любов

Първото интервю, което Силвия Петкова е давала, беше за едно тийнейджърско списание, което се правеше навремето от нашия екип. Тогава тя участва в „Лов на дребни хищници“ и си спомням силното й

Скъпо списание, Реших да ви разкажа моята любовна история, защото тя е и смешна, и тъжна, и много щастлива. На 35 години се разочаровах от мъжете и се зарекох,

Преди седмица се върнах от Рим. Всички ме питат с погледи, блеснали като очичките на Мики Маус, позиращ пред кулата на Айфел: „Кажи как беше. Хареса ли ти? Влюби ли се в Рим?” Ами не, не се влюбих.

Скъпа редакция, От началото на рубриката чета историите на други хора и често потръпвам от ужас и от липса на надежда. Не съм си представяла, че някой ден ще ми се прииска и аз да ви пиша,

Познавате го от векове. Но изведнъж нещо ви просветва и решавате, че е той, единственият, мъжът на живота ви. Можете ли да направите от най-добрия си приятел свой съпруг?

Уважаеми приятели от най-женското списание, Сигурно ще втреща повечето ви читатели с моята история, но ги моля само да не забравят, че това все пак е история за любов.

Не знам за вас, но на мен повече романтична влага ми държи, когато мъжът до мен прибере прането, измие чиниите и пусне прахосмукачка, отколкото ако обере розовия храст на бабата от съседната къща.

Сигурно сте изпадали в онова състояние, в което очите ви не може да видят нищо друго освен красивите устни, прелестните уши, шеметния алаброс, мъжествените прасци на любимия.

Уважаема редакция, Имате ли отговор на въпроса защо мъжете са станали толкова страхливи? Аз нямам. Станах на 35 години и все още не мога да си отговоря защо всичко, на което ме учеше моят баща,

Мили хора, Понеже идват Светли празници, иска ми се да ви помоля да се обърнем към хората, от които сме получили най-много любов в живота си – нашите родители.