Първото интервю, което Силвия Петкова е давала, беше за едно тийнейджърско списание, което се правеше навремето от нашия екип. Тогава тя участва в „Лов на дребни хищници“ и си спомням силното й ръкостискане при запознанството ни и широката й усмивка. Може да е наивно, но тези две неща ми бяха достатъчни, за да знам, че един ден ще искам да я видя отново и да си говорим за успехи, усмивки и любов. Днес, когато Силвия е вече популярна актриса от малкия екран и от театралната сцена, срещата ни протича по абсолютно същия начин – същото открито и силно ръкостискане и същата безоблачна усмивка. Единствената промяна у нея е сбъднатата й мечта. Голямата...
Днес това слънчево момиче става на 30. Да си жива и здрава, Силве!
Силве, за последно беше на нашата корица преди три години. Каква е равносметката ти за това време?
Ами освен че съм остаряла малко... (смях)
Как пък го реши това?!
Имам два нови бели косъма. Тоест първите ми бели косми се появиха – онзи ден открих втория (смях). Не, нищо не се е променило толкова, освен че съм по-спокойна, по-малко се ядосвам и целенасочено крача по пътя, за който вече съм сигурна, че е моят път. Нямам двоумения по въпроса.
Снима два доста различни сериала. Разкажи за работата си по тях.
Всеки проект беше различен посвоему – например в „Революция Z” имах четири сезона време да развия героинята си, да започна да мисля от нейно име, да бъда нея. Научих се да бъда госпожица Димитрова. Докато в „Под прикритие“ беше истинско предизвикателство за мен да изиграя Яна Танева, защото сме адски различни и защото ми липсваше време за подготовка. Не бях наясно как ще се развие героят ми до последния момент, защото ние получаваме само първите 3-4 епизода като сценарий и кратка характеристика. Нямаш представа как ще се развие героят ти в останалите 5-6 серии. Най-смешното е, че като ми се обадиха, че съм спечелила кастинга, ми казаха, че започвам снимки след четири дни.
Коренно различни са двете ти героини.
Благодарна съм на Вселената, че имах този шанс. Винаги съм мислела, че имам, колкото и нескромно да прозвучи, богата актьорска палитра и винаги съм искала да играя различни неща, а не да се забия в един-единствен образ. Много актьори играят едно и също през целия си живот и не исках да се случи така и с мен. Слава богу, имах този шанс. Вече във филмографията си натрупах много различни момичета и жени.
Това обогати ли теб самата?
О, страшно много!
Ти им даваш живот, а те какво ти дават?
Дават ми повече вяра в себе си, запознават ме с различни жени, които виреят в мен. Ние сме доста жени вътре. Не с всички още съм се запознала. Някои ме карат да се изумявам от себе си, други ме карат да съм щастлива, че не съм такъв човек, трети ме карат да си кажа: „Ех, защо не съм такава?!“ Но всичките ги обичам и се радвам, че са живи благодарение на мен. Всяка от тях е минала през мен и аз съм откъснала част от душата си за нея. Богата съм на жени (смях). Това е, което според мен повечето актриси харесват – че могат да изживеят толкова различни неща, без те да се случват наистина. Тоест житейският ми опит е много по-богат от това, което се вижда в реалността.
Какви емоции изживя, през какво мина? Всичко ли беше положително?
Аз не съм от актьорите, които потъват в някакви други светове и изживяват с часове срастването с ролята си. С много кеф и удоволствие работя нещата си. Много ми харесва, когато в самата драматургия имаш шокова ситуация, и ми е любопитно да търся как различните хора реагират на такива ситуации. Едни изпадат в паника, други се стабилизират и започват да търсят решение на проблема, без да задълбават в него, и така нататък. Точно това ми е най-любопитно, когато работя героините си. То не става за една вечер – постепенно е. Осеняват те някакви идеи с времето. До ден днешен ми хрумват страхотни неща за Яна Танева, но за жалост снима се много бързо, всяка секунда е пари и не може да си голям творец, когато снимаш сериал. При филмите не е така.
Липсваше ми помощта на режисьорите в „Под прикритие“. Попаднах във вече готов проект, в неговия четвърти сезон. Там вече машината работеше и нямах право да спирам процеса и да питам как би било най-добре. Те ме оставяха да предложа, задоволяваха се от предложеното и не мисля, че изпипахме много образа на тази жена. Хубавото беше, че когато отидох на кастинга за тази роля, репетирах в театъра роля на адвокат – защитник на обвинена в убийство. Това ме беше подготвило доста за ролята.
Този сериал те срещна с твоята любов, нали така?
Не, ние се познаваме отпреди „Революция Z”, тоест преди 2011 г. Работили сме заедно и в „Революция Z”, и в реклами, и в социални кампании. И винаги между нас е имало едни погледи, едно спиране на въздух, но и двамата никога не сме си позволявали нещо точно защото работим заедно, колеги сме. Но явно дойде подходящият момент за нас двамата. След като той завърши своите епизоди в „Под прикритие“, една вечер се засякохме в един бар. Някаква енергия мина покрай мен, застана до мен на бара, поръча си питие, обърнах се – това беше той. Само си казахме „наздраве“ и от този момент нататък не сме се разделили за повече от три часа. Това беше съзнателно решение и от двама ни, което с години е чакало да бъде взето. Не ни е обикновена историята според мен, даже сме може би клише – режисьор и актриса, но е истинско и споделено.
Какъв е той?
Изключителен! Много ме вдъхновява, прави страхотни неща.
Снимал ли е филм?
Няма още свой филм. Но с още три-четири момчета снимат екстремни кадри – един пич хваща камерата и започва да кара след мотора, или да се мята от хеликоптира. Правят мегаекстремни кадри и снимат много индийски и холивудски филми. Иначе е на път да подготви дебютния си филм. Сподели ми, че на 34 години вече е готов за това нещо. Аз гледам да не му се бъркам. Всички творци са особени, особено режисьорите. Казват, че те са 13-ата зодия.
Ти само си стоиш отстрани и работиш муза?
Работя муза и едновременно с това се вдъхновявам от него и от нещата, които той прави. Много е артистичен. Прави уникални неща с ръцете си – от най-обикновена тел създава изкуство. Винаги аз съм била роматнтичната, онази, която вярва в истинската, вечна любов, и най-после срещам човек, който преди мен казва онези неща, които са моите мисли и моите чувства. Мисля, че това е най-важното – да имате еднакви мечти и общ път за споделяне.
На секундата не съществуваше нищо друго. Абсолютно съзнателно си направихме дете, много скоро след като официално се събрахме, и можем един ден, като се роди, да му кажем на коя дата и в колко часа е заченато и къде.
Кога го чакате и знаете ли какво е?
През януари, но ще разберем какво е, като се роди. Аз съм малко от антимодерния свят и технологии и предпочитам да живея както баба ми навремето. Те не са знаели какъв е полът на бебето, пикали са върху жаби. Важно ми е да не натоварвам детето си с моята карма и моите желания или пък с мечтите на баща му. То си е то.
Запознахте ли семействата си?
Не, още не сме. Неговото семейство е в Скопие, той е раждан там. От 10-15 години е тук. Идва първоначално да учи ветеринарна медицина, осъзнава, че не е неговото, и се записва кинорежисура.
Ще може ли да работите един ден заедно?
Мечтаем за това, да. Макар че той по едно време ми каза: „Аз повече не мога да те снимам, не мога да се контролирам, когато ти си наоколо.“ Това е шега, беше обяснение в любов. Чакаме момента, когато ще работим отново заедно, защото според мен сме добра комбина.
Какви зодии сте?
Аз съм Рак, а той – Близнаци.
И Близнакът е по-романтичен от Рака?!
Да, направо ме съсипва от жестове. Аз се моля всичко винаги да е такова, каквото е сега, и да си поливаме обичта, защото това е най-важното.
Сякаш на човек, като му потръгне в едно, му потръгва във всичко. Имаше ли това усещане през последните години?
Аз съм вложила много труд в професионалното си развитие и си мисля... това може би е награда за мен, че ми се случиха нещата. Според мен човек получава това, което е заслужил – нито повече, нито по-малко.
Ами не спрях да вярвам. След всичката помия, която се наложи да изям, аз не спирах да вярвам и знаех, че мен ме очаква любов. Че всичко това е една малка грешка, малко камъче по пътя на истината и всичко друго е било урок. Всичко ме е водело към това, което сега ми се случва. Винаги съм искала да бъда майка, но не се е случило да се доверя на мъж за това досега. Моето решение е напълно съзнателно – не е грешка, не е случайност. Най-после намерих човека за себе си, моята сродна душа. И като ни питат от колко време сме заедно, и двамата отговаряме: „От няколко живота.“
Страхуваш ли се да кажеш, че си щастлива?
Не, не се страхувам, напротив. Цял живот съм с 24-каратова усмивка, на хората им е странно как е възможно това. Най-близката ми приятелка ми призна, че през първите години от нашето приятелство си е мислела, че се правя на нещо, което не съм. Чак на четвъртата година разбрала, че аз съм тази, която съм. Може би съм твърде „дзен“, може би чета твърде много езотерика и вярвам в тези неща, но мен лошите неща по-скоро ме мотивират да уча уроците на Вселената. Не ме спъват, не унивам заради проблеми. Случвали са ми се немалко гадости, но аз съм си казвала „Окей, сега съм още по-силна, сега съм още повече себе си, още един урок е взет и продължавам нататък.“ Имам два крака и две ръце. Какво повече да искам?! Току-що по „Витошка” мина баща с патерици, без един крак, и за едната му патерица се държеше синът му с каска, наколенки и се возеше на скейтборда си. И те бяха щастливи!
Коментари (0)
Вашият коментар