Кратките раздели и тъгата по дома при децата

Тъгата на децата по дома при кратка раздяла не е нещо необичайно, но родителите могат да влошат проблема, ако не подходят към него правилно.

Какво трябва да имат предвид родителите, когато се разделят с децата си за кратко?
Много малчугани са тъжни, когато се разделят с любимите си вещи, мама или тати, но ден-два след аклиматизацията, се справят доста по-добре. Затова ако вие можете им помогнете с временното чувство на неудобство, вероятно лесно ще го победят.
Тъгата по дома е най-силно изразена в случай, че наскоро семейството е претърпяло тежка загуба или стрес, като например смърт на родина или раздяла на родителите. Това несъмнено е депресиращо усещане, и научи ли се да се преодолява, малчуганът ще се почувства силен и самоуверен.

Как да помогнете?
Етапите са три - подготовка, оставяне на детето и период на раздяла. Думите, които казвате на отрочето си по време на всеки един етап, са изключително важни. От тях зависи дали ще страда от носталгия и тъга по дома, или ще си прекара добре ваканцията далеч от къщи.
В подготвителния етап изслушайте притесненията и въпросите и обяснете на детето как ще прекарва времето си. “Ето ти брошура на лагера. Както виждаш, всеки ден ще ходиш да плуваш и ще гребеш с лодка. Можеш да избереш и допълнителни занимания, като стрелба с лък или езда."

- Ако смятате, че то ще се почувства самотно, обяснете какво представлява тъгата по дома, но не задълбавайте темата. “Когато ти е мъчно за вкъщи, може стомахчето да започне да те присвива. Това значи само, че ти липсваме. Но след два дни това чувство ще отмине и изобщо ще забравиш, че си тъгувал за нас”.

- Ако детето ви попита какво да прави, ако много му липсвате, покажете съпричастие и обяснете как да се справи с тъгата си. “Повечето деца се чувстват така. Това е нормално. Когато ти е мъчно намери си забавление или ми се обади по телефона”.

- Ако то се възпротиви на вашето заминаване опитайте да откриете какво го притеснява. Може би е нужно да го запознаете с другите деца, които са му непознати. “Кажи ми какво те тревожи най-много...Какво да направя, за да се почувстваш по-добре?"

- Ако малкият ви се обади, опитайте да звучите бодро и приповдигнато. Успокойте го, че притесненията му са нормални, но са излишни. “Обзалагам се, че днес си прекарал страхотно. Разкажи ми какво ти се случи.”
Разберете какво го е накарало да се чувства по-добре и го похвалете. “Значи, когато си се почувствал самотен, си отишъл да поплуваш с другите деца. Страхотно.”

- Ако детето ви си остава все така нещастно и неутешимо, тогава може би още не е готово да се отдели от дома, дори за кратък период. “Не се притеснявай. Няма нищо лошо в това, че се прибра по-рано от лагера. Сигурно трябва да пораснеш още малко, докато свикнеш да се забавляваш без нас и извън къщи.”

Не бива да го укорявате
“Сигурно си единственият, който се чувства така. Другите деца нямат търпение да заминат някъде за ваканцията”. С тези думи само ще усилите емоционалния стрес, през който преминава малкото. По-добре му покажете, че е нормално да се чувства тъжно или уплашено.

“Е, значи парите отидоха на вятъра. Следващия път като искаш да ходиш на лагер или на гости в провинцията, изобщо не си прави труда да ме питаш”. Така не го учите на нищо полезно. Детето ще се почувства още по-нещастно и заради вас. Какъв е смисълът?

“Помни, че ако ти се прииска да се прибереш у дома, трябва само да ми се обадиш и аз веднага ще дойда. Можеш да ми звъниш по всяко време”. Не прекалявайте с успокоенията. С тях му внушавате, че сигурно няма да успее да се справи само със ситуацията. Освен това, тъй като повечето деца изпитват тъга по дома, като се втурвате на помощ всеки път, когато ви повикат, детето едва ли ще разбере, че носталгията е чувство, което отшумява.

“Вече си много голям, за да ти е мъчно за вкъщи.” Не, вероятно детето не е достатъчно голямо. Може би има и причина, за да се чувства така. Възможно е дори осмокласник да се върне вкъщи от дома на приятел, защото е видял как родителите му се карат помежду си и това го плаши. Винаги се опитвайте да научите какви са причините за тъгата и страха на детето.
И накрая, ако вие като дете, често сте страдали от тъга по дома (или изобщо не познавате това чувство), ви грози опасност да се свръхидентифицирате с душевните преживявания на детето си. Но то може да изпитва чувства, различни от вашите. Бъдете готови да приемете и това.