7 неща, които трябва да пазим в тайна

Има неща, които не бива да изказваме на глас дори пред себе си, камо ли да ги споделяме с други уши.

Кои са те според мъдреците?

1. Първото нещо, което трябва хората да пазят в тайна, са техните бъдещи планове. 
Мълчете, докато този план не бъде изпълнен.
Всяка наша идея не само че не е идеална, но и гъмжи от огромен брой пробойни, които лесно могат да се пропукат и да унищожат всичко.

2. Второто нещо е тайната за нашата благотворителност. Доброто дело е рядкост в този свят и затова то трябва да бъде защитено като зеницата на окото. Не се хвалете, че правите добро. Гордостта веднага ще отнеме всичко добро, което е дошло в резултат на тази благотворителност.

3. Третото нещо, което мъдреците не препоръчват да се разпространява, е нашият аскетизъм. Не говорете наляво и надясно за хранителните си ограничения, за качеството си на сън, сексуалните отношения и т.н. Физическата строгост има полза само ако е съчетана с емоционалния компонент.

4. Четвъртото нещо, за което трябва да се мълчи, е смелостта и героизмът. Външните изпитания са видими, следователно хората получават награди за тях, но никой не забелязва преодоляването на вътрешните трудности, следователно за тях не се присъждат награди.

5. Петото нещо, което не си струва да се разпространява, е за духовното знание. То има различни нива и трябва да бъде разкрито само при достигане на определено ниво на чистота на съзнанието. Основната грешка на начинаещия носител на истината е желанието да споделя твърде високи духовни знания, което вместо да донесат добро на човек, само го объркват и дори го плашат.

6. Шестото нещо, което не трябва да споделяте с другите, е да говорите за домашните си конфликти и като цяло за семейния си живот. Запомнете: колкото по-малко говорите за проблеми у дома, толкова по-силно и стабилно ще бъде семейството ви. Една кавга се отървава от негативната енергия, натрупана в процеса на комуникация.

7. Седмото нещо, за което не си струва да се говори, са грозните думи, които са били чути от някого. Човекът, който пристига вкъщи и разказва всичко грозно, чуто по пътя за дома, не се различава от човека, който се прибира и не сваля калните си обувки.