Squid Game - защо южнокорейският сериал се превърна в най-гледания?

Представете си, че любимата ви игра от детството е кървава и смъртоносна? Именно това е предпоставката за последния голям успех на Netflix - Squid Game.

„Игра на калмари”, както е преводът му на български, вече се превърна в социален феномен. Този телевизионен сериал разкрива тъмни и интересни улики за нашия настоящ свят, върху които си заслужава да се замислим.
Тази южнокорейска продукция е мощна алегория за настоящето и нашето силно конкурентно и неравностойно общество. Иновативното е, че ни го показват чрез прост и силен обектив на детска игра.
Някои хора неизбежно сравняват тази продукция с филмите от поредицата „Игрите на глада” и антологичния сериал Black Mirror.

Хуонг Донг-хюк - създател и режисьор на Squid Game, обясни, че сценарият за сериала е написан още през 2008 г., но смята, че по онова време телевизиите ще го сметнат за твърде насилствен и некомерсиален. Затова решава да го прибере в шкафа.

Едва наскоро той осъзнава, че днешният свят се превръща в смъртоносен по много начини. Изведнъж историята, която той написва преди повече 13 години, придобива смисъл. Той я представя на Netflix, които му дават пълна свобода да покаже какво иска и той го направи.

Разбиране на успеха на Squid Game
Макар да е съвсем ново шоу в най-голямата стриминг платформа, „Игра на калмари” вече държи челната позиция за най-гледания сериал на Netflix, изпреварвайки еротично-любовната сапунка Bridgerton на Шонда Раймс.
Освен това в социалните медии постоянно се натъкваме на кадри, мемове и препратки към азиатската продукция.

Медиите вече питат създателя дали ще има втори сезон. Изглежда обаче, че засега отговорът е "не".

Защо това шоу предизвика такъв шум?
Как успя да завладее хиляди хора по света? Какво го прави толкова специален? Отговорът е едновременно прост и интересен.

Сонг Ги-Хун е мъж на средна възраст, който живее измъчван от различни лични драми. Той едва вижда дъщеря си и има значителен дълг към лихвари. В един момент той среща мъж на гарата, който му предлага да участва в нещо, което може да обърне в благоприятна посока финансовото му състояние. СЛед кратък размисъл Ги-хун се съгласява. Скоро той е изпада в безсъзнание и се събужда в склад, носещ номериран анцуг, заедно с много други хора в същата ситуация.

„Игра на калмари” ни потапя в микровселена, подобна на антиутопичен ад, в която моментално съпреживяваме борбите на нейните герои. На състезателите е позволено да продължат напред, когато „То“ каже „Зелена светлина“. Те трябва да спрат, когато „То“ извика „Червена светлина“. Ако впоследствие се открие някакво движение, те биват застреляни.

Приказка за съвременното капиталистическо общество
Squid Game е много повече от насилствено упражнение за оцеляване. Това е приказка за съвременните общества, конкурентоспособността, а също и за класовите различия. По някакъв начин ни напомня за прочутия филм „ Паразит“, който се оказа разкриваща и шокираща метафора за социалните реалности на почти всяка държава по света днес.

Живеем в свят, в който някои елити са неприлично богати, а други губят живота си за пари. Поради тази причина е изключително лесно да се идентифицирате с главните герои на тази продукция. Всъщност това е, което неговият създател търси – персонажите да са разпознаваеми за нас, да може всички да идентифицираме този тип профили в себе си или в хората около нас.

Когато видим тези герои в капан в тази дистопична обстановка, ни е лесно да им съчувстваме. Това е по-скоро като един от кръговете на ада на Данте, където никой не оцелява.

Играта е проста, организацията сложна
Играта е проста, следва изключително основни правила и е лесна за разбиране. Това ни позволява да съсредоточим вниманието си върху това как се развиват героите и как те се съюзяват с едни и предават други. Не може обаче да не съчувстваме на тези, които губят.

Освен това често в зрителя остава кристално ясно усещане, че никой никога не печели и това добавя още повече драма и интерес към развитието на поредицата.

Играта се води от маскирани мъже, които се различават един от друг с различни рисунки на маските си. Тези, които носят кръг, са основните оператори. Докато тези с триъгълни маски са въоръжените войници, а тези с квадратни маски са мениджърите или шефовете. Всички те са като работливи мравки, служещи на кървава цел.

Ритъмът и атмосферата са перфектни, както и самият сценарий, режисурата и играта на актьорите. Колкото и да се страхуваме, колкото и насилие да виждаме, ние преминаваме от една серия в друга, затаили дъх и оставяйки нашите очаквания да се развихрят.

„Игра на калмари” и експериментът в затвора в Станфорд от 1971 г.
Сериалът на Хуанг Донг-хюк ни връща към две специфични теоретични и психологически концепции. От една страна, съществува класическата теория на игрите с нулева сума. Подходът, при който печалбите или загубите на един участник се балансират спрямо тези на другия играч. С други думи, в живота има само печеливши и губещи и това по някакъв начин благоприятства баланса на обществото.

От друга страна, когато гледате Squid Game, е неизбежно да не си спомните за известния експеримент, проведен от Филип Зимбардо през 1971 г. Този психолог ни показа със своята противоречива ролева игра в мазетата на Станфордския университет, че добротата може да бъде манипулирана. Всъщност той ни научи, че понякога, когато не може да поставим под въпрос определени правила, ние ставаме или роби, или затворници.

Това телевизионно шоу не само ни позволява да разберем по-добре южнокорейското общество. То също ни принуждава да разсъждаваме върху множество аспекти на сложния и все по-дистопичен свят, в който живеем днес.