Съзнаваме как звучи само по себе си това "трайно щастие". Такова животно няма, нали?! А ако има, човекът му явно е оцелил хапчетата си.
Шегата настрана, щастието се изпарява за миг и е най-летливата субстанция на мозъка ни. Повече от спомените, повече от болката.
И все пак има нещо, без което щастието не може да битува в сърцата ни. И това е приемането, че и така ни е добре. Винаги нещо ни липсва, винаги нещо може да е по-добре. Научим ли се да сме благодарни на това, което имаме, и да живеем тук и сега - без съжаления и без страхове, ние сме висшисти в областта на Щастието.
1. Разделете се с носталгията
Помнете, че ностралгията всъщност е една голяма лъжа. Тя е измамата, че някога е било по-добре. Било е по-различно, но винаги сме имали своите терзания, болежки на сърцето и не само... Човешкият мозък хиперболизира щастието от миналото и има способността да забулва в розов воал минали спомени. Не го забравяйте, когато решите, че ви се плаче за това, което някога е било.
2. Научете се да живеете в момента
И за него! Научете се, че имаме само този момент - след малко той ще е минало невъзвратимо, а преди малко беше бъдеще необозримо. Притежаваме единствено своето сега. И единствено него трябва да обгрижваме - с щастие например. С оценяване на хубавото му, с приемане на трудното му.
3. Обичайте уроците си
Има неща, които не се случват по план. Не само че не се случват по план, но и затъмняват картинката ни, носят разочарование, гнетят ни. Когато случващото се не е фатално, може да свикнете да гледате на него на първо място като на урок. И добрите, и недобрите неща са уроци. Грешките ни - те са най-добрите уроци. Но трябва да ги обикнете и да не ги забравяте. Иначе не е имало смисъл от тях.
4. Без очаквания. Само на някое велико чудо!
Ако спазите един от горните съвети и се наслаждавате на всеки свой настоящ миг, вие няма да живеете с торбата с очакванията. Те не ви трябват, защото лесно ви отдалечават от онова, което единствено е сигурно - вашето сега. Обаче! За да има щипка магия в живота, трябва да помечтаем първо за нея. Да я визуализираме. Да съхраним детското си, за да може да повярваме и в невъзможното.
Не спирайте да мечтаете - смело като 5-годишно дете. Дръзко като току-що влюбен младеж. На буци - като човек, който знае, че понякога правилата спират и започва чудото...
Коментари (0)
Вашият коментар