Във връзките рядко има перфектен баланс между даване и получаване. Вземащият печели енергията и емоционалната инвестиция на дарителя, който е убеден, че в любовта няма граници.
Във взаимоотношенията и романтичните въпроси истинското емоционално самоубийство не е необичайно. Въпреки че има хора, които шофират предпазливо, хранят се здравословно и водят активен живот, по някаква причина, когато става дума за любов, те скачат от самолет без парашут.
Но няма нещо на този свят, което да върви по мед и масло винаги, дори в любовта. Превръщането на другия човек в центъра на живота ни и във всичко, от което може да се нуждаем, искаме или изискваме, има сериозни последствия. Даващите и взимащите изпадат в най-нездравословните крайности, където истинското щастие рядко пуска корени.
Цикълът на реципрочност като ключ към благосъстоянието
Фридрих Ницше каза, че предлагането на подарък не предоставя никакви права или задължения на получателя. Може да се съгласим с това твърдение. Независимо дали го искаме или не, винаги има малки нюанси. Подаръците са размяна, която включва известна реципрочност, обединяваща даряващите и вземащите по много начини.
Бихме могли да дадем материален подарък на приятел. Не очакваме (или желаем) той да ми ни отвърне със същото. Предлагаме подаръка само защото искаме да почетем привързаността и подкрепата, която ни оказва. Следователно реципрочността вече съществува между нас. Това е динамичен и проактивен баланс, при който и двамата печелим.
Всъщност се нуждаем от тази постоянна обратна връзка, в която едновременно сме и даващи, и вземащи. Защо? Защото хората са кооперативни по природа. Това дава на мозъка ни ясно чувство за принадлежност и благополучие.
Какво се случва, ако няма реципрочност и само ние сме „даващи“?
• Има хора, които по природа са „даващи”. С други думи, даването е част от личността им и от това как разбират динамиката на взаимоотношенията.
• След това актът на „даване“ (внимание, привързаност) повишава самочувствието им, прави ги по-позитивни и им дава енергия.
Две неща обаче могат да се получат.
• Първо, приемниците могат да се чувстват притиснати от даващите постоянно да им правят услуги. Може да се усещат неудобно някой да се жертва винаги за тях.
• Второ, рано или късно ще се появи явление, известно като „невъзстановими разходи“. Тоест даряващият може да се окаже в ситуация, в която много от действията му нито са оценени, нито са признати. Всичко, в което е инвестирал време, обич и енергия, той никога няма да възстанови. Накрая ще почувства, че всичко е било напразно и самочувствието му ще спадне.
Яна и Петър са заедно от 6 месеца. Яна е „даващата“ и прави всичко за приятеля си. Тя му показва невероятно внимание и обича винаги да предвижда нуждите му. Петър, от друга страна, оставя нещата просто да се носят по течението. Тъй като вижда любимата си щастлива да дава, той става пасивен и дори зависим.
Това е малък пример за това какво може да се случи в нашите взаимоотношения и как малко по малко се превръщаме в даващи и взимащи. Понякога ние самите насърчаваме динамика, която по-късно кристализира в дисфункционални взаимоотношения. Следователно не става въпрос със сочене с пръст, а за разбиране на:
• Добре е един човек да „инвестира“ малко повече във връзката по всяко време. Това обаче не трябва да е норма. Освен това и двамата членове на двойката трябва да се ангажират еднакво в отношенията, с еднакви разходи и ползи и за двамата.
• Заслужаваме да получим. Някои хора са прекарали толкова много време като „даващи“, че всъщност не знаят какво означава да си „взимаш” от време на време. Същото се случва и в обратен ред. Човек, който е прекарал половината си живот с получаващо внимание, може да бъде приятно изненадан от удовлетворението от даването.
Разбира се, няма нужда да бъдете обсебени от разделянето на 50/50 между даващите и вземащите. Печалбата и загубата във връзката не трябва да се измерват до стотинка. Ние даваме на хората по много различни начини и по различно време.
Важното е да има взаимност, да сме там един за друг и това, което предлагаме от сърце, да бъде получено от благодарни ръце и върнато с интерес, когато имаме най-голяма нужда от него.
Коментари (0)
Вашият коментар