Важната роля на жените, преминали през травмите на домашното насилие

Момичетата от Еmprove оказват помощ на жени, които са жертва на домашно насилие. В тяхно лице множество пострадали българки откриват грижата и вдъхновението да се освободят от кошмара и да започнат живота си наново – силни, будни и несами.

Това е текст за важността и значението на групите на #ЖенитеSurvivors. Славка Зидан, терапевт към Emprove, е описала по изключително ясен и достъпен начин важната роля на жените, преминали през травмите на домашното насилие. При положение, че една жена е излязла като survivor (оцелял), тя разполага с безценен ресурс, който може да предаде нататък. Разликата между жертва и сървайвър отново е поставена на дневен ред, като фокусът този път е в промяна на общественото мнение и много повече приемственост. Не забравяй, че можеш да се свържеш с нас по всяко време в името на това да борим заедно по един или друг начин емоционалното и физическо насилие срещу жените.

Защо всяка жена сървайвър, включваща се с желание да бъде лектор, ментор и автор, първо преминава през групови сесии с терапевт?

Бях помолена да обясня накратко тази дейност. Оказа се доста трудно. Как да разкрия смисъла, без да опороча процеса за онези, които още не са преминали през него? Затова реших да разкажа малко от онова, което наблюдавам като процес у участниците.

При нас идват жени, преминали през много тежки житейски перипетии. И тези трудности далеч не започват от партньора. Всички хора преминават през травматично порастване. Буквално няма нетравмиран човек.

Когато травмите са поносимо тежки, ние съумяваме да се справим, да излезем от затруднението и да порастем. Когато обаче травмата е твърде голяма, за да се справим, ние се научаваме да се приспособяваме към нея. Този модел, създаден в детството, ние носим с нас през целия си живот, докато не осъзнаем, че не ни върши работа и не решим да го променим целенасочено.

Пренасяме го и във взаимоотношенията с партньора. Нещо повече, тъй като не познаваме друг модел, то целенасочено търсим партньор, който да пасне на стария, емоционално незадоволителен, но познат модел. Търсенето и намирането на такъв човек става съвсем неосъзнато. Ние не търсим осъзнато насилника. Напротив, ние търсим този, който най-малко да прилича на насилниците от нашето детство, но както се случва винаги – намираме това, от което бягаме.

Това не е случайно. Дължи се на факта, че не разбираме напълно онова, което ни вреди. Станали сме толерантни към вредното и сме замъглили сетивата си така, че разпознаването е станало невъзможно. Когато най-после намерим подходящия партьор, нещата стават още по-непоносими. Оказва се, че страданията също са пораснали с нас. Шамарът зад врата вече е юмрук в лицето, а отхвърлящите и оценяващи думи от миналото вече звучат много, много по-болезнено.

„Защо?“ си задава въпрос жената попаднала в такава връзка, „С какво толкова съм сгрешила? Може би наистина не ставам за нищо?”. И тези съмнения се промъкват в душата ѝ и тя започва да се съмнява в собствената си стойност. Започва да се срамува. Започва да крие истината от приятели и близки, защото се чувства сама, невалидна, провалена.

Най-деструктивната от всички тенденции в мисленето е да допуснем, че ние сме единствените, които имат този проблем.

Това не е така! Не сме самотни в страданието. И това може да се усети, види и осъзнае, когато жената се срещне с другите участнички в групата. Какво вижда тя тогава? Вижда едни чудесни, успешни, интелигентни, емоционални, красиви жени, на които се е наложило да преминат през същите перипетии. Това откритие ѝ дава сила. „Не съм сама! Не съм единствена! Не съм дефектна!”. Това е едно много силно просвещение. Просвещение в началото на един път, който води до осъзнаване на собствената ценност, сила, свобода и съответно отговорност. Това е началото на един лечебен път. Началото на излекуването на онази рана в душата, която нашите доброволки са носили твърде дълго, но никога не са разпознали като рана. Не са, защото никой сам не може да види ушите си. Може да ги опипа, но за да разбере какво е това, му трябва друго човешко същество. Само тогава човек разбира, че това не е някакъв странен и грозен израстък.

Нашите доброволки – #ЖенитеSurvivors – искат да лекуват другите, да им помагат, да са там за някой друг, така както никой не е бил за тях. А ние сме тук за тях.

Те са нашият безценен ресурс и ние не може да оставим раните им непревързани. Това е един лечебен процес, за който е необходимо повече време.

Петте сесии само поставят началото на една задружна дружина, която в крайна сметка ще премести планината на общественото безразличие.

Задачата е титанична. Наслагваните от поколения травма върху травма е херкулесовско предизвикателство. Това е задача, за разрешаването на която, е необходимо съвместно усилие и именно в тази съвместност ние инициираме нашите доброволки - #ЖенитеSurvivors – чрез тези 5 сесии.

Даваме им възможност да се видят наистина такива, каквито са. Да опознаят своята женска сила. Да преоткрият силните си страни. Да преосмислят уроците на съдбата. Да се срещнат със своя вътрешен ресурс и да му се доверят.

Ние ги обичаме и приемаме такива кавито са! Те са нашите жени-сървайвърс!

Прочетете и историята на една смела жена, преживяла насилие, която оглави тазгодишната ни кампания "Вдъхновителки".