През последните години станаха изключително популярни патриотични жестове като това да облечем детето си в носия, да сложим шевици на момиченцето, да дадем пушка на момченцето, да ги изправим пред паметника на Васил Левски и да ги снимаме как рецитират стихотворение, което в повечето случаи не им говори нищо. И си мислим, че така възпитаваме патриотизъм у тях.
Дали е вярно? Или е лицемерна суета?
Както казва Георги Господинов, нека не изпитваме нито гордост, нито срам от това, че сме българи. А децата, те се възпитават не от лайковете под техните снимки с носийки и не от коментарите и шерванията на техните видеоклипчета с изрецитирани думички. Ако мислим, че с това ги възпитаваме в обич към родината и народа, се лъжем. С това ги възпитаваме единствено в обич към социалните мрежи и социалното одобрение.
Още повече, след като сме ги накарали да рецитират Ботев и Вазов, ние влизаме в колата, започваме да псуваме по първия, който ни засече, и изръсваме нещо от рода на "Ами то в тая държава..."
Децата се възпитават с пример. И с приказки.
По-добре да разкажете спокойно на своето хлапе защо и какво празнуваме. Направете го под формата на приказка, особено ако то е още малко и няма да ви разбере. Заведете го пред някой паметник, ако държите, но не го карайте да позира или рецитира. Просто продължете да му разказвате приказката.
А когато се качите в колата, спазвайте закона. Не изхвърляйте фасове през прозореца и не ругайте по другите хора по улицата. А ако ви засекат, се усмихнете, и кажете на детето си, че по света има и невъзпитани хора, които не се държат добре. И повярвайте, тях ги има не само в "тая държава".
След това отидете сред природата - вижте непознат град или покорете неизкатерен връх. Запознайте се с хората в някое селце или посадете дръвче зад блока. Няма нужда от високопарност в този празник. Има нужда от смирение, доброта, светъл пример и вяра, че нашите деца ще се чувстват добре тук, където приказката въпреки всички трусове в историята ни е красива.
Коментари (0)
Вашият коментар