В търсене на перфектния мъж, перфектната работа, перфектната къща

Има момичета, които не се задоволяват просто с един избор. С един мъж, който ги обожава. С един, с когото са свикнали. Има момичета, които от малки мечтаят за перфектния. И цял живот се подготвят за него. Как се подготвят за перфектния ли? Като самите те се стремят към перфектност.

Те са хубави, начетени, благородни, емпатични, приятно цинични, неустоимо чаровни. Те цял живот работят върху себе си. Така, сякаш работят върху него. Извайват го в очакванията си.

Срещнах една такава жена преди време. Беше на 38 и още не го беше срещнала, но пък имаше завиден опит с „перфектния“.

Първо го срещнала на работна конференция във Варна. Той бил гост-звездата и не само че цялата аудитория му се възхищавала, но и бил изумително привлекателен. Нашата героиня – да я наречем Мария, изчакала цялата тълпа, която била на опашка пред него, за да мине последна и да му прошепне на ухото, че научните му постижения са похвални, но тя го кани в стаята си, за да разбере за другите му умения. Перфектния се явил и двамата имали бурен секс. Е, така трябваше да завърши историята, но не било вярно. Той бил „готов“ за три минути и половина, а Мария решила, че ще търси извън научните среди.

После го срещнала на круиз из Средиземно море. Бил италианец и невероятно харизматичен. Мария замалко да се влюби, когато установила, че нейният Перфектен си имал по една любовница на всеки дек.

Мария се доверила на приятели и им позволила да й направят среща с улегнал и сериозен мъж на нейните години. Не приличал на Джордж Клуни, но бил галантен и внимателен. Не звучал като Айнщайн, но й признал, че от години не излиза по срещи, защото бачкал здраво, за да осигури бъдеще на децата си от първия брак. Мария замалко да си помисли, че е срещнала Перфектния, когато всъщност заспала малко преди десерта. Толкова скучен перфектен мъж досега не била виждала. Пожелала му весел живот и си тръгнала натъжена.

Ние често преследваме хипотетични съвършенства. И се самозалъгваме, че съвършенството е статично. Строго определено. Категорично. Ясно и дословно. Правим го, когато търсим перфектната къща, работа, приятел или любовник. Проблемът, разбира се, е, че съвършенството не съществува в статично състояние. Защото животът е непрекъснато пътешествие, постоянно се развива и променя. Това, което е тук днес, утре не е абсолютно същото.

Просто си дайте шанс. Първо на себе си, защото не сте длъжни да бъдете перфектни. Длъжни сте да бъдете щастливи, да бъдете честни пред себе си, да бъдете чисти пред съвестта си. И след това дайте шанс на хората по пътя си. Никой от тях не е Перфектния. Но когато му позволите да е Вашия, ще разберете, че това е повече от достатъчно.

Най-близкото, до което можем да стигнем като съвършенство, е самото преживяване - моментната снимка на един-единствен момент или визия, задържана завинаги в съзнанието ни - никога не се развива, никога не расте. Това не е точно онова, което сме искали, но е нещо истинско. А щом е истинско, никога няма да бъде перфектно.

В реалния свят не обичаш и не оценяваш някого, защото той е перфектен. Обичаш го и го оценяваш въпреки факта, че той не е перфектен. По същия начин целта ви не трябва да бъде да имате перфектен живот. Живейте несъвършен живот в състояние на непрестанно удивление.

И когато интимната ви връзка цикли, това не е незабавен знак, че правите нещо погрешно. Интимните взаимоотношения са сложни и често са най-трудни, когато ги „изпълнявате“ правилно - когато отделяте време, провеждате трудни разговори, правите компромиси и ежедневни жертви. Съпротивата спрямо трудните моменти - истинските моменти - и гледането на тях като непосредствено доказателство, че нещо не е наред или че сте с неподходящия човек, само изостря трудностите.

Няма „перфектно“ в любовта. Да се каже, че човек чака цял живот, за да се сдобие с перфектната си сродна душа, е абсолютен парадокс. Хората в крайна сметка се уморяват да чакат и се хвърлят с някого, когото превръщат в сродната си душа чрез компромиси и ангажираност да се напасват взаимно.

Тази концепция наистина се отнася и за почти всичко друго в живота. С малко търпение и мъдрост несъвършената къща се превръща в комфортен дом. Несъвършената работа се развива в нелоша кариера. Несъвършеният приятел се превръща в стабилното рамо, на което да се облегнем. И... този несъвършен мъж става Перфектния ни спътник за цял един човешки живот.