Lonely Planet: Лора Дърн и Лиъм Хемсуърт изгубени в химията

Една от най-новите романтични комедии на Netflix за разликата във възрастта е негледаема. С двама главни герои, които са като магнити, които се отблъскват един друг
Хелоуин наближава и най-голямата стрийминг платформа много щедро съши едно скучно романтично чудовище ала Франкенщайн, което със сигурност ще държи публиката будна цяла нощ, плувнала в студена пот.

В Lonely Planet одраният труп от „Когато Хари срещна Сали" е присаден към прясно изкопаните останки от „Изгубени в превода" на София Копола и изпратен да дири щастието си по белия свят. Дори една надеждно наелектризираща Лора Дърн не може да разпали живот в зомбирана романтична комедия, която се лута в мозъчна смърт.

Дърн е Катрин Лоуи, писателка на бестселъри, която скоро ще се разведе, на път за писателско убежище, близо до Маракеш, където се надява, че продължителният период на изолация ще преодолее писателския й блок. Пристигайки там, се оказва, че не е обмислила плана, защото вилата също е домакин на половин дузина други писатели. Те включват сензацията от Gen Z с перформативни очи, Лили Кемп (Даяна Силвърс), която е довела приятеля си, финансиста Оуен (Лиам Хемсуърт).

Хемсуърт е бившият съпруг на Майли Сайръс и по-малкият брат на звездата от „Тор" Крис. Лиъм достига до впечатляващото постижение да бъде по-малко нюансиран актьор от по-големия си брат, известен най-вече с това, че размахва вълшебния си божествен чук. Предполага се, че той играе изгубен мъж в стила на Том Ханкс, на когото му липсва сърце за небрежните жестокости на света на финансите, и който се влюбва в Лили, докато нейният литературен успех отприщва вътрешната й страст към авантюри. Проблемът е, че Хемсуърт не е толкова безсънен в Сиатъл, колкото умиращ в Мароко. Присъствието му на екрана е като на шперплат, което дори отдаденото представяне на Дърн не може да преодолее.

Персонажите им са представени като пролетно-есенни звездни потенциални любовници. Тя се носи по течението и не е вдъхновена. На него все повече му писва от приятелката му, която публично го унижава, докато играе литературна игра с другите писатели, когато става ясно, че няма представа, че „Пип" е герой на Дикенс.

Динамиката на лентата е направо от „Изгубени в превода", с Хемсуърт - актьор в стил Скарлет Йохансон, и Дърн, която поема щафетата от Бил Мъри в ролята на мърморкото на средна възраст, изненадана да открие, че все още има сърце, което бие под целия емоционален багаж, който е понесла на гърба си. Фаталният недостатък е, че между тях двамата няма химия. Те са като два магнита, които се отблъскват един друг.

Актьорите се движат в предпазлива орбита. Дърн има повече химия с динозаврите в „Джурасик парк".
В защита на актьорите нека да кажа, че те се изправят срещу сценарий, пълен с дрънкане. Но най-невероятното е, че е написан от опитен сценарист и режисьор като Сузана Грант, която получи номинация за Оскар през 2001 г. за лентата „Ерин Брокович".
„Внимавай – мога да се влюбя в дете като теб", казва Катрин, докато тя и Оуен споделят първото си безстрастно натискане. Може да видите как Хемсуърт активно се бори с инстинкта си да завърти очи.

Има и друго цитиране на романтична класика като „Когато Хари срещна Сали". Но се случва в сцена, където Оуен и Катрин са в кафене, а той сочейки нея, казва на сервитьора: „Ще взема същото като нея".
Но неуспешният диалог е само част от неволите на филма и се чудите дали дори Нора Ефрон в разцвета на силите си е могла да спаси това мрачно бедствие.

Всяка романтична комедия живее или умира от „шума между проводниците" си, а електричеството между Дърн и Хемсуърт е някъде в далечната страна на несъществуването.

Няма свят, където виещото отсъствие на химия в Lonely Planet би могло да бъде спасено. 

Снимка и видео: Netflix