Възпитанието на дете не означава да го наказваме постоянно, а да подобрим и оформим поведението му. Само тогава то може да израсне, за да бъде психологически и социално стабилен индивид като възрастен.
Въпреки това една и съща тактика за дисциплиниране на 2-годишно дете няма да работи с 10-годишно дете. Много родители може да се изкушат да прибягнат до наказания като средство за всички възрасти, но има и други по-прости и ефективни стратегии, препоръчани от педиатрите, за да научат децата да бъдат дисциплинирани.
1 до 2-годишна възраст
До втората си година хлапетата са във фаза, известна като стадий на малкото дете. Те обичат да изследват света около тях, затова ги оставете да го правят, наглеждайки ги, за да сте сигурни, че няма да навреди на себе си и на другите.
Какво трябва да избягвате:
- Да оставяте децата сами. Докато са малки, те са много чувствителни към страха от изоставяне.
- Да крещите. Те не трябва да се чувстват необичани.
- Забрани и дълги обяснения от ваша страна. Тяхната реч все още се развива и те не са достатъчно пораснали, за да знаят как да тълкуват вашите думи как да им отговарят.
Вместо това опитайте:
- Преместване на детето от източника на вреда, независимо дали е дейност или обект. Не забравяйте солидното и властно „Не“, което може да придружите с ясно обяснение като „Не пипай, горещо е“.
- Пренасочване на вниманието на детето към друг предмет.
- Бъдете близо до детето, за да сте сигурни, че то не изпитва чувства на нелюбов и незащитеност.
2 до 3-годишна възраст
В тази възраст децата полагат постоянни усилия за придобиване на самостоятелност и самоутвърждаване, научавайки, че в живота има ограничения. Това води до чувство на неудовлетвореност и дългите епизоди на истерия.
Какво трябва да избягвате:
- Забраняване на нещата
- Пренебрегване истеричните пристъпи на детето, приемайки, че то ще възстанови контрола над себе си скоро.
- Физически наказания
Вместо това опитайте:
- Не губете контрол. Проявите на темперамент не са гняв и неподчинение. Опитайте се да съчувствате на детето и не показвайте безсилие.
- Отстранете на детето от местопроизшествието.
- Успокойте го, за да му помогне по-бързо да влезе в кожата си. Попитайте защо се държи така. Може би е уплашено, стресирано или уморено.
- Обяснете ситуацията спокойно и ясно. След това го утешете и дайте пример за подходящо поведение.
3 до 5-годишни
Децата, които са на възраст, в която посещават детска градина, са се научили да признават реалността и ограниченията, но все пак се нуждаят от помощ, за да свикнат с правилата и да разработят надеждна и стабилна преценка за себе си.
Какво трябва да избягвате:
- Лекции и дълги беседи - те няма да окажат влияние върху поведението на детето и дори могат да бъдат контрапродуктивни.
- Заплашване на детето, ако няма да има последствия Това само ще го научи, че правилата всъщност не означават нищо.
Вместо това опитайте:
- Установяване и последователно прилагане на правилата. Сега децата могат да ги разберат и да ги следват.
- Дайте на детето някаква посока, за да му покажете какво означава подходящо поведение.
- Използвайте таймаут, ако детето е извън контрол. Броят минути трябва да е същият като възрастта на детето.
- Обучавайте го, като позволявате на логическите последици от лошото му поведение да му въздействат.
- Предотвратявайте нежелано поведение чрез комплименти за добро поведение. Това ще насърчи децата на тези възрасти, защото те искат да получат одобрение от околните.
6 до 12-годишни
В този период децата ще придобиват все по-голяма автономност, която може да искат да утвърдят пред родителите си – нещо, което неминуемо води до конфликти. Вече сами може да избират своите приятели и интереси, но родителите все още контролират важните решения, тъй като децата между 6 и 12 години невинаги анализират решенията си толкова старателно, колкото възрастните.
Какво трябва да избягвате:
- Определяне на нереални наказания за лошо поведение. Да затворите 10-годишно дете без любимата му видеоигра за един месец вероятно няма да се случи.
- Унижаване и злепоставяне на хлапето за неприемливото му поведение пред други хора.
- Обсъждате инцидента с детето, но забравяте едновременно с това да се опитвате да го дисциплинирате. В противен случай авторитетът ви ще стане на пух и прах.
Вместо това опитайте:
- Спокоен разговор без елементи на осъдителност
- Не забравяйте, че всяка възраст си има собствени характеристики. Ако 6-годишно дете люлее краката си, докато седи, няма защо да сте подразнени. В крайна сметка то е само на 6 години и кога да си люлее краката, ако не сега.
- Установяване и спазване на домашните правила. Винаги. Това ще затвърди вашия авторитет.
- Премахване или забавяне на привилегии като играчки и десерт.
- Да оставим логическите последици от лошото му поведение да му повлияят.
От 13 до 18-годишни
Юношите са известни с това, че опровергават ценностите и правилата на родителите си. Те се опитват да намерят себе си и да отстояват своята индивидуалност. Това е период на дистанциране от мама и татко и са склонни да действат импулсивно. Това е ерата на трудния конфликт.
Какво трябва да избягвате:
- Осъждане на тийнейджъра, особено пред непознати или негови връстници.
- Протяжните лекции. Бъдете прозрачни, прецизни и директни със съобщението, което искате да изпратите.
- Фразата „казах ли ти“.
Вместо това опитайте:
- Поставяне на правила според възрастта му по некритичен начин. Важно е да неги отменяте.
- Да оставите естествените последици от неправилното му поведение. Пазете неконфронтационно отношение. Ако счупи прозорец с футболната си топка, нека да го плати от джобните си.
- Преговори и дискусии на познати за него теми. Това му дава усещане за независимост и се чувства като част от решението.
- Бъдете на разположение. Много тийнейджъри търсят и искат родителски насоки и одобрение, които да ръководят поведението им.
Коментари (0)
Вашият коментар