Мария Илиева: Сърцето ми е влюбено

Тя е безкрайно лаконична по отношение на личния си живот и винаги е било така. Малкото, което знаем за него, са догадки от клюкарските колонки. Познавам Мария от първите й стъпки като самостоятелен артист и тя винаги е спазвала тази хигиена на общуването с публиката. Не зная дали помните, но Мария беше първата инвестиция на компанията на Слави Трифонов „БМК“ в поп изпълнител извън чалгата. И като всяко нещо, до което се е докосвал Слави, тази инвестиция не само беше успешна, но днес Мария е един от символите на модерния ни поп. Изградила е респект към себе си у публиката и вероятно по тази причина скандалът покрай парчето й с Криско не успя да я събори от пиедестала. И макар да я познавам отдавна, аз самата зная твърде малко за нея. Опитах да науча повече с това интервю. Дали успях обаче...

Днес това момиче става на 42. Припомняме ви един наш разговор с нея.

Мария, вече навлязохме с пълна сила в новата година, но сигурно помниш какво си пожела, когато я посрещаше?

Винаги си пожелавам здраве.

Вярваш ли в пожеланията? Внимателна ли си, когато ги изричаш?

Познавам силата на информационно-енергийния поток. Всяка мисъл, всяка дума имат своята специфична вибрация и се кодират във Вселената. Затова често чуваме предупреждението да внимаваме какво си пожелаваме. Когато човек се научи да култивира мислите си, започва да живее щастливо и да сбъдва мечтите си с лекота.

С какво са свързани приоритетите ти – с личните дела и усещания или с твоята кариера?

Никога не съм разделяла кариерата от личния си живот, те битуват в прекрасна синергия. Може би защото любовта е основният двигател в живота ми, без значение какво е конкретното й проявление - общуване с публиката чрез музиката или общуване с близките ми хора.

Случвало ли се е да се чувстваш ограбена от едното за сметка на другото – личното и професионалното?

Единственото, което не ми достига, е време. Ще ми се денонощието да е поне 50 часа (смее се). Вярвам, че когато нещо създаде усещане, че “те ограбва”, трябва да бъде изолирано скоропостижно.

Преди време чух много млада българска актриса, която още не беше завършила НАТФИЗ, но казваше, че е постигнала всичко, защото беше събрала популярност покрай един от сериалите. Имала ли си чувството, че си изцедила всяка възможност, която тази малка страна и този малък бизнес предоставят?

Лесно е да станеш известен в малка държава като нашата. Въпрос на лични критерии, стремеж и възможности е как ще оползотвориш този шанс. Малко хора си дават сметка, че това е само началото. Трудното идва, когато започнеш да се състезаваш със себе си.

Елиминирам всичко, което ми пречи да живея достойно и щастливо.

Каква е конкуренцията ти в България?

Харесва ми да се конкурирам със себе си. Обичам да анализирам успехите си и да намирам грешките си. Самокритична съм. Това е много любопитно общуване. Никога не съм достатъчно доволна от постигнатото и знам, че мога още. Може би това ме прави неуморима и прави тръпката ми за живот силна.

А в чужбина?

Границите са само в съзнанието, обичайно натрапени от обществото. Отдавна проектите ми са лишени от география.

По повод песента с Криско „Видимо доволни“ ти каза, че щом е възбудила такава полемика, явно сте си свършили работата. А не допускаш ли, че е възможно да сте сбъркали?

Не бъркам грешките с постиженията си.

Консервативна ли е нашата публика?

Въпреки смелата ни демонстрация на освободеност, мисля, че като цяло обществото ни е консервативно. Не считам това непременно за негатив.

Имаш ли усещането, че твоите песни могат да образоват и да възпитават, защото децата си изграждат идоли, а ти си един от техните идоли?

Не само имам усещане, това е факт. Щастлива съм, че феновете ми разпознават различните функции на изкуството - да вдъхновява, да служи за посока, философски размисъл и припознаване; и, от друга страна, да те кара да се забавляваш, да не обременяваш сетивата си с излишни натрупвания и просто да разпускаш.

Как приемаш тази отговорност?

Мисля, че хората, които познават дискографията ми, могат да дадат по-добър отговор на този въпрос.

Ти подаваш от години ръка на млади таланти. Но засега никой от тях не е достигнал твоята известност. С какво си го обясняваш?

Отговорът е във въпроса - известността не бива да се разглежда като самоцел, тя е градено с времето и с много труд, доказвано ежедневно съдържание.