Мария Илиева: Много ми се ще да бях срещнала любовта на живота си малко по-рано

Певицата е поредният гост в подкаста “24 ЧАСА ОТ ЖИВОТА”, в който любими лица и по-малко разпознаваеми публично българи говорят за важните неща - любов, семейство, здраве, кариера, предателства, приятели. Анатолий Попов преди година създаде този нов канал с марката “24 часа” - “24 часа podcast”. Обичайно историите от хартиения вестник са ценната добавена стойност на сайта ни. Но вече се случва и обратното - историите от сайта влизат във вестника. Правим го, защото най-важното от тези едночасови разговори си заслужава да бъде прочетено и чуто.

- Мария, част от успешната ти кариера вече е и първата ти авторска песен “Любов”, която излезе съвсем скоро. По-различно ли е, когато певецът изпълнява нещо свое?

- “Любов” е много специална за мен, създадох я от първия акорд, идея и дума до финалния вариант. В записа поканих музиканти, на чийто талант се възхищавам много и ме вдъхновяват. Живко Петров – пиано, Димитър Семов – барабани, Веселин Веселинов – Еко - бас, Христо Танев – чело. Боян Христов ми помагаше в целия процес и съм му безкрайно благодарна. Видеото е дело на Валери Милев, обожавам таланта му, той е абсолютно световен с уменията и идеите си. Оператор е Орлин Руевски, към когото също изпитвам огромно възхищение. Има номинация от американския филмов фестивал Sundance за най-добър оператор за 2017 година, едно много сериозно признание. Щастлива съм, че имах възможност да работя с този тандем. Всички замесени добавиха много специална стойност на идеята ми и я пренесоха буквално в друга вселена с таланта си.

- Подготвяш и турне. Кога ще стартира то, през кои градове ще мине?

- Много е трудно, но аз не се плаша от трудности. Турнето ще бъде лято - есен в повече български градове и на места, на които не съм била досега. Няма да пренебрегна любимите ми големи градове, но интересът ми този път е насочен и към по-малки кътчета на България. За да дойде на мой концерт, публиката от малките селища винаги полага усилия, налага ѝ се да пътува. Когато си на нова територия, където никога не си стъпвал, общуването е по-специално и емоционално.

Нямам търпение в тези

по-малки зали и театри

да влезе моята музика

- Спомняш ли си първото си турне с дует “Каризма” и Шкумбата?

- Незабравимо е. Беше много, много емоционално, току-що беше излязъл моят първи албум “Лунен сън”, “Каризма” имаха немалко мегахитове, а Шкумбата - много забавен човек, беше свързващото звено помежду ни. Обиколихме България, беше голямо турне. Помня разкошната “истерия” и обожание. Огромните опашки пред залите и клубовете, в които пеехме. Часове наред след това раздавахме автографи и като всяко първо нещо в живота това беше много специално за мен.

- Как оттогава досега се промени музиката и музикалният бизнес като цяло?

- Много се разви не само смелостта на творците, но и достъпът до информация. Когато имаш толкова огромна база данни, когато всичко е на един клик разстояние, някак по-лесно се случва процесът. Естествено, доста се обезценява, няма я тази легенда, любопитство, трепетно очакване да се случи нещо ново от любимия ти артист. От друга страна, българските артисти в един момент се оказаха в неравностойна конкуренция със западните си колеги, защото ние сме много мънички и нямаме този гигантски идеен ресурс, с който разполагат големите машини на шоубизнеса. Днес, за да грабнеш и задържиш вниманието на публиката, трябва да положиш много повече усилия в сравнение с преди. Артистите, дебютирали преди 20-ина години, имаме огромен късмет публиката, с която израснахме, да ни е много вярна, много задълбочена в отношението си към нас и към нашето творчество и подкрепяща през годините.

Младите артисти, за съжаление, сега нямат тази привилегия, живеем много консуматорски. Всичко е шеметно бързо, тик ток – седем секунди и приключва.

- При вас се получи така, защото правите музика, която остава и се помни.

- Такъв е генезисът на изказ на таланта ни, защото сме започнали преди години най-вече заради огромната си любов към музиката. Не сме планирали да имаме много пари или да сме много известни, това е също една много голяма разлика. Всички успехи са се случили вследствие на нашето посвещение, здраво бачкане, дисциплина, лишения, отговорност към таланта и към  публиката. Може би тази взаимовръзка е ключова за един дълготраен успех.

- Днешното състояние на музикалния бизнес не се ли дължи на липсата на нощните клубове, в които пеехте навремето?

- Имаше страхотни клубове за жива музика и страхотна медийна среда. Няма да забравя телевизия “ММ”, тя беше цяла ера в нашето битие. Журналистите и музикалните редактори бяха наши съмишленици и се вълнуваха от всичко, което предстои. Благодарение и на тях ние се свързвахме с публиката. От своя страна публиката имаше огромен избор от стилове и артисти - мейнстрийм и ъндърграунд. Сега медиите не предлагат това.

- Сбъдна ли се лунният сън на Мария Илиева?

- В крайно метафоричен план и ако допуснем, че лунният сън е нещо вълшебно и много красиво, да! Сбъднаха ми се много мечти. Срещнах прекрасни хора, придобих ценен опит, който ми помага да съм по-добра като човек и професионалист. Случиха ми се страхотни неща за тези 21 години, от “Лунен сън” до сега.

- Кога усети успеха?

- В самото начало, когато излезе “Лунен сън”. Песента беше разпространена много бързо. Мага, верен другар толкова години и суперталантлив човек, написа музиката и направи аранжимента. Галя и Миро от “Каризма” написаха текста. Въпреки че парчето беше много рисково - съвсем нова концепция за звук, музика, пеене, съвършено ново за България, хората имаха жажда и посрещнаха тази песен с много топлина, доверие и възхищение. Аз

обичам да се

шегувам с това,

че една сутрин

се събудих

известна

“Лунен сън” звучеше навсякъде по много пъти на ден. Излизайки на улицата, започнах да срещам хора, които ме познават от видеото, бяха във възторг и често не можеха да овладеят реакциите си. Такава радост имаше! Това са незабравими моменти, вдъхновение и много силно и мечтано за всеки артист начало.

- Страхуваше ли се от провала?

- Кой не се страхува от провала? Начинаещият винаги се страхува много. Изобщо не очаквах такъв шеметен успех, но когато той се случи, ми даде причина да бъда още по-уверена в следващите крачки. Така надграждайки, придобих смелост, която във времето се превърна в константа на характера ми.

- Искало ли ти се е някога да се откажеш от музиката?- Творецът нерядко се колебае, задава си въпроси за смисъла. Това движи изкуството. Преди да издам първия албум, на който бях продуцент - “Идвам към теб”, нямах пари да го довърша. Реших, че е знак, че може би няма смисъл. Щом не мога да си финансирам основното занимание, значи трябва да си намеря друго. Винаги добрите другари са на линия при такива спадове в самочувствието и във вярата в смисъла и ми дадоха сила. В момента, в който поисках това да се случи, то стана някак естествено. Стъпка по стъпка всичко се подреди. На следващите награди за музика “Идвам към теб” беше отличен за най-добър албум на годината.

- Ако сега трябва да стартира кариерата ти, би ли избрала същия път, или би променила нещо?

- Бих го адаптирала към съвременните бизнес модели. Ние се развивахме на база опит - грешка. Нямахме ноу-хау тогава, не знаехме как се случва този бизнес и пробвахме. Ако стане, е супер, ако не стане, пробваме друг подход. Ако ме питаш за музиката, не бих променила нищо.

- В една от песните си пееш, че когато правиш една и съща грешка, вече е избор. Коя грешка избра сама?

- Обичам си грешките. Без тях нямаше да помъдрея. В песента “Всичко” пея това. Да сбъркаш веднъж, е окей, всеки бърка. Ако обаче втори път направиш същата грешка, това вече е избор и те превръща в някой, който се върти в омагьосан кръг. Не свързвам тези повторения непременно с интелигентно поведение.

- Какво си готова да простиш?

- Научих се да прощавам във времето и мисля, че това е по-скоро акт към теб самия. Не е толкова важен за другия, на когото прощаваш, колкото е важен за това да си олекотиш душата и да я разтовариш от лоши мисли, които седят там с цялата си тежест и тъмнина. Разбира се, това, че прощавам, не означава, че забравям. Вземам си уроците, правя си изводите, но мисля, че умението да прощаваме е нещо, което всеки трябва да развие, защото наистина те прави по-светъл. Моят любим казва, че когато някой те разочарова, просто не си бил достатъчно аналитичен, за да предположиш този момент. Но аз не съм стигнала до такива висоти на управление на обстоятелства и хора.

- Когато думите не стигат, започва музиката. Кое чувство не може да се изпее?

- Всяко чувство може да се изпее. Музиката затова е висш инструмент на изказ, защото дори с малко думи, когато въплътиш душа, енергия и емоция в мелодия, във фраза, можеш да надхвърлиш буквализма на звученето и да пренесеш усещането на друго ниво. Това е музикалното изкуство, това е тая божествена енергия, която се съдържа в него.

- Играеш стилно. С какво се отличаваш от останалите?

- Това не е моя оценка, публиката би трябвало да го каже. Критиката също. Мисля, че си приличам с успелите хора, които имат относително дълготраен успех в това, което правят, с посвещението, дисциплината, непрестанното развитие и работохолизма.

- Как балансираш между професионалния си живот и грижите като майка?

- Много е хубаво. Дори не съм подозирала, че с такава лекота ще минавам през този фин баланс. Искам децата ми да са щастливи с моето присъствие и то да е активно. Не искам да присъствам уморена или да ме няма, нито пък кариерата ми да страда. Когато си спокоен в бита си, когато си щастлив и обичан, някак всичко се случва с лекота и съм щастлива да мога да установя това за себе си.

- Те музикални ли са?

- София е малка, но за сметка на това си експлоатира гласните струни в момента с едни пищящи звуци и ултрависоки честоти, доста е екстремна. Александър е много артистичен. Той обича да пее, да прави представления. Качва се на един стол вкъщи, има детска китара и микрофон със стойка, постоянно ги носи в хола и започва да прави разни неща. За съжаление, малко фалшивичко пее, но за мен е важно да има отношение към музиката, не да става музикант.

Ако е много талантлив, естествено, че ще го подкрепям във всяка сфера, която избере. Но ми се ще да си развие мозъка, защото живеем във време, в което трябва да си умен и аналитичен, за да си успешен.

- На какво искаш да научиш децата си?

- Като начало да са качествени и добри хора, стойностни, с хубави ценности, да умеят да обичат, да имат добра емоционална интелигентност, да разбират и контролират недостатъците и лошите си страни. По-скоро си мечтая в човешки план за тях, отколкото в професионален.

- Да се върнем с машината на времето малко назад. Спомняш ли си предаването “Само за теб”?

- Страхотен спомен от телевизия “Центрум груп”, няма я вече. Ето за тоя ентусиазъм говорех преди малко. Правехме от нищо нещо, но идейният ресурс беше разкошен.

В хола на един апартамент

имаше студио и аз водех

“Само за теб” на живо

всяка сряда, час и половина, с моята банда “Високо”. Водех и пеех и беше голям купон. Обаждаха се зрители, стихоплетстваха, хубави времена бяха. Тогава всъщност ме забелязаха първите ми продуценти от “Българска музикална компания”, които са ме гледали. Поканиха ме на среща за моя първи договор. Не можех да повярвам какво ми се случва. Малко се уплаших, все пак видях договор от 20 страници за първи път, но рискувах. Това беше най-хубавият риск в посока музика, който съм поемала в началото на кариерата си.

- Ако можеше да върнеш времето назад, би ли променила нещо и в музиката, и в личния живот?

- Не. Мисля, че всичко се случва навреме. Когато много бързаш и на всяка цена натискаш в някаква посока, обичайно се получават изкривявания. Много ми се щеше да съм срещнала любовта на живота си малко по-рано. Ехеее, какви песни щях да напиша. Какво богато любовно творчество щях да съм изпяла! (Смее се.) Но наистина всичко се случва с времето си. Животът ми поднесе чудесни доказателства за това.

- За какво мечтаеш?

- За “Грами”! Знаеш ли какво ми се случи? Ето сега ще ти разкажа много вдъхновяваща история. Имам няколко такива в живота и кариерата ми, които са като стълбове на моето вдъхновение и самочувствие. В Санта Моника, в Лос Анджелис, в един разкошен, може би най-стария джаз клуб, се запознах с жестоки музиканти. Кевин Флорной - пианист, в момента работи с Шака Кан, е член на “Грами академията”, музикалният директор на Даяна Рос (C.C. Thomas Jr.), барабанистът - Donnell Spenser Jr., който е работил и с Арета Франклин. Изобщо изключителни артисти, на световно ниво. Та писаха ми, възхитени от песента ми “Любов”. Споделиха топли и силни думи. Да получиш от хора на това ниво тази оценка, е голяма привилегия и голям двигател. Така че си искам грамито.

- Какво те вдъхновява днес?

- Семейството ми, любовта, приятелите. След “Любов” имам разни идеи и искам да ги споделя с публиката. Мисля да разнообразя малко, да се вдъхновя и от случки в живота ми, и от това, което съм наблюдавала в човешките отношения. Не е задължително да съм преживяла всичко, за да го изпея. Но сега съм на тема любов. А тя е толкова необятна, мога да я разкажа в още поне 5-6 парчета по различен начин.

- Къде намира пристан душата ти?

- В обятията на любимия. Там се чувствам най-добре. Сигурно, спокойно, щастливо, изпълнено с много любов пространство.

Най-важното е да намериш партньора си. Партньор, съмишленик, съотборник. Това е голяма привилегия, голям късмет и съм много благодарна. Явно съм била добро момиче.

- Винаги си усмихната, но хората може би не виждат, че имаш и трудни периоди. Как преминаваш през тях?

- Разбира се, че имам и трудни периоди. Кой човек няма? Усмивката ми е възпитана от майка ми. Тя също е много слънчев човек. Хубавото при усмивката е, че има и автосугестивен ефект. Когато се усмихнеш, мозъкът получава сигнал за това и веднага ти съобщава, че си щастлив. Това повишава тонуса, настроението. Така че, хора, усмихвайте се често!