Диана Димитрова: Разплаках режисьора на “Спартак”

“В този сезон д-р Огнянова ще трябва да помисли за себе си и за “мълчанието си”. Този персонаж мина през всякакви катаклизми. От аборт, изнасилване, раздяла точно преди сватбата с човек, когото обича и не иска да нарани, до сваляне на всички маски, за да стигне до истината, че самата тя не е готова да продължи”.

Анализът на една от главните героини в лекарския сериал “Откраднат живот” е на актрисата Диана Димитрова. В момента освен в образа на д-р Огнянова зрителите на Нова телевизия я гледат и в криминалната поредица “Дяволското гърло”, където е в ролята на Камелия - жената до жестоко убития трафикант на емигранти Каракехайов. 

“Тя е изключително крехка и деликатна натура. Разбрах,че ще е предизвитателство за мен, защото е достатъчно далечен характер”, разказва Димитрова. Тази година се очаква да излезе и лентата

“Писма от Антарктида”, отново с нейно участие

Там актрисата ще се превъплъти в образа на “забавна артличност с вкус и стил, но не престорена. И в същото време робува на собствените си демони”. Името ѝ ще бъде Мария - галерист по професия. 

Диана Димитрова има и роли в чужди продукции. В сериала на History Channel - “Спартак”, играе главна роля и влиза в кожата на тракийска вещица, която накрая е разпъната на кръст. Преборва се за ролята след три кръга на кастинги в Англия.

“Запознах се с невероятни хора, които освен това са и на високо професионало ниво. В края на снимачния ден една част от екипа отивахме в бар да разпуснем напрежението, Морис Суини, който е режисьор на епизода за “Спартак”, ме помоли да му изпея българска песен и когато запях “Не казвай, любе, лека нощ”, той се разплака. Редувахме ирландски и български песни и създадох много ценни приятелства в този проект”, разказва актрисата. После изиграва привидението, което преминава реката Рубикон във филма “Осем дни, които направиха Рим” (Eight days that made Rome). Снимала се е и в холивудската продукция “Смъртоносна надпревара 4” (Death race 4) заедно с Дани Глоувър и Дани Трехо. 

“За тази роля също минах през няколко кръга на кастинг, но още от първия момент разбарах, че Дон Майкъл Пол поиска да бъда във филма му. Лудите хора се надушват, а той търсеше точно това. В продукцията има голям процент българско участие и мога да спомена няколко имена на колеги, с които отново имах честта да си партнирам - Дария Симеонова, Валери Йорданов и Велислав Павлов”, казва Димитрова. 

Преди актьорството и НАТФИЗ тя учи 1 година в Националната художествена академия. Не може обаче да определи кое от двете е по-голямата ѝ страст.

“Нямам голяма и малка страст. Имам нужда да се провокирам и преоткривам. В момента сигурно се водя действаща актриса, но не харесвам определението.

Работя и по номер пет самостоятелна изложба,

но не харесвам и определението “художник”. България е препълнена със “страстни” артисти и мутреси, заради това предпочитам да казвам, че съм обикновен идиот”, казва с чувство за хумор Димитрова. Най-ярките ѝ спомени от студентството не са свързани с купони, защото е присъствала едва на няколко. За сметка на това е била сред най-активните протестиращи в университета.

“Бях плътно там и рисувах плакати, докато се налагаше да спим на земята в аулата на Б сграда”, спомня си актрисата.

В НАТФИЗ завършва при професор Атанас Атанасов, който я научил да вярва. А тя самата вярва, че човек може да научи ценен урок и от този, които рови в контейнерите или от този, който работи в кланицата. Макар да е по-позната от телевизионния екран, Димитрова е играла и на театралната сцена.

“Играх три години приблизително в моноспектакала “Въпреки всичко” на различни места. В нашия свят, който е пренаситен от насилие,

единственото смислено нещо, което може да направи “творецът”, е да издига

зрителите три педи над земята

Всичко друго е лесно и гнило, казва тя и признава, че не може да направи сравнение между това да снимаш в киното и да излезеш пред пълна театрална зала. И макар да избира НАТФИЗ пред НХА, тя не е загърбила напълно изобразителното изкуство. Наскоро направи поредна изложба със свои картини. А рисуването е отдушникът, през който “съблича” напрежението и намира нови хоризонти за изява. Пише и детски книжки.

“Правя го заради децата и виждам, че има смисъл. Видях и усмивките на деца в кризисен център. Мога много да говоря за преживяванията си там, но това е личен момент. Тогава си отговорих на въпроса защо го правя”, казва актрисата.