възпитание

Да си родител на тийнейджър почти никога не е лека задача, но и не трябва да правим драма от това. Голяма част от тях са зрели само на години и като физика

Те растат и се променят. Първо пускат ръката ни, след това не искат да ги виждат с нас около училище, а идва ден, в който предпочитат да се приберат вкъщи

Когато детето е малко, родителите дори неволно понякога си мечтаят за неговата професия. Представят си го като фамозен пианист или брилянтен адвокат, като бъдещ Стив Джобс или още по-талантлива Карла

Не е случайно, че идиомът „мамино синче“ съдържа точно тези две думи, а не „татко“ и не „дъщеря“. Не че синдромът „на татко принцесата“ не е също толкова интересен и не буди въпроси

Един ден нашето мило отроче иска колело, след няколко години – смартфон, а ето че много скоро след това желанието става с една идея по-стряскащо: татуировка или пиърсинг

Свикнали сме, като чуем „видеоигра“, да се мръщим и да клатим тревожно глава. Но това, че децата ни имат интереси и забавления, които не са привлекателни за нас, възрастните, ни най-малко не означава

Този текст е само за тийнейджъри! Чувал си, че за „на татко момиченцето“ и за „на мама момченцето“ никой не е достоен, нали? За съжаление това твърдение често е вярно

Всяка майка и всеки баща чукат на дърво и се прекръстват по няколко пъти при мисълта, че могат да чуят това изречение от дъщеря си – тийнейджърка. Но вместо да хвърляме боб

Понякога промяната в хлапетата по време на пубертета е толкова скорострелна, че родителите само може да стоим отстрани и да се питаме, ошашавени: „Ама какво стана?

Преди година Поли Троянова влезе в новинарските хроники с прекрасните рисунки, които тя направи по стените на неврохирургията в болница „Свети Иван Рилски“ в София