Наскоро ви срещнахме с едно от най-харизматичните лица на съвременната сцена – Тино. Участник с феноменален рейтинг и интерес от страна на публиката в „Гласът на България“, момчето с глас на любовен тътен ни покани в света си с ново парче, което е нарекъл „Мисъл“. След провокативното „Искам още“ Тино дава заявка за широкоплещести интереси и възможности по отношение на стил и послание. „Мисъл“ замисля. „Мисъл“ докосва“. „Мисъл“ остава да резонира в собствените ни страхове и въпроси и след последния акорд. Убедете се сами.
Тино, имаш ново парче, което с пълна сила зазвуча по всички възможни канали. Как и кога го създаде?
Това е първата песен, която написах, ползвайки пиано. Аз не съм пианист и моят аранжимент беше като основа на това, което се случи по-късно. На един от концертите ми - този, на който за пръв път се осмелих да изпълня "Мисъл", за мое щастие в публиката присъстваше човек на име Александър Асенов. С него се запознахме и се заприказвахме след концерта. Разбрах, че е пианист, и го помолих за съвет как да подобря аранжимента на песента. Той предложи още тогава да проверим и седна зад пианото. За десетина минути ни взе акъла и аз му казах: "С теб ще работим по тази песен!" Нямаше какво друго да стане, то си беше някакво вселенско решение!
Важно ли е за теб сам да пишеш музиката и текстовете си?
Не че не бих изпял и записал изцяло чужда песен, ако я усетя като своя, но предпочитам да имам своята част в създаването й. Аз съм музикант и на първо място за мен е сътворяването на музиката - затова в повечето случаи музиката и текстът на моите песни ще бъдат писани от мен. Но друго, което е важно и много харесвам, са така наречените колаборации - съвместната работа с други артисти. Ако не можех да допускам други хора в работата си, сега например „Мисъл" съвсем нямаше да звучи толкова развито. Искам да работя с по-добри от мен - по-добри пианисти, по-добри китаристи, по-опитни аранжори и така нататък.
За какво замисля твоята "Мисъл"?
Надявам се успява да обърне погледа към самите нас! А оттам нататък нека всеки се свърже с думите по своя начин и чуе това, от което има нужда! За мен това е песен за обичта и към самите нас, за осъзнаването, че в нас се съдържат всички мисли и варианти, цялата вселена - и не бива да ни е страх от това. Че имаме стойност и трябва да си спомним за нея независимо колко ниско сме паднали.
А ти самият замисляш ли се как резонира песента ти у хората? Кои страхове и кои надежди искаш да докоснеш?
Да! Мисля, че песента може да докосне всеки по онова чувствително място, което ни кара да се замислим. Самите думи призовават към това и напомнят за нещата, с които всички се борим! С теб, Мила, и преди сме си говорили и съм ти споделял, че едно от важните неща, които съм открил, е че животът е един, всички се сблъскваме с една и съща проблематика. Начинът, по който живеем този живот, и изборите ни ни правят различни.
Благодарение на режисьора Свилен Славов и Виктор Добрев в ролята и на оператор постигнахме това, което си представях, и дори повече! Първо се влюбих в мястото - камерната зала на Националния Студентски Дом в София. В работата на Свилен се бях влюбил още преди две години, когато гледах филма му A Place For Everything. Тогава си казах, че някой ден ще снимам с него. И ни предстоят още по-добри клипове, надявам се! А Виктор е нашия вундеркинд - на него дължим както звученето на песента, така и визията на клипа.
Къде ще чуем на живо парчето в следващите седмици?
Първите клубни концерти през месец февруари ще бъдат на 13-ти в София и 14-ти в Пловдив заедно с Мила Роберт. С нея ще представяме ново общо парче, но със сигурност ще изпълня и "Мисъл"!
Имаш ли мисъл за албум?
Разбира се! Дори планирам и се надявам още тази година през есента да издам първия си албум! Засега песните добре се нареждат в изречение - Искам още мисъл! Да видим дали ще имам достатъчно думички, за да запазя тази тенденция.
Чух коментари, че си изненадал публиката си с това парче. Какви бяха очакванията към теб според теб и приятна ли е изненадата?
Ако очакванията на публиката са били водени от първото парче, то със сигурност е имало изненадани. Исках с първите си две песни да поставя границите на един наистина широк спектър. Сега слушателите определено знаят, че могат да очакват всичко и че музикалният ми вкус и търсения се простират доста надалеч.
И като говорим за изненади, търсиш ли се още като музикант или вече знаеш накъде точно вървиш?
Това, че се търся, не значи, че не знам накъде вървя! Именно в търсенето намирам стъпките напред.
Защото винаги я търсим! Дори когато я отричаме! От нея зависи целостта ни - имаме ли я към себе си и към живота си. Оттам можем ли да я даваме, можем и да я получаваме! Тя е вечната тема, защото от нея зависи вечността!
Не пропускайте нито една мисъл на Тино, като го последвате във Facebook и Instagram.
Коментари (0)
Вашият коментар