Фейт Ринголд е американска художничка, известна с представянето на свои собствени уникални форми на изкуство. Сред всичките й творения нейните исторически юргани наистина се открояват. Корените им произлизат робската култура в южните щати от ерата на Гражданската война в Америка. Ринголд претълкува ролята на тези завивки, за да разказва истории от живота си и от тези на много други афроамериканци.
Тя използва таланта си, за да разпространи своя опит и да изложи расизма в американското общество.
Изкуството и активизмът на Ринголд вървят ръка за ръка. Нейните творби директно атакуват предразсъдъците и служат като политическо изявление, често използвайки шоковото значение на расовите обиди.
Нейната работа подчертава етническото напрежение и политическите и расови вълнения през 60-те години и предоставя решаваща представа за това как бялата култура възприема афроамериканците.
Детство и младост на Фейт
Фейт Ринголд се ражда като Фейт Уили Джоунс на 8 октомври 1930 г. в Ню Йорк. Баща й Луис Джоунс е шофьор на камион, докато майка й Уили Поузи Джоунс работи като моден дизайнер. Родителите й успяват да спечелят достатъчно, за да осигурят основните нужди на трите си деца.
Фейт не може да посещава редовно начално училище поради здравословни проблеми. Тъй като страда от астма, тя прекарва по-голямата част от детството си в болници или у дома. През това време от живота си тя развива любовта си към рисуването и впоследствие учи изкуство в Сити Колидж в Ню Йорк.
След като завършва, Фейт работи като учител по изкуства в нейната алма матер. Освен това тя работи в колежа „Вагнер“ и в колежа „Банк Стрийт“ през 60-те и 70-те години.
Първото й произведение на изкуството
В началото на 70-те години тя изоставя традиционната живопис и започва да прави акрилни картини върху платно с ръбове от плат като тези на тибетските танги.
Освен това тя помага на майка си, проектирайки маски с качулки, направени от плат, мъниста и рафия. Техният произход е от африканската племенна традиция и това са първите й произведения на изкуството.
Също с помощта на майка си, Фейт се включи в производството на портрети в реални размери на известни личности като конгресмена и активист Адам Клейтън Пауъл, баскетболната легенда и други личности от Харлем. Поради тази причина тези произведения на изкуството ставата известни като The Harlem Series.
В същото време Фейт популяризира африканското изкуство в колежа. В часовете си тя преподава африкански дизайн на бижута, облекло и мъниста.
Политика в произведенията на изкуството
Фейт Ринголд е силно привлечена от политически въпроси, свързани с експлоатацията на жените. Тези политически мотиви са повлияни от възхода на Движението за граждански права. В своите творби Ринголд успява да изобрази страданието на общност, което самата тя е преживяла.
По този начин Рингголд успява да разобличи социалната несправедливост чрез картините, създадени през 60-те години. От този период нейните платна включват American People и The Flag is Bleeding.
Произведенията й на изкуството са вдъхновени главно от работата на писателите Джеймс Болдуин и Амири Барака. И двамата автори пишат за дискриминацията и борбата на чернокожите в САЩ.
Юрганите разказват история
Фейт разширява областта на изобразителното изкуство и помога на шиенето, тъкането и композицията на тъкани да намерят място в художествения свят. Тя е първата художничка, която оспорва тези ограничения и въвежда изкуството на тъкането в колежите.
Концепцията за тези юргани еволюира от изкуството на тъкането, въведено от африканските роби в Америка. Те надхвърлят основната си цел да осигуряват топлина и се превръщат в начин за съхранение на спомени. Тези тъкани стават като табла за съобщения.
Уникалният подход на Фейт насърчава женските занаяти, използвайки тези повествователни юргани. Върху тях може да видите поредица от изображения, заедно с описания, които разказват история.
Echoes of Harlem е първият от повече от 30 юргани, които тя прави от 1980 г. нататък. Всеки от тях възприема структурата на приказките и всяка част от юргана съответства на страница.
Един от най-известните й юргани е Плажът Тар. Върху него може да видите представяне на семейство, събрано на покрива на дома им в топла лятна нощ.
Може да видите възрастни да разговарят, докато децата играят и спят.
Може също така да видите момиченце да мечтае за възможността да лети свободно над всички бариери, издигнати срещу чернокожи хора. Тази сцена е представена на фона на моста „Джордж Вашингтон”.
Някои от другите най-известни юргани на Ринголд са „Кой се страхува от леля Джемима?”, описва живота на африканска жена, превърнала се в успешна бизнесдама, и „Улица ”История”.
Въпреки че живее в Ню Йорк, работата на Фейт винаги е била далеч от съвременното американско изкуство. Това е главно защото единствената й тема е черната култура и расовата дискриминация, поради което не е изненадващо, че тя не предизвика интереса на по-консервативните и елитарни кръгове.
Социална ангажираност и признание
Ринголд е известна и със своята социална активност. Тя се бори с цялото си сърце за правата на африканските художници в музея за американско изкуство „Уитни” в Ню Йорк.
Нейната борба е ясно показана в дейността на Комитета за женско изкуство, основан от художника Попи Джонсън и изкуствоведката Луси Липард. Като социална активистка тя използва творчеството, за да основава и развива организации, които подкрепят афроамерикански художници, като Where We At.
Нейната фондация „Всеки може да лети“ е посветена на разширяването на каталога на изкуствата, за да включва артисти от африканския жанр. Освен това фондацията е посветена на запознаване с афроамерикански учители по изкуства с деца и възрастни.
Най-новите й творби разглеждат предразсъдъците по различен начин. Тя вече не използва конфронтационни образи, за да атакува предубежденията, а вместо това избира да ги подкопае, като предоставя положителни модели на млади афроамериканци.
Фейт Рингголд става първата чернокожа жена, която успява да изложи индивидуално изложба в галерията The Spectrum в Ню Йорк през 1967 и 1970 г. Постиженията й като художник, учител и активист й донасят многобройни отличия. Тя има почти 75 награди на свое име, включително почетен докторат по изящни изкуства.
Коментари (0)
Вашият коментар