Щастието наследствено ли е? Науката има някои отговори

Някои хора показват предразположение към щастие още от раждането.

Радостните, жизнени и смеещи се деца често израстват като оптимисти, енергични и издръжливи възрастни. Въпреки това, тези, които не принадлежат към тази щастлива категория, може да се чудят как останалите го постигат.

Всъщност дали щастието не е наследствено и спечелили ли са от генетичната лотария?

След няколко проучвания науката стигна до извода, че щастието има генетичен компонент. Някои открития свързват транспортиращия ген на серотонин (5-HTTLPR) с това субективно чувство на щастие. Учените откриха, че тези, които имат определена версия на този ген, съобщават за по-голяма удовлетвореност от живота.

Освен това щастието се свързва и с различията в начина, по който хората обработват емоциите си. Изследователите устанояват тенденцията за селективно обработване на положителни или отрицателни емоционални стимули. Това изглежда влияе върху уязвимостта на индивида към депресия и поддържането на това разстройство за дълго време.

От друга страна, някои изследвания са стигнали до изводите, че определени генетични варианти са свързани със субективно благосъстояние, депресивни симптоми и невротизъм. С други думи, предразположение към определени настроения вече е отбелязано в ДНК.

Как житейските събития влияят на щастието?
Въпреки че е ясно, че щастието до известна степен е наследствено, вашите гени го определят само с 50 процента.

Склонността към щастие, с която сте родени, определя основно ниво. Тя варира от един индивид до друг. Това е нивото, към което се връщате, след като сте изпитали необичайни събития и емоции. Следователно, въпреки че вероятно мислите, че скорошната ви раздяла ще ви направи нещастни завинаги или че спечелването от тотото ще ви донесе вечно щастие, това не е така.

Проведени са някои проучвания с хора, преживели шокиращи събития. На пръв поглед това трябва да оказва огромно влияние върху щастието им. Но се оказва, че екстремните емоции продължават само няколко месеца. В крайна сметка, всеки се връща на изходните си нива. По тази причина се смята, че житейските събития влияят само на нивата на щастие с около десет процента.

Околната среда влияе върху щастието
Останалите 40 процента зависят от средата, която ви е заобикаляла, докато сте израснали, и от способността ви да изграждате собствено щастие.

Децата, които са израснали подложени на малтретиране или травми, показват значителна склонност да изпитват негативни настроения дори през зряла възраст. Същото важи и за тези, които са израснали с депресирани родители или са претърпели ранна загуба. Вашето възпитание винаги влияе върху нивото на удовлетвореност от живота ви.
Като деца развивате модели на мислене, емоции и поведение, които сте склонни да повтаряте през целия си живот. Научаваш се да бъдеш негативен или оптимистичен, да се чувстваш благодарен или нещастен, да бъдеш издръжлив или да си в капана на тъгата.
Поради тази причина много от възрастните, които днес са щастливи, са щастливи, защото от ранна възраст са получили инструментите да бъдат такива.

Но какво да кажем за тези, които нямат такъв късмет? За щастие, винаги може да се научите на щастие поабсолютно същия начин, по който сте се научили да мислите, чувствате и да се държите. Може да се отучите от негативните модели и да ги замените с други.

Обучаването на вашата благодарност и оптимизъм, подобряването на житейските ви навици и грижите за вътрешния ви диалог са някои мерки, които влияят върху частта от щастието, за която сами отговаряте, нищо че не сте го наследили.