Йожен Анри Пол Гоген, по-известен като Пол Гоген, е виден френски художник. Творчеството му е класифицирано като постимпресионистично, синтетистично и символистично.
Като постимпресионистичен художник работата му надхвърля живописта, тъй като той е и скулптор, и писател. Творбите му обаче стават известни и търсени едва след смъртта му.
Гоген е особено известен с творческите си отношения с Винсент ван Гог, както и с това, че изоставя семейството си, като избира самоналожено заточение в Таити, Френска Полинезия.
Гоген, известен със своите смели цветове, опростени форми и силни линии, няма официална художествена подготовка. Художникът следва собствената си визия, противоречаща на артистичните конвенции от онова време. Неговите артистични експерименти оказват влияние върху много авангардни разработки в началото на ХХ век.
Детство и младост
Роден е на 7 юни 1848 г. в Париж, Франция, в заможно семейство. Родителите му са Кловис Гоген и Алин Мария Чазал. Баща му е журналист. Семейството по майчина линия заслужава специално споменаване, тъй като майка му е дъщеря на феминисткия и протосоциалистически лидер Флора Тристан. Дядо й по майчина линия е принадлежал към влиятелно семейство в Перу.
През 1849 г. политическата дейност на баща му принуждава семейството да замине в изгнание, бягайки от Луи Наполеон Бонапарт. Семейство Гоген заминава за Перу на пътешествие, белязано от трагедия, тъй като баща му умира по време на пътуването. Майката на Гоген и двете й деца отиват да живеят при един от чичовците на артиста.
Няколко години той живее в град Лима, в аристократичното имение на семействата Тристан и Москосо. От този момент нататък испанският му става първи език.
Престоят му в Перу го беляза за цял живот, до такава степен, че той се нарича „перуански дивак“. Семейството се завръща във Франция, когато
Пол Гоген е на седем години.
В продължение на три години той е възпитаник на католическия интернат в Ла Шапел-Сен-Месмин. Започва да служи като моряк, когато е на 17 години, а по-късно се присъединява към френския флот, където служи две години.
Кариера
През 1871 г., когато е на 23 години, се завръща в Париж. Той си намири работа като борсов посредник и става успешен бизнесмен. На този етап Пол Гоген живее в просперитет.
Започва да рисува като хоби през 1873 г. Става голям приятел с художника Камил Писаро и работата му привлича интереса на импресионистите - група революционни художници, които оспорват традиционните методи и теми. Повечето от тях обаче са отхвърлени от академиците на френското изкуство.
Гоген е поканен да изложи своите творби на четвъртата изложба на групата през 1879 г. Така неговото творчество се появява редом с творбите на Писаро, Едгар Дега, Клод Моне и други велики художници.
С течение на времето той се разочарова от импресионизма и традиционната европейска живопис и се заинтригува от изкуството на Африка и Азия. По това време в Европа изкуството на други култури е на мода.
До 1889 г. неговото изкуство еволюира в клоазонизъм (стил в постимпресионистичната живопис), след като е повлияно от популярното изкуство и японското изкуство. Същата година той създава най-известната си творба - Жълтият Христос.
В желанието си да избяга от европейското общество, Пол Гоген пътува до Таити през 1891 г. Там той се надява да изследва творческата си свобода. През този период той рисува „До морето” и „Аве Мария“ (известна още като „ La Orana Maria“ ), заедно с други картини, представящи живота на таитяните.
Завръща се във Франция през 1893 г. Година по-късно нарисува „Ден на Бога”, в който изобразява таитянската религия. През 1897-а той се премества в Пунауая, на западния бряг на остров Таити. Тук той рисува „Откъде идваме? Какви сме ние? Къде отиваме?”
Неговата картина „Жълтият Христос“ несъмнено е ключово произведение на символизма. Тя изобразява разпятието на Иисус. Той използва смели линии и ярки цветове като червен и зелен на заден план, които контрастират с жълтото, което той използва, за да изобрази Христос.
Картината „Откъде идваме? Какви сме ние? Къде отиваме?” обхваща екзистенциалните въпроси, които възникват в съзнанието на хората, за които те търсят духовни отговори. Картината е белязана с дебели мазки и ярки цветове и експертите я смятат за шедьовър на постимпресионистичното движение живопис.
До 1891 г. Гоген се потопя в културата около себе си и успява да създаде наистина новаторски произведения. В „ Ла Орана Мария“ („Аве Мария“) той изобразява майка и дете от Таити като християнски фигури на Дева Мария и Иисус.
Според няколко историци и критици на изкуството работата на Пол Гоген е вдъхновение за художниците, които по-късно развиват кубизма. По-специално Пабло Пикасо се възхищава на дебелите мазки на Гоген.
Личният му живот и наследство
На 25-годишна възраст се жени за датчанката Мете Софи Гад – художник аматьор. През следващите 10 години им се раждат пет деца. След като губи работата си на борсата, семейството се премества в Дания през 1884 година.
Там той се опитва да изкарва прехраната си, като работи като продавач. Това начинание обаче не е успешно и съпругата му се превръща в основния носител на доход в семейството.
Пол Гоген решава да изостави жена си и децата си и да се отдаде изцяло на рисуването. От този момент нататък пътят му се превръща в истинско шествие на нещастия, възходи и падения. Този период поставя началото на дългия си списък с любовници и изоставени деца.
През 1886 г. той се премества в района на Бретан, където отива да се радва на признание в общността на младите художници. В Пон-Авен неговата несподелена любов към 17-годишната артистка Мадлен Бернар повлия на решението му да пътува до Арл, поканен от Ван Гог.
Животът с Ван Гог довежда до един от най-мрачните епизоди в живота и на двамата художници. Тогава се случва трагичното събитие, при което Ван Гог отрязва ухото си. Някои хора вярват, че именно Гоген може да е бил спусъкът на лудостта на Ван Гог.
След тези злощастни взаимоотношения той започва пътешествие, пътувайки до Панама и Френските Антили. За кратък период от време Гоген работи като работник в компанията, изграждаща Панамския канал.
По-късно, през 1887 г., Пол Гоген се премества в Мартиника. На острова той продуцира първите си творби, импрегнирани с индигенизма (политическа идеология в няколко латиноамерикански страни, които подчертават връзката между държавата и коренни етноси и местни малцинства), който по-късно го довежда до славата.
Пол Гоген в Таити
През 1891 г. той се премества в Таити - островът, където по-късно рисува най-известната си творба. Той живее в Таити от 1891 до 1893 г. и отново от 1895 г. до смъртта си.
По това време той има връзка с 13-годишно момиче Техаамана, което е продадено на художника от собствените й родители. От тази авантюра се ражда още една дъщеря за Гоген. Невръстната му половинка е чест модел за едни от най-великите му картини.
След като я изоставя, Пол Гоген има множество любовници от сходни или дори по-млади възрасти. Тази тенденция към педофилия предизвика огромен спор в тогавашното общество.
През 1893 г. Гоген се завръща във Франция, за да покаже някои от своите таитянски произведения. Мненията за творбите му са разнопосочни и той не успява да продаде много картини. Критиците и купувачите на изкуство не знаели какво да правят с примитивния му стил. След кратко време Гоген се завръща във Френска Полинезия.
На този етап от живота си той вече непрекъснато е измъчван от икономическа несигурност. По това време картините му нито са били разбрани, нито оценени.
Болест и смърт
Преди да замине за Панама, той вече страда от туберкулоза, а също и от сифилис. През целия си живот Гоген претърпява множество пристъпи на депресия и пристрастяване към алкохола и дори има опит за самоубийство.
Умира в резултат на предозиране с морфин, което води до инфаркт през 1903 г., на 54-годишна възраст.
Коментари (0)
Вашият коментар