Всички сме наясно какво е фобията – състояние на силен страх, в което всеки човек e изпадал при определени обстоятелства, но невинаги сме наясно каква и причината за нея. Съществуват напълно ирационални фобии като например страхът от това, че някъде по света има патица, която те гледа, страхът от къпане, този от предмети, които се намират от дясната ти страна, страхът от бял цвят, от дълги думи и от това да имаш фобия. В тийнейджърските години компотът от хормони, който се заформя в нашите момичета и момчета, в комбинация със силния стрес от училище и непрекъснатото покачване на изискванията към тях много често отключва фобии. Според статистиките най-често срещаната фобия, явяваща се в пубертета, е т.нар. социална фобия – в това число са страхът да говориш пред много хора, да се храниш пред хора, дори да използваш обществена тоалетна. Агорафобията е на второ място. В превод означава „страх от открити пространства“. Обикновено се отключва при силен стрес и човекът не може да излиза на улицата, без да получи паник атака.
Другите са страхове от заобикалящата ни среда – страх от тъмно, от гръмотевици, от вода. Фобията от животни, разбира се, също е често срещана, както и свързаната с болници – от игли, зъболекари и други. Някои от тези фобии се преодоляват от само себе си с времето, или пък човек свиква да живее с тях, но за по-тежките е най-добре да се обърнете към специалист. Имайте предвид, че страх и фобия не са синоними. Ако младежът има физически симптоми на фобията – ускорено сърцебиене, изпотяване на ръцете, загуба на тегло, депресия и т.н., работата със специалист е абсолютно наложителна.
Когато усетите, че вашият син или дъщеря има проблем, е добре да вземете мерки веднага. Говорете за проблемната тема, но нека е небрежно. Ако тийнът усети вашето притеснение, това за него ще е сигнал, че наистина има от какво да се страхува. Той/тя не оценява, че вие се притеснявате от факта, че той/тя има фобия от кучета. Той/тя си мисли, че страхът, който вижда в очите ви, се дължи на това, че приближаващото куче наистина го застрашава. Така че по отношение на страховете на тийна трябва да играете малко театър – правете се, че не е нещо сериозно и в същото време не потулвайте темата и бъдете винаги нащрек дали страхът не се задълбочава.
Някои момичета и момчета се срамуват от това, че ги е страх. Във възраст, в която всичките им връстници се стремят да покажат колко са печени, те треперят от бездомни кучета. Абсурд е да оставите такъв проблем да се реши от само себе си. Възможно най-небрежно вкарвайте темата в разговор. Избягвайте думи като „страх“ и „фобия“. Най-добре попитайте сина или дъщеря си как „нещото“ го кара да се чувства, като под „нещо“ говорим за причината за фобията. Нека ви опише в кои случаи се явяват притесненията и какво е въздействието им върху тялото му/й. Ако тийнът успее да дефинира страха си, това е стъпка към решаването на проблема.
Научете го/я да се отпуска – дишането през носа в екстремни ситуации има страхотно въздействие. При силна уплаха помага и да се легне на земята с ръце до тялото и да се медитира няколко минути – човек си представя, че е на хубаво и безопасно място. След това визуализира как всяка част от тялото му се отпуска и натежава, буквално потъва надолу. Правете тези упражнения заедно, като, разбира се, не забравите да се забавлявате. Не трябва да създавате атмосфера на „имаме голям проблем и работим върху него“. Релаксиращи упражнения е добре да се правят превантивно по няколко пъти седмично. Те са полезни и да няма никаква фобия – заради стреса и натоварването като цяло.
След като настъпи известно успокоение у тийна, опитайте да се срещнете с проблема лице в лице. Ако той/тя вече е разкрил пред вас своя страх, вероятно на драго сърце ще ви позволи да му/й помогнете. Ако е страх от вода, отидете на басейн, ако е страх от куче, срещнете се с приятел, който има куче, ако е страх от говорене пред хора, организирайте скромна публика у дома и нека всеки разкаже любимия си филм. Какъвто и да е проблемът, е необходимо да проявите огромно търпение. Може да сте сигурни, че от първия път няма да има видими резултати. Кажете го на тийна – обяснете му, че притесненията се превъзмогват стъпка по стъпка и да не очаква от себе си невъзможни неща, защото това ще го натовари допълнително. Лишете го от всякакви други натоварвания – може за няколко месеца да зарежете амбициите за пети чужд език или за световна кариера по фигурно пързаляне.
Страховете се обострят при стрес и след това се коригират по-трудно. Колкото по-рано се заемете със страха на хлапето, толкова по-голяма е вероятността да го изкорените и повече да не се връща. Никога не форсирайте и не критикувайте пубера за това, че се справя бавно с проблема. Не го натоварвайте с десетки напътствия и съвети. По-скоро се погрижете да се чувства максимално обичан и ценен. Ще помогне, ако повишите като цяло усещането му за смелост. Създайте предпоставки да прави неща, в които е по-добър/а от другите и в които може да прояви повече кураж. Самочувствието, което ще натрупа, ще му/й е от помощ и в борбата със страха.
Коментари (0)
Вашият коментар