Това, което казвате на децата си, има значение. Ето защо подслушахме семейните психолози и съветници за фразите, които ще ви помогнат в стремежа ви да отгледате щастливи, здрави и добре настроени към живота хора.
„Наистина ми харесва начина, по който подреждаш играчките си“
„Бъдете описателни с похвалите“, съветва родителският експерт и психолог Рийна Б. Пател.
Колкото по-конкретни сте, толкова повече деца разбират за положителното поведение, което искате да проявяват. „Положителното подсилване по дефиниция е да се похвали конкретно поведението, което искате да видите да се повтори в бъдеще - това помага на децата да се чувстват добре спрямо положителните избори, които са направили, и ги мотивира да ги направят отново.“
„Това беше наистина мило от твоя страна“
Разбира се, искате вашето дете да се справя добре в училище, но не забравяйте стойността на емоционалната интелигентност”, предупреждава психотерапевтът д-р Катрин Смерлинг. „Родителите трябва да моделират и да показват на децата пътя по внимателен и емоционално интелигентен начин.“ Да приемем, че ваш приятел дава на вашето дете бисквитка. Вместо да подтиквате детето си само да благодари, опитайте нещо от рода на: „Видя ли как чичо Наско направи нещо специално за теб?“ Опитайте се да наблегнете на емоционалния процес, вместо на материални постижения, предлага Смерлинг. Правете същото, когато детето направи нещо мило спрямо околните.
„Какво мислиш, че би било честно?“
Разбира се, питате детето си дали би предпочело портокалов сок или мляко с вечерята, но колко често търсите неговото мнение по други теми? „Това е наистина важно - дори когато се взема решение за дисциплина“, казва детският и юношески терапевт Дарби Фокс.
Така че следващия път, когато синът ви дърпа косата на сестра си, го попитайте какво той мисли, че би било справедливо наказание за неговите действия. „Това е от решаващо значение за „плащането” на решенията на децата в конкретни ситуации и им дава идеята, че ги уважавате“, добавя Фокс.
„Добре е да не си добре"
Имали сте уговорка за игра с друго дете, но тя пропада, което прави малчугана тъжен. Въпреки че вашата незабавна реакция може да бъде да го успокоите, че всичко е наред, може също да му кажете, че е добре да бъде разстроен. „Да бъдеш тъжен, уплашен, засрамен или наранен е част от живота“, казва психологът д-р Шери Кембъл. „Нашите деца трябва да знаят, че животът невинаги е лек и че те не трябва да бъдат перфектни, за да бъдат обичани. Това им помага да приемат и изразят своите уязвимости, когато ги имат, вместо да ги потискат и да ги държат в себе си. "
„Сгреших. Извинявай“
Важно е да признаете, когато грешите, но не спирайте дотук, казва д-р Кембъл. Разработете и предложите да намерите решение. Опитайте нещо като: „Искам да знаеш, че се справих с тази ситуация погрешно и много съжалявам. Как може да поправим това?“
Когато родителите могат да признават, че грешат, ние учим и децата си на това. „По този начин даваме пример на наследниците си. Това им помага да развият смирение."
„Какво мислиш?“
Макар да сте в задръстване и да отговарят на стотния въпрос от сутринта, зададен от детето, не му отговаряйте с „Не знам“.
„Имайте предвид, че когато детето зададе въпрос, това е ключ към неговите мисли и ценности“, казва Луго. „Ако чувате какво ви пита, вие имате възможност да опознаете по-добре хлапето и неговия вътрешен свят. “
Коментари (0)
Вашият коментар