Хубавата актриса - това е нарицателното име, с което много зрители наричат актрисата Диана Димитрова. Не че не могат да запомнят името ѝ, но интелигентната ѝ и нежна красота добавя силна харизма към ролята, с която публиката я познава най-добре - д-р Зорница Огнянова в “Откраднат живот”.
Отново в нейния образ, на Димитрова ѝ предстоят крайности, обрати, бременност и различни емоции. В момента тя се снима в десетия сезон на най-успешния български сериал и истински се вълнува от нещата, които предстоят на героинята ѝ. Въпреки натоварения график и пандемичната обстановка.
“От началото на сезона със сигурност мога да кажа, че за мен това бяха най-натоварените девет снимачни дни. Още когато прочетох епизодите, разбрах, че ще бъде точно така.
Не е приятно
да спазвам
дистанция от хората,
които чувствам
като семейство,
но сме отговорни един за друг. Всички се съобразяваме с мерките”, разказва Димитрова. Като талантлива актриса не намира разлика между измислените медицински казуси, които ѝ се е налагало да разрешава досега на снимачната площадка, и COVID-19, който влезе и в сюжета на сериала миналия сезон. “Можем само да си представяме през какво минават хората на първа линия. И да им благодарим за професионализма и човещината, от която светът има необходимост”, казва тя.
Героинята ѝ не измина лек път дотук. Премина през различни етапи, претърпя трансформации, които Димитрова изигра така, че истински да ангажира и развълнува зрителите. А сега предстои още по-голямо предизвикателство за нея – да изиграе бременна жена. Според нея това ще ѝ даде възможност да развие персонажа още повече.
“В първите епизоди ще видите крайности, обрати и различни емоции. Бях изключително развълнувана, когато прочетох сценария, колегите ми също. С екранния ми партньор (Велислав Павлов, който играе д-р Марио Ковачев – бел. ред.) заснехме най-дългата, актьорски сложна сцена от запознанството ни насам. Аз обичам предизвикателствата, но стартът на десетия сезон определено ме изненада и ми е фаворит”, казва актрисата. 
Ролята на д-р Огнянова е особено специална за нея и заради това, че ѝ донесе “най-личната награда” – любовта на публиката. Миналата година на церемонията на наградите “NOVA подкрепя българските филми” зрителите отличиха Диана Димитрова за най-любима актриса в тв сериал.
“Откраднат живот” обаче не е единственият терен, на който тя ще покаже таланта си. Съвсем скоро предстои да започне работа и по филма “Чамла” на режисьора Виктор Божинов. Снимачният процес бил планиран за април, но пандемията го отложила. Засега тя пази в тайна ролята, в която ще се превъплъти, но казва, че продукцията ще се снима в планината и условията ще бъдат екстремни.
“Всеки ден ще
пътуваме по два часа
до терен с офроуд
джипове
Ще има каскади с мотори, пожар и стрелби.”
Въпреки натоварения си график Димитрова не отказва и две покани за роли в музикални видеоклипове. 
“След броени дни ще участвам в “По пътя”‘ черно-бял клип на голямата българска певица Маргарита Хранова. Песента е балада и ще бъде заснета във влакова композиция. Отново страхотна идея и сюжет на Игор Марковски. Другата песен носи заглавието “Събота” в изпълнението на Стенли. От години искам да работя с него, защото съм му голям фен. Вълнувам се, защото провокацията в баладата на Стенли ще е голяма”, признава тя.
И ако вече сте решили, че след всичко това времето ѝ не стига или енергията ѝ е изчерпана, грешите. Защото в момента Димитрова редува снимачни дни и нощи с подготовката на своя изложба. От началото на годината тя събира вдъхновение и платна за експозицията, която предстои да бъде открита през ноември. В нея ще бъдат включени 20 нови картини - портрети и фигурални композиции с цвят. Половината ще са експресивни, суха четка. 
“Повечето хора не знаят, че рисуването е в основата, но
така се случи, че
първо станах познато
лице с актьорството
Това само ме радва като артист”, казва актрисата художник. Сега не рисува с модели, вдъхновението идва, когато застане пред платното.
“Започването е трудно. Ръцете ми се потят и изпитвам страхопочитание. Така е и в актьорството. Без рутина. И тогава се случва магията. Портретите ми са живи. Ще видите в изложбата”, обещава тя.
Явно когато Господ е раздавал дарбите, Диана Димитрова е минала няколко пъти, защото освен актьорството и рисуването друга нейна заложба и страст е писането. Тя вече има три авторски детски книжки. Обмисля и четвърта, но това не е бърза и лесна работа. “Писането и рисуването за деца е специфична материя. Измислянето на героите в книгите изисква време.” Благодарение на творенето тя не усетила изолацията като проблем за себе си. Признава, че допреди няколко години целият ѝ живот бил “под карантина” – прекарвала доста време сама в тишина.
“За художниците няма разлика преди и след карантината. Когато започнах да се занимавам с актьорство, се отприщих”, казва Димитрова.
Не се чувства и самотна, тъй като домът ѝ е пълен с живот и любовта на
два нетипични
домашни любимеца –
котарака Врубел и
гущера Спарчио
“С котарака ми имаме духовна връзка. Той не е просто домашен любимец. Годината беше 2014. Спомням си, че вървях по ул. “Екзарх Йосиф” след репетиция на моноспектакъла “Въпреки всичко”. Знаех, че е моето коте, още когато му видях лапичките през витрината на зоомагазина. Когато влязох и той ме погледна за пръв път, започна да блъска стъклото с глава и в този момент в магазина влезе момиченце, след като се отскубна от ръката на майка си. Каза ми: “Вземи го. Той е твоето коте. Вие ще се грижите един за друг”. 
А Спарчио я спасих през 2016-а. Имам нещо като фобия от влечуги. Но тя е различна. И тогава беше с големината на гущер, а сега е колкото Врубел”, разказва актрисата. Имената също не са случайни нито за любимците, нито за стопанката им. Врубел носи името на един от любимите художници на Димитрова - Михаил Александрович Врубел, а брадатата агама (вид игуана - б.а.) е кръстена на Спартак, защото влиза в живота на актрисата по време на снимките ѝ за документалната поредица “Бунтът на варварите” за американския тв канал “Хистори”. Двамата съквартиранти на актрисата я направили по-добър човек и ѝ показали безусловната любов.
“Много е смешно сутрин. Когато си пия кафето, пускам дракончето да тича по паркета. С Врубел си играят и за тях няма значение, че са различни видове. Ние, хората, обичаме да се делим”, казва тя. За котарака ѝ също няма значение от какъв вид и порода е, защото се чувства добре в нетипични за родствениците му ситуации. Като например да се разхожда навън с каишка и да се вози в асансьор.
“Той е изключително умен. Когато завърших НАТФИЗ, ме приеха с рисуване магистратура в Москва. Вру живя шест месеца в Кайнарджа при баба и дядо. След това го взех в София и се научи да излиза с каишка. След третия път разбра и за какво се ползва асансьорът и вече не искаше да качва етажите”, разказва Димитрова.
А какви още истории има и може да разкаже, ще видим в образите, които тепърва ще изиграе и нарисува. При това – съвсем скоро. 
Коментари (0)
Вашият коментар