Орфей и Евридика - мит за любовта

Митът за Орфей и Евридика напомня, че любовта продължава дори след смъртта. Когато някой наистина обича, той няма да се поколебае да отиде в ада, само за да бъде в компанията на този, когото обича.

Митът за Орфей и Евридика е за вида любов, която може да надхвърли границите на смъртта. Легендата разказва, че Орфей е син на Аполон - богът на музиката и изкуствата, и на Калиопа, известна също като Клио - музата на поезията. Няма начин такъв произход да не даде на Орфей специален музикален дар.

Орфей се научил да свири от баща си. Майсторството му било такова, че Аполон му дава собствена лира като символ на бащината си любов. Този инструмент е направен от Хермес, който използва черупката на костенурка. Историята разказва, че Орфей можел да изпълнява най-красивите мелодии, които някога са били чувани на Земята.
Той бил толкова талантлив, че боговете и смъртните били развълнувани до сълзи, когато чуели музиката му. Дори и най-дивите същества ставали кротки, когато нотите на Орфей стигали до тях, защото ги омагьосвали.

Орфей и Евридика
Орфей води разпуснат и авантюристичен живот, който го отвежда на пътешествие с аргонавтите в търсене на Златното руно. Легендата разказва, че той спасил експедицията им, когато русалките се опитали да объркат моряците с тяхното пеене. Гласовете им хипнотизирали моряците и те се хвърлили в морето, където русалките ги поглъщали.
Но Орфей използвал таланта си и предотвратил смъртта на аргонавтите. Когато русалките започнали да пеят, той засвирил на лирата си. Музиката му беше много по-красива от тяхната и той успял да заглуши звука им със своя. В резултат на това само един от моряците се поддал на очарованието на русалките, намирайки кончината си.

След тази експедиция Орфей и Евридика се срещнали. Тя била много красива нимфа. Един ден, когато Орфей видял фигурата й да се отразява във водата, веднага почувствал, че може да умре от любов към нея. Накрая той успял да привлече вниманието й и Евридика също се влюбила страстно в него. Малко след това се оженили. Известно време те живеели щастлив живот, пълен с любов и страст.

Загубата на Евридика
Въпреки че Орфей и Евридика имали щастлив и пълноценен живот, тя никога не забравила, че е нимфа. Затова тя не можела да спре да ходи в гората и да бъде сред природата, която й била толкова позната. Един следобед, когато отишла в гората, тя видяла ловец, преследващ безпомощен елен. Когато помогнала на животното да избяга, тя отприщила гнева на ловеца.

Той казал, че ще й прости провинението, стига тя да го целуне. Тя отказала, защото била щастливо омъжена жена и нямала намерение да рискува това щастие заради заплахи. Когато ловецът се опитал да я принуди да го целуне, тя избягала, но в бързането си настъпи по главата спяща змия и тя я ухапала. В резултат на това Евридика починала.
Когато Орфей научил за смъртта на жена си, изпаднал в отчаяние. Той решил да слезе в подземния свят, за да я спаси от смъртта. Използвайки своята лира и красивия си певчески глас, той убедил лодкаря Харон и Цербер - кучето на Хадес и пазител на подземния свят, да го заведат при Персефона, царицата на ада. Когато чула музиката му, тя била доста трогната от нея.

Заедно завинаги
В крайна сметка, Персефона позволила на Орфей да върне любимата си жена към живот, но имала едно условие. По време на пътуването им обратно Орфей трябвало да върви пред Евридика. Не трябвало да се обръща, за да я погледне, докато не излязат напълно от подземния свят и не бъдат огрени от слънчева светлина. Орфей приел, но не вярвал, че Евридика ще го последва. Страхувал се, че зад него вместо любимата жена ще върви демон.

Когато най-накрая излязъл от пещерата, той не могъл да устои повече и се обърнал да погледне. Въпреки че Евридика била почти изцяло на слънчева светлина, тя умряла още веднъж.
Силно натъженият Орфей продължил да свири тъжна музика, която разплаквала дори боговете. Менадите се влюбили в него, но Орфей не отстъпил на опитите им да го съблазнят.

Тези същества го убили за отмъщение и разпръснали останките му навсякъде по земята. Именно това позволило на Орфей и Евридика да се срещнат отново в подземния свят. И сега те били заедно завинаги. Оттогава по ливадите и горичките се чуват красиви мелодии.