Как да дисциплинираме искащото дете

Като родител се борите да дисциплинирате взискателното си дете, но не сте сигурни откъде да започнете и как да го направите?
Първо, никога не забравяйте, е възпитаваме с пример. Децата са като ксерокс, които се научават да имитират нашите действия, думи и интонации.

Съществува отчетлива разлика между търсене и искане. Да приемем, че едно дете е получило подарък и не е казало благодаря. Обикновено родителите казват на детето в този случай „какво трябва да кажеш?“ В този въпрос от родителя е скрито искане наследникът му да каже „благодаря”.

Но вместо това родителят може да каже „Това е толкова хубав подарък, който Джъстин ти даде. Искаш ли да му кажеш нещо?”
Това дава възможност на детето да избира, без да бъде принуждавано. Ако това дете реши да не каже „благодаря”, това е добре, защото детето остава само със себе си в този избор.

Това, което имам предвид под това на детето да му бъде даден избор, е, че в момента няма „намеса“ от която и да е „стара“ част от нас самите, която би накарала детето да се почувства „зле“ от своето решение.

След това детето остава само със себе си, в което има възможност да изпита дали изборът му се е чувствал „правилен“ или не в този момент. Децата се учат в свое време. Във всяко човешко същество живее и компас, и доброто, към което сочи.

Много от нас са преживели поведение на силно негативно взискателно дете. Детето, което крещи и прави сцена, защото му е казано „не“ на дадена молба.

Трябва да разберем, че именно нашето невнимание създава онова взискателно детско поведение на първо място.
Да приемем, че когато отидете в магазин за хранителни стоки, детето ви винаги изисква лакомство и вие отново и отново се съгласявате с това искане, за да избегнете евентуална истерия от негова страна. За да се прекъсне този модел, трябва да има нарушение на този модел.

Никога не предполагайте, че детето ви е твърде малко, за да разбере нещо. Просто му говорете от сърце.
„Знаеш ли, Ваня, не ти помогнах, като ти купувах бонбони всеки път, когато истерясваше за тях в хранителния магазин. Всъщност те нараних, като го направих. Може би сега не разбираш това, но е истина и съжалявам. Искам да ти кажа, че вече не мога да продължавам със същия модел и затова няма да ти купувам бонбони, когато отидем в бакалията. Ти може и да тупаш с краче и да искаш своето, но това няма да промени моето решение. Обичам те и искам да ти помогна да бъдеш най-добрият човек, който може да бъдеш."

Последователността и живият пример винаги са жизненоважни компонентости в родителството.