Сьорен Киркегор: Християнството изисква разпъването на интелекта

Сьорен Киркегор е датски философ, теолог, писател и културен критик. Оказва голямо влияние върху екзистенциализма и протестантската теология през ХХ век. Освен това е създател на обширна интелектуална и художествена дейност. Неговата работа преминава границите на философията, теологията, психологията, литературната критика и художествената литература.

Мощните речи на Сьорен Киркегор социално критикуват и подновяват християнската вяра в християнския свят.
Той допринася за много оригинални концептуални приноси. Неговият принос за развитието на модернизма е толкова важен, колкото и стилистичните му експерименти.

Ключовите концепции, които той е измислил, са изследвани от мислителите по целия свят.

Сьорен Киркегор е аутсайдер във философската история.
Светът сега смята този религиозен автор за първия екзистенциален философ.

Той пише критични текстове за религията, християнството, морала, етиката, психологията и религиозната философия.

Иновативните творби на Киркегор показват привързаност към метафора, ирония и притчи. Голяма част от неговата философска работа се занимава с въпросите за това как човек живее като „единичен индивид“.

Той дава приоритет на конкретната човешка реалност пред абстрактното мислене и подчертава значението на личния избор и ангажираност. Този екзистенциалист е напълно против литературните критици, определящи идеалистичните интелектуалци и философи от неговото време.

Киркегор атакува литературните, философските и църковните общности за погрешно представяне на най-висшата задача на човешкото съществуване. А именно да станеш себе си в етичен и религиозен смисъл. Сърцевината на творчеството на Киркегор се крие в безкрайните изисквания и напрегнатата трудност на религиозното съществуване.

Какво всъщност е екзистенциализмът?
Екзистенциализмът се отнася до различни философии, най-влиятелни в континентална Европа от около 1930 г. до средата на ХХ век. Сьорен Киркегор е първият, който споменава подобни теории преди един век. Не е изненадващо, че светът го познава като „бащата на екзистенциализма“.

Тези философии обсъждат интерпретация на човешкото съществуване в света, подчертавайки неговата конкретност и проблемния му характер. Според екзистенциализма съществуването винаги е лично и индивидуално.

Екзистенциализмът смята, че човешкото съществуване се поставя като основен проблем. В резултат на това се проектира с абсолютна свобода, създавайки себе си от себе си.
По този начин той приема себе си като функция на Бог. Като такава, теорията на Киркегор се възприема като радикален атеизъм.

Противоречието зад писанията му

„Християнството изисква разпъването на интелекта.“
Киркегор

Сьорен Киркегор казва, че неговите писания като цяло са религиозни, принадлежащи към пророческите традиции. Религиозните вярвания сега са основата за критика на религиозните общности, които ги изповядват.

В екзистенциалните философии е запазен елементът на критика. Но това противоречи на форми на социален живот, ако не приема човешкото съществуване достатъчно сериозно.

Ницше се оплаква, че съвременниците му не приемат достатъчно сериозно Божията смърт. По същия начин Киркегор се оплаква, че християните не приемат Бог сериозно.

Хайдегер пък атакува това, че хората улесняват живота си, правейки това, което искат. Жан-Пол Сартр, лидер на атеистичния екзистенциализъм, също ги мъмри, че са се отдали на „лоша вяра“.