Вече сте чували, че през пубертета децата ни се променят толкова, че понякога не може и да ги познаем. Но едва ли някога сте вярвали, че милото създание, което се гушеше до вчера във вас и търсеше ръката ви в киното, когато Немо загуби баща си, може толкова да се промени, че да се отчужди от вас. На всичкото отгоре това не се случва с другия родител, защото вашият син или дъщеря продължава да е близък с него и да му споделя разни неща. Обхваща ви ревност, страх, тъга, гняв дори. Има една мисъл, която трябва да ви е под ръка през целия пубертет на детето ви... нещо като хапче Валидол през цялото време. И тази мисъл е „Нищо не е трайно в живота на тийнейджъра!“ Днес му се носят черни дрехи, слуша му се готик метъл и вкъщи разговаря само с баща си, утре ще иска да се облича в жълто райе, ще слуша джаз и ще има нужда отново да разговаря с вас.
Повтаряйте си тази мисъл постоянно и се въоръжете с търпение. Идеята е, че тийнът ще се „върне“ при вас, само ако демонстрирате спокойствие и доверие във вашите взаимоотношения. Те имат особена нужда от хора, които изглеждат стабилни. Ако излъчвате тревожност, ако нахалствате с въпроси и го затрупвате с претенции, ако се тръшкате, че говори повече с баща си отколкото с вас или обратното, само ще задълбочите неговото отчуждаване. Повтаряйте си мантрата, бъдете спокойни, стабилни и разбиращи и не го наказвайте по никакъв начин. Понякога ще ви идва да му изкрещите: „Щом за теб съществува само баща ти, нека той да ти готви, той да ти пере“, но това е погрешно, дребнаво и ще задълбочи проблема.
Има десетки причини пуберът на този етап да предпочита близостта на баща си или на майка си. Той изгражда модели на поведение и търси своята идентичност. На някои хлапета им е нужно да черпят от авторитети, други пък избягват авторитетите и търсят вниманието на родителя, който е „по-хлабав“. Като във всичко и тук е най-добре, ако двамата партньори действат като отбор. Няма нужда предпочитаният родител да подтиква детето към другия или да го отблъсква нарочно от себе си, но би могъл елегантно да включва вас в моментите на близост със сина или дъщеря ви.
Също така е добре да поеме по-неприятните задължения като това да му/й отказва нещата, които е необходимо да бъдат отказани и да говори по-остро с него/нея, когато е сгафил/а. Би помогнало и ако пуберът вижда близостта между майка си и баща си и подкрепата, която са готови да си окажат във всяка ситуация. През цялото време пред погледа му семейството трябва да стои като ядро от здраво свързани хора.
Разбира се, пубертетът може и да не е единствената причина за отчуждаването, което наблюдавате. Замислете се как сте реагирали през последните години, когато хлапето е имало нужда от вас. Били ли сте винаги там за него, оказвали ли сте помощ и подкрепа във всичко, дори в нещата, които са ви се стрували неправилни, проявявали ли сте достатъчно разбиране? В тази възраст те са ужасно чувствителни и докачливи. Възможно е нещо да се е струвало на сина или дъщеря ви изключително важно, а в момента, в който е искал/а да го сподели с вас, вие да не сте имали време за него/нея. Може би това го/я е наранило по-дълбоко, отколкото очаквате.
Опитайте да спечелите доверието му/й отново. Започнете с това сами да му/й споделяте разни неща и да търсите неговото/нейното мнение. Детето ви не е спряло да ви обича. То просто в момента се лута и вие сте част от неговите колебания. Бъдете готови да се „върне“ към вас по всяко време и нека открие там и стабилен родител, и верен приятел.
Коментари (0)
Вашият коментар