Лавиния - първата серийна убийца на Америка

За мъжете серийни убийци в американската история има стотици истории. Сред имената им се нареждат тези на Тед Бънди, който умъртвява млади момичета, Джефри Дамер, извършил най-бруталните посегателства върху мъже и момчета, Джон Уейн Гейси, виновен за смъртта на 33 души, и Ричард Рамирес, осъден за кончината на 13 в Лос Анджелис, Калифорния. Хладнокръвието и бруталните методи, с които престъпниците отнемат живота на множеството невинни жертви, шокират дори до ден днешен.

Възможно ли е обаче подобна жестокост и тотална емоционална осакатеност да бъдат проявени и от жена? Отговорът е – да. Името и е Лавиния Фишър, а според легендите тя е първата представителка на нежния пол, дръзнала да запише името си в графата "серийни екзекутори" на САЩ. Подробности за нейното битие и рецидивите, които извършва без капка свян, се предават от уста на уста сред местните жители на Чарлстън, Южна Каролина. За съжаление полицейски архиви липсват, тъй като сцените около красивата девойка се разиграват преди цели 222 г., когато службите не пазят документация за престъпленията. Ако има такава, тя е била на хартиен носител, отдавна унищожен от времето.

Фишър обаче вълнува умовете на всички, а името й е добре познато от съгражданите й, които знаят историята й от предците си. Те често я използват и за да привлекат в района туристи, любители на призрачните и кървави епизоди от миналото.

Коя е Лавиния?

В началото на 1800 г. малък хан близо до Чарлстън, Южна Каролина, приютява всички пътници и търговци, които искат да стигнат до пристанищния град. Мястото е уютно и всеки е добре дошъл да изпие по чаша топъл чай или малцово уиски. На уморените авантюристи се предлагат и спални помещения, където могат да останат за през нощта срещу много ниска цена.

Заведението се държи от мъж на име Джон Фишър и неговата съпруга Лавиния, която се славела в местността с невероятната си красота. Двамата са добре познати в околията и уважавани от всички. По онова време са смятани за заможни хора, които изкарват прехраната си честно и почтено. Наследници са на знатен род, който им оставя хан и голяма къща, с каквато разполагат малцина.

Според легендата неустоимият чар на жената бил като магнит за всички мъже. С него тя бързо печелела вниманието на гостите в заведението. Отделяла внимание обаче само на по-богатите. Разпитвала ги за бизнеса им, както и какви сделки ще направят в град Чарлстън.

Когато ставало въпрос за стотици хиляди долари, Лавиния и Джон имали коварен план. Тя им сервирала чай с листа от олеандър (зокум), който е отровен заради съдържанието на токсичен глюкозид. В по-големи количества той може да предизвика негативни ефекти върху сърцето, както и да въздейства на централната нервна система. Смята се, че едно листо може да се окаже смъртоносно за дете. Сокът на олеандъра може да предизвика също кожно дразнение, тежки очни възпаления и алергични реакции.

Веднъж изпили специалния чай на Лавиния, гостите се отправяли към наетата от тях стая за през нощта. Когато отровата започвала да действа, мъжете рязко губели силата си и се чувствали като в безтегловност.

Точно в този момент Джон Фишър нахлувал в спалнята, за да ги обере. Тези, които умирали от смъртоносната напитка, когато тя била свръхдоза, били погребвани под хана и повече никой не чувал за тях. Другите, които изпадали в безсъзнание, Джон и Лавиния довършвали с голи ръце, след което се отървавали от телата.

Изчезванията на няколко мъже в района години наред не правят впечатление на никого. Когато обаче случаите започнали да зачестяват, притеснението бързо обзело местните в околията. Само за няколко дни била разпространена мълвата, че близо до градчето има група разбойници, които примамват и ограбват нищо неподозиращите минувачи. Не липсвали и измамени, които свидетелствали, че парите им са били откраднати, докато играят на покер, който се предлагал в хановете за забавление. Едно от тези места било на семейство Фишър.

В крайна сметка Джон и Лавиния се оказват част от престъпна група, която върлува в Чарлстън, Южна Каролина. Няколко души сигнализират, че са били измамени от тях, но властите така и не подемат инициативата да ги задържат. Съгражданите им решават, че единственото, което може да направят, е да ги изгонят далече от населеното място, за да са спокойни. Цяла тълпа отива пред дома им с лопати и запалени факли в ръце. Двойката е прокудена бързо.

Назначен е охранител на хана им на име Дейвид Рос, който трябва да пази денонощно мястото, в случай че Фишърови решат да се завърнат. Тези опасения се оказват правдоподобни, тъй като една вечер Рос изчезва безследно.

Какво се случва с него?

За изненада на всички той се появява дни по-късно целият окървавен в полицейско управление. Свидетелства, че е бил отвлечен от Джон, Лавиния и още няколко души, които отново се подвизават в собственото си заведение, превърнато в престъпно леговище. Пред властите Рос обяснил, че лично жената опитала да го убие. Първо разбила главата му в прозореца, след което пробвала да го удуши. Той се измъкнал от лапите й и избягал като по чудо. Така на Лавиния започнало да се води досие.

Само няколко дни след това друг мъж на име Джон Пийпълс също свидетелствал срещу нея. Той споделил, че бил в хана, където тя опитала да го упои, но избягал навреме. Всички тези показания се оказали напълно достатъчни, за да бъде арестувана и осъдена.

Февруари 1819 г. местен шериф организира акция, в която се включват група граждани. Заедно с тях той заобиколя дома на кървавото семейство. Джон и съпругата му са отведени в затвора, а властите започват да правят обиски, за да открият откраднати вещи на гостите им. Службите разкопават територията около хана, за да открият лабиринт от скрити тунели, в които са прибрани десетки скъпи предмети. По-ужасяващата находка са множеството човешки останки.

Въпреки че доказателствата са достатъчни, Джон и Лавиния до последно отказват да признаят вината си. През май 1819 г. те са изправени пред съдебно жури, което ги осъжда на смърт чрез обесване за нападение с намерение за убийство. Вместо да обжалват присъдата си, двамата оползотворили времето си с това да направят план за бягство. С голи ръце създали въже от одеяла, което спуснали през дупка на решетката. Чрез него Джон слязъл благополучно на земята отвън, но Лавиния не успяла, тъй като се скъсало. Съпругът й отказал да бяга без нея и бил задържан повторно от шерифите.

През януари 1820 г. съдилище официално отхвърля жалбата им за помилване и насрочва екзекуциите им за 4 февруари.

Към онзи момент жената е спокойна и мисли, че е в безопасност, тъй като има закон, според който омъжените дами не могат да бъдат екзекутирани. Съдията обаче заявява, че първо ще бъде умъртвен мъжът й, след което ще бъде отнет и нейният живот, тъй като вече ще бъде вдовица.

Двамата са съпроводени към бесилката сутринта на 18 февруари 1820 г. Дадена им е възможност и да се изповядат.

"Ако имате съобщение, което искате да изпратите в ада, дайте ми го – аз ще го нося!", са последните думи на Лавиния.

"Съпругът и съпругата се прегърнаха на платформата – пише в стара, но запазена отпечатана изрезка от местен вестник. - Когато беше даден фаталният сигнал, столчетата паднаха и те бяха изпратени във вечността. Тя умря без борба и стон."

Каква част от тази история е истина, не е ясно. От разстоянието на времето тя най-вероятно е преувеличавана от различните поколения, за да се засили драматизмът. Трудно е да се проверят и фактите, тъй като липсват документи. За живота на семейство Фишър свидетелстват няколко статии във вестници от 1819 и 1820 г., в които е отразен арестът и екзекуцията им.

Според бившия детектив Брус Ор историята със заровените около хана и под него трупове е силно преувеличена. Той твърди, че убийства не е имало. В гората близо до кръчмата били открити две тела, но те по никакъв начин не били свързани с Фишърови.

Защо обаче екзекуцията на Лавиния привлича обществения интерес и събира публика?

За времената, в които тя е живяла, умъртвяването на жена е било изключителна рядкост. Въпреки че Фишър не е първата представителка на нежния пол, съдена за жестоки престъпления, нейното екзекутиране се превръща в истинска сензация. Все пак Лавиния е смятана и за опасен рецидивист, участвал в голяма криминална група, тероризирала стотици хора.

Къде са заровени телата на мъжа и жената?

Никой не може да отговори на този въпрос. Двамата не са имали и наследници, които биха могли да поискат труповете, за да ги погребат. Лични вещи също липсват, тъй като са изгорени по време на палежа на къщата и хана им.