Какво е любовта за учения, психотерапевта, философа и монахинята

Знаете ли, че една от най-търсените фрази в Google задава въпроса какво е любовта? Но дори и най-вездесъщата търсачка няма еднозначен отговор.
Всеки мисли и чувства по различен начин една от най-могъщите човешки емоции.

В опита си да намери правилната трактовка на любовта, „Гардиън” се захваща с непоколебимо трудната задача да събере различни гледни точки, за да намерим веднъж завинаги най-точната формулировка на най-старателно дисектираната емоция.

Според учения: Любовта е химия
Биологично, любовта е мощно неврологично състояние, подобно на глада и жаждата. Само че е по-трайно. Говорим за това, че любовта е сляпа или безусловна в смисъл на това, че нямаме контрол върху нея. В това няма нищо изненадващо след като тя в основата си е химия.
Докато похотта е временно страстно сексуално желание, което включва увеличеното производство на химикали като тестостерон и естроген, то истинската любов или привързаността кара мозъкът да пуска в действие различна палитра от вещества – феромони, дапомин, норепинефрин, серотонин, окситоцин и вазопресин.

От еволюционна гледна точка, любовта може да се разглежда като инструмент за оцеляване. Като механизъм, който развиваме, за да изградим дългосрочни отношения, взаимна подкрепа и родителска защита на децата, давайки им чувство за сигурност и безопасност.

Според психотерапевта: Любовта има много образи
За разлика от съвременното общество, древните не са натъпквали всички емоции, които ние наричаме любов в една дума.
С Philia са наричали дълбока, но често несексуална интимност между близки или семейни приятели С нея са изразявали и дълбоката връзка между войници, които се бият рамо до рамо на бойното поле.
С Ludus са описвали кокетството и флирта.
С Pragma са отбелязвали по-зрялата любов, която се развива с течение на времето между дългогодишни двойки и изразява предимно разбиране, компромиси, доброжелателство и отдаденост.
Agape изразява по-скоро генерализирането на любовта, отнесена към цялото човечество.
Philautia е любов насочена към теб, но без частта с нарцисизма. Както Аристотел и всеки психотерапевт би казал, за да проявяваш грижа към другите, трябва да си в състояние първо да го правиш за себе си.
Eros е любовта, свързана със страстта и плътското желание. Но ако не се превърне в philia или pragma, то тя ще изчезне с времето.

Тези всичките проявления са любов. Но е нереално да очакваме да намерим всичките видове в един и същи човек.

Според философа: Любовта е страстна отдаденост
Отговорът на този въпрос е доста уклончив, защото любовта не е само едно нещо. Тя се изразява към родители, към деца, към съседите, към Господ и притежава различни качества. Всяка вариация има своите особености. Любовта може да е сляпа, несподелена, трагична, устойчива, непостоянна, споделена, заблудена, безусловна.

В крайна сметка, може да обобщим, че любовта е един вид страстна отдаденост, която ние развиваме и отглеждаме, въпреки че често се появява в живота ни доста неканена. Затова не може да се разглежда лековато. Тя е едно от най-мощните чувства. Без отдаденост, е по-скоро увлечение. Без страстта, тя е по-скоро преданост. Без грижа за нея, дори най-вихрушната може да умре.

Според писателя на романтични романи: Любовта е двигател на всички велики истории
Любовта зависи от нивото ни на свързаност с нея. Ако се чувстваме сигурни, то тя за нас ще е като въздуха - жизненоважна, но ненатрапчива. Ще преминаваме през нея свободни и дишащи. Ако сме лишени от нея, може да се усеща като обсесия. Това може да ни въвлече във водовъртеж, който до такава степен да ни засмуче в недостига на обич, че да ни причини физическа болка.

Любовта е двигател на всички велики истории. Не само в нейното романтично изражение, но и за тази, която изпитваме към дете, към семейство, към родина. Има един момент преди консумирането й, който е доста пленителен. Преодоляването на всички пречки, преди да стигнем до нея. В такива мигове разбираш, че любовта е всичко.

Според монахинята: Любовта е най-великата благословия

Любовта е много по-лесно да се изпита, отколкото да се опише. Тя е теологическа добродетел, която повелява да обичаме Господ преди всичко останало и да обичаме ближния си преди нас, за да славим името му. Любовта е единственото нещо, което не може да нарани никого, макар че понякога може да ни струва скъпо. Парадоксът на любовта е, че тя е безпределно свободна, но в същото време ни свързва с връзки по-здраво от смъртта. Не може да бъде нито купена, нито продадена. Любовта е най-великата благословия.