мъртъв".
Човекът се оглежда в нищото, което го заобикаля, затова пита: „Какво е това място? Отвъдният живот ли е?“
„Повече или по-малко“, отговаря сенчестото присъствие.
Това подтиква героя да попита съществото дали е Бог, на което то отговаря: „Аз съм Бог“.
След това те продължават да обсъждат жената и децата на починалия. Мъжът е загрижен за тяхното благополучие и "Бог" намира за забавно, че се тревожи за тях, като се има предвид неговото положение.
Те продължават да говорят и „Бог“ казва на покойника, че той не се е насочил към рая или ада, а вместо това ще се прероди.
Главният герой предполага, че това означава, в съответствие с индуистките вярвания, които изповядва, че ще се върне като бебе с чисто досие, на което съществото отговаря: „Не точно“.
„Бог“ обяснява, че всеки човек оставя малка част от себе си във всяко преживяване, което има, като същевременно получава знания.
Накрая „Бог“ казва на мъжа, че душата му ще се насели в тялото на китайско момиче, живяло през 540 г. сл. Хр., но няма да се върне назад във времето, тъй като то съществува само в собствената вселена на човека.
Мъжът прави разкритие, че може да е взаимодействал сам със себе си поради липсата на ограничения във времето - и съществото се съгласява.
Това кара героя да пита тогава какъв е смисълът от всичко това. Той иска да знае защо, ако е просто прероден без спомен за предишния си живот, изобщо е преживял живот.
„Бог“ заявява, че е създал тази вселена, за да расте и узрява човекът. По-нататък се обяснява, че всеки път, когато се преражда, той се разширява и учи.
Съществото казва на покойника, че вселената, в която живее, е единствено негова и че всеки човек, на когото се натъкне, е различна версия на самия него в друго пространство и време.
Това, разбира се, кара главният герой да помисли за всички хора, които не са искали да бъдат като Хитлер или друг масов или сериен убиец. „Бог“ пояснява, че той не е само тези хора, но и хората, които са станали негова жертва.
„Бог“ казва, че всеки път, когато сгреши някой или извърши добро действие, той го прави на себе си. Всички радостни и тъжни моменти, на които е бил свидетел в околните, са били негови собствени.
Удивен от това, мъжът пита защо трябва да знае дали са необходими всички тези преживявания. Съществото отговаря, че някой ден и то ще стане Бог.
Развълнуван, мъжът казва: "Значи аз съм Бог?" Същността му казва, че не е, но ще бъде, след като преживее всеки човешки живот през цялото време в неговата вселена.
В края на историята „Бог“ заявява, че вселената на човека е яйце и след като порасне и достигне зрялост, той ще се роди отново или ще се излюпи в окончателното си състояние на Бог.
След това съществото изпраща човека в следващия му живот.
Коментари (0)
Вашият коментар