Независимо какво празнуваме и дали го празнуваме, независимо дали е 8 март или е 9 март, независимо дали си майка на бебе, на тийнейджър или на пораснал човек, ти си специална и понякога имаш нужда да си го припомняш.
Защо да не е днес? Защо вместо китка със зюмбюли на 8 март да не получиш думите, които ще цъфтят и ухаят на пролет много дълго в душата ти?
"Ти се справяш"
Майките имат странната способност да се самообвиняват и самокритикуват, когато са най-натоварени и когато им е най-трудно. Тогава, когато най-силно имат нужда от увереност. Кажете й, че се справя. И се справя страхотно! На майка си, на любимата си, на приятелката си - кажете й, че трябва да е по-мила със себе си и да си вярва повече. Дайте й рамо, дайте й сила и я уверете, че няма нужда от съвършенство, за да бъде добра майка.
"Ти си необходима"
Майката, както казахме, е странно създание. Тя цял живот отглежда децата си така, че да могат да бъдат самостоятелни, но силно се натъжава, ако усети, че вече не е необходима. Истината е, че тя винаги ще е необходима. Дори когато децата й имат свои деца (а тогава дори повече). Просто начините, по които децата й показват своята нужда, се променят с годините. Да не говорим, че идват едни години заедно с пубертета на отрочето, когато тя си мисли, че не само не е необходима, но е и нежелана. Това не е вярно. Кажете й го. "Ти си майка - ти ще си необходима цял живот!"
"Ти имаш право да си щастлива"
Има един вреден манталитет по нашите земи - принасянето на майката в жертва. Мекото на хляба, последното парченце шоколад, по-удобният стол - всичко е за детето. За майката - ако остане. Кому помага този подход? Не учи ли децата ни на егоизъм? В каква позиция поставя майката в техните очи? На изпълнител, слуга, човек, който заслужава по-малко?
Като оставим хляба и шоколада настрана, започват по-сериозните проблеми. Има ли право майката да прави неща за себе си, да постъпва спрямо собствения си комфорт и желание? Може ли да излезе с приятелки и да остави семейството си да си сготви и сервира самo, или е задължена да е плътно до тях, дори да има нужда от почивка? Може ли да се разведе с партньора си, понеже не е щастлива, или трябва да стои в една мъчителна за нея връзка заради децата си? На какво ги учи, ако се примирява, ако не мисли за себе си, ако не прави всичко, за да е щастлива?! Учи ги на същото!
Затова и днес, и утре й кажете, че тя има право да е щастлива! И е длъжна да го направи - заради себе си, заради децата си. Няма нужда да е жертва, няма нужда да е слугиня, няма нужда да е необичана и неоценена. Кажете й, че искате да я видите щастлива!
Коментари (0)
Вашият коментар