Екстимност – вредата от интимността на показ

В съвремието, в което живеем, хората споделят интимна информация в своите социални мрежи. Ако не направят това, мнозина от тях усещат, че не съществуват. Наличието на видимост във този виртуален свят за някои е почти по-важно от присъствието им в реалния свят.
В днешно време е обичайно да виждаме хора, които споделят интимните прежиявания, за да ги види светът. Почти без да осъзнаваме, всички ние станахме ежедневни воайори на живота на околните.

В крайна сметка, всеки публикува това, което прави, в социалните мрежи. Това е известно като екстимност – акт, в който личната информация става публично достояние.

В днешно време е много лесно да публикуваме тази мисъл или онази идея, която току-що сме измислили, какво закусваме или музиката, която слушаме в момента. Ако всички го правят, защо не и ние? Новите технологии изградиха обща и споделена сфера, където всеки може ба бъде дискретен ексхибиционист.

Споделянето или публикуването на лична информация не е само начин за създаване на общност с тези, които също го правят. Превръщането на личния живот в публичен ви прави видими и ви дава присъствие в технологичен и дигитален сценарий, който стана невероятно привлекателен през последните години, особено за младите хора.

Какво представлява екстимността и как се проявява?
Думата екстимност е измислена от френския психоаналитик Жак Лакан. За него тази концепция представлява състояние, при което човешките същества се дефинират чрез наличието на определени интимни области, които имат смисъл само във външния свят. С две думи, несъзнаваното е вътрешно психично състояние, което винаги завършва с екстериоризиране.

Серж Тисерон – колега на Лакан, приема този термин и го прилага към настоящата модерност. Към днешна дата вълнението не е състояние, а процес, при който новите технологии карат хората да показват част от личния си живот в публичното пространство.

Означава ли това, че хората са се превърнали в ексхибиционисти?
Не точно. В действителност всеки избира какво иска да покаже и често публикува неща, които дори не са реални. Хората са избирателни относно това, което решат да направят публично достояние. Те подбират как, кога и къде да го покажат. Всички сме наясно, че хората не са това, което показват в социалните медии.

Близост: ресурс за постигане на истински връзки
Едва ли са много хората, които не се интересуват от това какво правят останалите. Интересуваме се да разгледаме ежедневието на другите, за да откриваме нови светове. Виждаме, разбираме, копнеем, възхищаваме се, учим и дори завиждаме. Ние обаче също обичаме да изпитваме емоции. Близостта е идеален ресурс за създаване на емоционално въздействие върху наблюдателите, върху тези, които използват екрани, за да влязат в света на останалите.

Големите марки и инфлуенсърите знаят, че чудесен начин за привличане на последователи е като пуснат хората в личния си живот. Всички вече са научили това. В резултат на което все повече хора се присъединяват към разкриването на интимни части от живота си на своите фенове. Друга голяма причина е, че това създава съпричастност, което ги прави по някакъв начин „свързани“.

Не забравяйте обаче, че екстимността често върви ръка за ръка с фалшификатите. По-голямата част от времето не виждате реалността на даден човек, а това, което той решава да покаже и като какво иска да се представи.

Споделяне на частни аспекти, за да станете видими
Дигиталната среда и социалните медии формират паралелна реалност. Смартфоните, електронната поща, чатовете и приложенията за съобщения са сценарии, в които хората искат да присъстват. За да направят това, те трябва да практикуват ектимност.

Показването на личния живот в публичното пространство ни поставя в един алтернативен свят, където може да създадем ново Аз и да бъдем който си поискаме. Хората чувстват, че ако не направят това, те просто не съществуват.

Близост и фиксиране върху непосредствеността
Към момента бихме могли да определим екстимността чрез много специфична характеристика - непосредственост. „Закусвайки с моя партньор”, „ На път за работа”, ”Медитация”...
Отнема само няколко секунди, за да влезете в социалните медии и да започнете да съществувате в света на другите. Сега. В този момент. Това е най-важно. Това, което се е случило вчера, вече е без значение.

В момента това, което повечето от нас копнеят да „консумират“ или да видят, е какво се случва точно в тази секунда.

Откраднатата поверителност или интимността, която разкриваме, без дори да знаем
Повечето от нас публикуват снимки, видеоклипове, идеи и мисли на доброволни начала. С други думи, всички ние правим публични малки парченца от нашата лична вселена по съзнателен, но филтриран начин. Понякога обаче пренебрегваме факта, че има и друг тип маскирана екстимност.

Смартфоните, таблетите и лаптопите имат камери и микрофони. Приложенията, които използвате, и социалните мрежи, в които се регистрирате, имат алгоритми и ботове, които анализират всичко, което правите в тези цифрови светове. Вярвате или не, вие сте наблюдавани, слушани и анализирани.

Поверителността ви се оповестява публично поради присъщата опасност от технология, насочена към събиране на колкото се може повече информация за вас, за да я продадат трети лица на големите компании. С други думи, вашата лична информация не само става публична, но и се предлага на пазара.

Кои са отрицателните последици от социалните мрежи?