Приемаме живота за даденост. Не ценим уютните и безценни вечери, които сме прекарвали със семейството и приятелите си. Срещите с някого в компанията на чаша ароматно кафе бяха започнали да се превръщат в спорадично и тотално невълнуващо изживяване. И така, докато градовете не осъмнаха блокирани, а хората под карантина.
Сега сме принудени да стоим вкъщи. Да сме сами с мислите си и може би това е нещото, от което наистина се страхуваме. Не чекмеджетата вкъщи се нуждаят от пренареждане, а нашите приоритети. Бавно започваме да осъзнаваме това в тия трудни времена.
Живея на 9-ти етаж. Излязох на балкона само за да подишам малко
чист въздух и да усетя слънцето върху кожата си. Видях цъфналите дървета и слънчевото небе. Видях и празните улици, ако не броим една котка, която се беше излегнала върху предния капак на една кула. Чух тишината.
Толкова е тъжно, че трябва да пропуснем пролетта, излетите сред природата и че трябва да слушаме чуруликането на птиците само отдалеч.
Хората са изтощени, чувстват се в капан в собствените си домове, в съзнанието си. Имат усещането, че някой мачка свободата им с клещи.
Чувстват тежестта от загубата на живота, чувстват се обезверени. И
са прави да се чувстват така. Не са само улиците празни. Хората са лишени от сила, дори и надежда. Защото много от тях загубиха близките си за миг.
Човеците се ужасяват да отидат на работа от страх да не предадат вируса на семействата си.
Невъзможно е да сменим мисленето си за нула време. Вчера са пазарували обувки за новия сезон и аксесоари за коса, днес вече знаят, че ако излязат от домовете си може да са отговорни за живота на хората, които обичат.
Хората живеят в постоянен страх. Те са подложени на стрес, последиците от който ще се покажат с пълна сила, след като успешно се справим с коронавируса.
След края на пандемията няма да бъдем същите.
Вярвате ли, че всичко ще приключи с лечението на последния заразен
човек? Не, всичко започва тогава. Икономическа криза,
умиране на илюзиите, страх от обвързване, джермофобия, носталгия,
вина... мога да продължавам до безкрайност.
Кой е виновен? Никой и всички. Никой, защото не знаехме с какво се борим доскоро. Всички, защото ако може да се върнем назад във времето, всички бихме живяли по различен начин.
Досега има над 10 хиляди жертви. Ще има и още.
Нашите братя и сестри, нашите приятели, познати, ние се събудихме един ден с мисълта да отидем на работа и след това да се върнем при семействата си. Просто още един нормален ден, който някои от нас никога няма да имат възможност да изживеят. Които повече не успяха да видят любимите си хора за последен път, нито успяха ли да им кажат колко много ги обичат. Ето това белези живите.
Виждате всички тези празни улици, но скоро те ще бъдат пълни с живот
отново. Те ще бъдат пълни с хора и ще мислите, че сме си върнали нормалния ритъм на живот, но няма да видите празните души и празните хора, които ще трябва да стъпват по нашата Земя, завинаги променена. С бреме върху раменете си и с чувство за неоправдана вина, която никога няма да изчезне.
Безспорно е, че животът ни вече няма да е същият. Изгубихме се
твърде много. Но може да отслабим влиянието, което тази пандемия внесе в битието ни, като правим нещо.
Всички трябва да направим нещо в името на тези, които лежат в болничните легла. Трябва да преборим нашия общ враг. Работете от вкъщи, станете доброволци, купувайте храна за възрастните си съседи и им напомнете да стоят у дома за собствената им безопасност. И винаги, ама винаги си мийте ръцете.
Носете маски. Защото последствията от заразата ще са безбожни, ако не направим нещо. За нашите семейства, за нашите приятели, за лекарите. Особено за лекарите, които няма да могат да водим тази битка още дълго, освен ако не им помогнем.
MILA.BG призовава: Останете си вкъщи! Пазете живота!
Коментари (0)
Вашият коментар