Фридрих Ницше - защо умря неговият бог?

Класически автори като Аристотел, Платон или Епикур най-вероятно ви идват на ум, когато мислите за философия. Съществуват обаче много съвременни философи. Един от тях е Фридрих Ницше.

Той се интересува дълбоко от три теми, които широко развива през кариерата си:
• Концепцията за свръхчовек.
• Краят на религиозните ценности като модел за съвременното общество.
• Разсъжденията му за доброто и злото.

Неговото влияние достига до много други мислители, писатели и влиятелни фигури на 20-ти век. Нацистите използват преинтерпретиране на някои части от неговите писания като оправдание за много от действията си през 30-те години.

Ницше е един от най-революционните автори в историята на философията. Неговите идеи правят революция в областта и драстично се отдръпват от предишния начин на мислене.

Ранният живот на Фридрих Ницше
Той е роден в Прусия на 15 октомври 1844 г. Син на лутерански проповедник, той е възпитан в безусловна любов към Бог. За съжаление, баща му умира, когато Ницше е само на четири години.
Това очевидно е направило голямо впечатление на момчето и той никога не се възстановява напълно от тази болка. Огромната любов, която изпитва към баща си, когото смята за добър човек, и страданията, изпратени от Бог толкова рано в живота му, разтърсват из основи фундамента му. Благодарение на това той влиза в състояние на дълбок когнитивен дисонанс от доста ранна възраст.

Ницше така и не разбра как любящият Бог може да изпрати такова мъчение на някого, който му служи като баща му.
По-късно той завършва литература и лингвистика и история в Лайпцигския университет. По време на престоя си там той се запознава с Ричард Вагнер и предизвиква дълбоко възхищение от него. Двамата споделят страст към произведенията на Шопенхауер. Макар и парадоксално, това после става част от причините, довели до гибелта на приятелството им.

Творбите на Фридрих Ницше
Той става професор по филология в Базел, след като завършва следването си и започва да се дистанцира от мисълта на Шопенхауер. Първата му книга се фокусира върху новите ценности на съвременното общество.

По това време приятелството му с Вагнер също започва да се влошава, тъй като идеите на композитора се насочват към моралния процес, който „изкупва„ човешкото същество от живота.
Вагнер е открит антисемит и изключително егоцентричен. Ницше в крайна сметка възприема идеите на приятеля си като предателство на принципа на естетика, който издига живота преди всичко.

През 80-те години на 19-и век Ницше преживява нервен срив, който го принуждава да се изолира напълно за дълго време. Този период на изолация е доста плодотворен, тъй като довежда до развитието на ключовите моменти в основата на неговата философска мисъл.
Най-известните му изявления започват да се оформят през този етап. „Бог е мъртъв, Бог все още е мъртъв и ние го убихме“ например. Неговият известен нихилизъм започва и засилва отхвърлянето на християнството и неговите ценности като значима сила в обществото.

Защо нихилизъм? Как умря богът му?
Универсалността на моралните ценности вече не съществува за него.
Впоследствие Фридрих започва да се противопоставя на древните ценности, авторитета и подчинението на „овцете”. Той изгражда идеята си за свръхчовек, за волята за власт и създаването и унищожаването на ценности.

Ницше се отклонява от традиционната философия. Всъщност той говори за идеята за вечното завръщане и поставя волята отвъд доброто и злото. Така започва да се оформя силуетът, който е допринесъл толкова много за съвременната философия.
През този период Фридрих пише някои от най-признатите си творби, сред които е и „Тъй рече Заратустра”.

В нея той представя идеи за концепцията за свръхчовек. Тоест личността, която се стреми да съществува отвъд това, което хората смятат за добро и зло. След това той продължава да го споменава в други произведения и донякъде завършва идеята си в „Антихрист“. Абсолютното му отхвърляне да бъде част от „овцете” става още по-очевидно в нея.

Фридрих Ницше - последните години и болест
Философът претърпява нервен срив, който умствено го инвалидизира през 1889 г. Някои твърдят, че психичното му заболяване по това време не е диагностицирано. Въпреки това много автори го приписват на наследствени причини. Не е ясно дали състоянието е било мозъчен тумор, сифилис или дори прекомерната употреба на успокоителни.

Той бива заключен поради психичното си заболяване и изолиран във фамилната къща, която споделя със сестра си във Ваймар, Германия. Това се случва точно по времето, когато нацистката партия започва да създава симпатизанти в Германия. Сестрата на Ницше е един от най-пламенните поддръжници на новите им идеи.
Изглежда, че именно тя, възползвайки се от влошените умствени способности на брат си, дава голяма част от работата му на нейните приятели в нацистката партия. Някои дори вярват, че тя е организирала посещения в къщата си, за да покаже жалкото състояние на брат си. Фридрих Ницше умира на 25 август 1900 г.

Влияние и наследство
Ницше е един от най-влиятелните персонажи във философията на 20-и век. Неговата концепция за смисъла на съществуването, морала и индивидуалността на хората оказва значително влияние върху работата на други влиятелни мислители на миналия век - Зигмунд Фройд, Карл Юнг и Мишел Фуко.

Нацистката партия използва част от работата му през годините непосредствено след смъртта му. Те вадят философията му от контекста и изкривяват най-важните му идеи.

Вярно е, че противоречивата идея за свръхчовек може да се използва по негативен начин и да се тълкува като превъзходство на някои хора над други в неподходящи ръце. Да, Ницше е критичен към „овцете”, но идеите му са далеч от нацистките мисли.

Нещо повече, Фридрих допринася много за света с интерпретацията си на Аполон и Дионисий, прилагайки я към различните изкуства.