Недостатъците на майчиното възпитание

Майката е първата, главната личност в съдбата на всички хора.
Нищо и никой не може да замести нейната привързаност, грижа, нежност. Мама ни дава своя опит, учи ни на първите стъпки в този живот, подкрепя ни във всичко. Но може да се случи така, че тя да се стреми да утвърди личен егоизъм по отношение на децата си.

В живота на всяка майка има област на познание, наречена житейска мъдрост, която е напълно обект на реализация. Самият процес на реализирането се състои във формирането, обработването и предаването на натрупания опит на децата.

Целият майчин багаж, на който са обречени децата, им се представя под формата на режим на постоянна грижа, попечителство и строго внимание, който е доста подобен на авторитарния, защото мнението на деца могат да бъдат взети под внимание в изключително „абсурден“ модел на възпитание.

Във целия този естествен ред има едно НО.
Целият опит трябва да бъде предаден на новото поколение, но той е само субективно отражение на реакциите на майката към нещата, случващи се в живота й. Доста често майката не успява да потисне желанието в себе си, утвърждавайки личен авторитет пред децата си.

Според мен желанието на една майка да бъде еталон на съвършенство за децата си не е разрушително, но различни фактори изкривяват тази идея както в очите на самите деца, така и на техните майки.

Едно от тях е прекратяването на участието на бащата във възпитанието, когато майката е принудена да пробва симбиотична роля в семейството, като се задължава в един човек да изпълнява различни полови отговорности.

От момента, в който една майка ражда детето си, тя се превръща в пример. В бъдеще това може да прерасне в наложен стандарт, защото любовта и тиранията са две страни на монета. Просто трябва да експериментирате със степента на искреност и величината на вашето желание да бъдете чути и признати.