Хубава възраст е средата между 30-те и 40-те. Достатъчно млади, за да може да поправим множество грешки и да допуснем щастливо количество нови и достатъчно зрели, че да знаем кои грешки наистина си струват и кои не. А грешките не са просто грешки, нали? Те са уроци, а уроците ни дават път към промяна и порастване.
1. Спираме да се питаме какво мислят другите
Ама наистина. Няма как да се харесаме на всекиго. Понякога дори е възможно да изглеждаме зле в собствените си очи, но е важно да поставяме приоритети дори в отношенията си.
Мнението на другите отразява редица фактори и рядко е обективно. То е пречупено през собствената личност, през чужди интереси, желания и житейски опит.
Не разчитайте на мнението на други хора и се старайте да го имате предвид, но не и да се влияете пагубно от него.
2. Спираме да очакваме някой друг да ни направи щастливи
Когато мъжът ми се осъзнае, че ме наранява, ах, колко щастлива ще бъда тогава! Когато баща ми се усети, че се държи недобре с мен, ех, какъв живот ще настъпи! Когато шефът ми види, че съм най-добрият му кадър, леле колко криле ще ми поникнат!
След 35 вече знаем, че нямаме време да чакаме някой да се осъзнае, на някому да светне. Защото искаме да живеем пълноценно и да получаваме от този свят каквото ни се полага. Затова си го даваме вече сами - и самочувствието, и увереността, и крилете. Не чакайте никого, вие сте автор на щастието си.
3. Много по-лесно теглим по една на когото трябва
Спираме след 35 с излишната куртоазия и деликатност. Знаем възможностите си и не понасяме излишен емоционален товар. Затова и ни е много по-лесно да кажем "разкарай се" и "ти ме нарани". И трябва да го правим, защото скриването на тези емоции не води до нищо добро.
Когато започнем да сме открити, дори с отрицателен знак, ние придобиваме сили за още от предимствата на зрелостта.
4. Започваме да се грижим по-добре за себе си
В тази възраст идва осъзнаването, че никой няма да се погрижи за нас така, както ние самите можем. И че от тази грижа ще зависи отношението на околните към нас. И започваме да я полагаме все по-усърдно - и към здравето по отношение на спорт и хранене, и към външността, защото вече сме видели, че признаците на годините все по-лесно настъпват, и към сърцето, което трябва да бъде съхранено, за да бъде съхранено всичко останало от нас и от света ни.
5. Разбираме, че любовта е чудо, но никога перфектна
Любовта не е филмовата любов, в която сме вярвали досега. Тя не е любовта от книгите, от песните, от мечтите ни дори. Тя хапе. И драска. Тя е често пълна с въпроси - като въшки са, иде ти да я хвърлиш.
Рядко се замисляме, че ако е перфектна, всъщност няма да ни е така интересна. Ако няма своите дразнещи черти и милион съмнения, няма да ни кара да се чувстваме победители, когато я изберем. Когато се преборим за нея. Когато я приемем и прегърнем толкова грозна и неперфектна. Проста наша. Съвършена в това, че е лична и специална.
Коментари (0)
Вашият коментар