Мистиката около египетските пирамиди продължава и днес да вълнува обикновените хора и учените. Освен доказаните научните открития, има редица феноменални явления, за които все още няма точни, ясни и еднозначни отговори. Има ли някаква тайнствена енергия, която се концентрира в пирамидите и откъде идва тя, има ли тайни пространства в тях? Кой, кога и как е прониквал в пирамидите?
Отговорите на част от тези въпроси е потърсил Богомил Герасимов и се е опитал да ги опише в книгата си „Капки в морето”. Текстът по-долу е откъс от нея и предлага някои интересни разсъждения за пирамидите.
Тайнствените енергии
Д-р Луис Алварес се запалва по пирамидата на Хефрен от комплекса в Гиза, защото бил убеден, че някъде вътре има скрита погребална камера, в която мумията на фараона си почива на спокойствие. Освен това големият учен знаел, че космическите лъчи, които непрекъснато бомбардират Земята, губят енергията си правопропорционално на плътността и дебелината на стените на пирамидата, през които преминават. Той построил специален апарат, основан на това научно заключение, и привлякъл за важния експеримент представители на дванайсет египетски и американски научни институции. Първоначално идеята била да се потърси тайна камера с мумията на фараона Хуфу в Голямата пирамида, но д-р Луис Алварес преценил, че шансовете за успех в пирамидата на Хефрен са по-големи.
В какво се състои експериментът?
През 1968 година екипът от учени записва на специална магнитна лента милиони траектории на космически лъчи, минаващи през каменната маса на пирамидата. На лентата ясно се очертавали външните стени, ръбовете и ъглите на пирамидата, но нямало и следа от скрита камера. Такъв бил резултатът от първия компютърен прочит в Кайро. Последвали нови, по-прецизни анализи на магнитната лента в университета Ейн Шамс. За всеобща изненада при всеки нов прочит се получавали различни резултати, в които липсвали важни елементи от предишните изследвания. Записи на магнитната лента били изпратени и в Бъркли, Калифорния, за анализ от най-съвършения за времето си компютър. Но и там се потвърдил същият модел – всеки следващ прочит на магнитната лента давал смущаващо различен резултат. По думите на египетския учен д-р Амр Гонейд “пирамидата не се съобразява с известните закони на науката и електрониката”. Според него имало някаква значителна грешка в геометрията на пирамидата, която се отразявала на записите, или някаква непозната енергийна сила, която нарушавала познатите научни закони.
Д-р Гонейд изпратил за анализ и друг запис през същите каменни блокове, направен с апаратурата на д-р Алварес, но през интервали от двайсет и четири часа. Сравнявайки първата и втората лента, учените са установили, че записите са различни.
Д-р Луис Алварес никога не признавал провала на своя експеримент и дори не се опитвал да даде някакво правдоподобно обяснение. Той създава впечатление, че сякаш е сърдит на Хефреновата пирамида, защото му е попречила по някакъв начин да открие предполагаемата скрита камера с фараонска мумия. На практика обаче той пропуска златна възможност да открие нещо друго, далеч по-важно – наличието на непознати енергии в пирамидата, за чието съществуване науката дори не подозира. Вместо него най-често цитираният учен от екипа му е д-р Амр Гонейд. Той не се колебае да говори направо за някаква мистериозна сила, която не се съобразява с известните физични закони: “... има някаква необяснима мистерия, наречете я каквото искате – окултизъм, проклятие на фараони, вълшебство или магия, има някаква сила, която действа в пирамидата в нарушение на научните закони”.
Към казаното дотук ще добавя още една почти мистерия. От всичко, което прелистих и прочетох, останах с впечатлението, че освен трудното строителство на пирамидите не по-лесно за обяснение е и разрушаването им. Правени са опити, които го доказват. През 1215 година например великият и всемогъщ халиф Малек ал Азиз Отман навлязъл победоносно в Египет и стигнал до Гиза. Обиколил пирамидите, огледал внимателно стените им и не намерил никъде отвор, през който да влезе. А умирал от любопитство да провери какво има вътре. Изглежда, че в такива моменти халифите стават много гневни и Малек ал Азиз Отман не правел изключение. Той издал ексцентричната заповед всички пирамиди да бъдат разрушени и изравнени със земята. Под негово командване една огромна работна армия била хвърлена срещу най-малката – пирамидата на Микерин. Всеки, който е имал възможност да я зърне от високо, знае, че в сравнение с другите две – на Хуфу и Хефрен – тя е доста невзрачна. Въпреки това през този период от своята история “гробницата” на Микерин достойно защитила своята чест.
Няколко месеца продължила неравната битка на работници и войници срещу тежките каменни блокове. Халифът крещял, заплашвал, но напразно – пирамидата не позволила дори видимо и леко да се накърни повърхността й. Халифът разбрал, че няма смисъл да опитва късмета си с двете по-големи пирамиди. И се отказал от безумната си заповед.
От описанията на арабските историци знаем подробности за тази халифска авантюра. Те са запазили за поколенията как неговите архитекти, строители и работници загубили много време в търсене на входа, как загрявали варовиковите блокове с огън и после ги заливали със студен оцет, за да се пропукат. В края на краищата след дълго и мъчително дълбаене в по-мекия варовик на вътрешността, след отчайващото заобикаляне на гранитните прегради в коридорите, халифът стигнал до безименната тогава Царска камера. Представям си разочарованието му, когато той и неговите “специалисти” стигнали до прозрението, че са били изпреварени от крадци – не намерили нито мумия в саркофага, нито йероглифи по стените, нито карти и съкровища. Работниците започнали да роптаят и халифът се видял принуден да остави вътре от своите съкровища. Този жест свършил работа – хората му се успокоили, като видели, че месеците непосилен труд не са били напразно.
Има още една полумистерия и не знам дали по някакъв начин тя не е привлякла вниманието на Ватикана. Често е пред очите ми, а понякога ме държи буден и през нощта. Свързана е с Библията, която е доста дебела книга и според мен в нея винаги може да се намери място за още една – в Новия завет, разбира се.
Всеки, който е чел Свещеното писание, сигурно е забелязал, че еврейският Господ Йехова, християнският бог Исус Христос, Мойсей, Аврам, пророците, светиите, Давид и Соломон, мъже и жени говорят за Египет, но зъб не обелват за пирамидите. Сякаш не съществуват и никога не са съществували, не са едно от чудесата на света, не стърчат сред пясъците на пустинята и не бодат очите на всеки, който мине покрай тях. За Библията обаче те не съществуват, както вече казах. В същото време в Свещеното писание се срещат неща, хора, личности, дори цели градове, които никога не са съществували. Не мога да проумея какво е пречило на библейските автори или на онзи, който е диктувал, да напишат, че Йехова заедно с планетите, галактиките, рая и ада и всичко друго е сътворил и пирамидите. Тогава нямаше да се чудим нито кой ги е градил, нито кога, нито как и защо. Можеше нещо да се добави с гласа на някой като Жак Кусто или на самия Жак Кусто с неговия опит, че Господ, бог Йехова е построил пирамидите ей така, за прослава на Отца, Сина и Светаго Духа. Все щеше да се намери някой, който да посочи и безспорното доказателство – пирамидите в Гиза са основно три, тоест те са Троица. За Бог няма нищо невъзможно, както той уместно отбелязва пред Аврам по повод на ироничната усмивка на хубавата му жена Сара.
На всичко отгоре има и книга, подходяща за библейските цели. В Библията може да няма ни звук, ни стон, ни слово, ни буква за пирамидите, но един автор с един замах – искам да кажа, с една книга – запълва намирисващата дупка в Светото писание. Пол Седир, ако не се лъжа, е името на автора с решителния замах. Той дава полет на фантазията си и описва един епизод от пребиваването на семейство Йосифови в Египет, при пирамидите.
Който е чел Библията, знае, че за да се спасят от Ирод, Йосиф, Дева Мария и малкият Исус избягали в Египет. И един ден, привечер било, те посетили пирамидите. Бедуините били там с напалени огньове пред палатките си. Йосиф и Мария тихо разговаряли и не обръщали внимание какво прави малкото им момче. И точно тук се появява сензационното откровение, което авторът споделя с читателите. Момчето Исус като на игра си чертаело нещо по пясъка с тръстикова сламка. След това изтичало до най-стария бедуин и го задърпало за ръката. Искало да му покаже рисунката си върху пясъка. Оказало се, че това не било никаква рисунка, а най-сериозен чертеж. Най-секретен план! Бедуинът се надвесил над него с невярващи очи и пребледнял. В линиите, начертани от Исус по пясъка, бедуинът съзрял план на вътрешната конструкция на Хеопсовата пирамида. Всичко имало в него – Царска камера, Голямата галерия, Камерата на царицата, възходящи и низходящи коридори...
В тази мистерия забелязах една въпиеща подмистерия и тя не е откъде Исус е знаел какви камери и коридори имало в Голямата пирамида – все пак той е син на Бога и за него е нормално да се ориентира в тайни, забранени за простосмъртните. Непонятното в случая е откъде бедуините, тези чергари (пак ще си помисля дали това не са арийците – идеалната раса за нацистите), тези неграмотни скитници из пустинята са познавали вътрешното устройство на Голямата пирамида, преди арабският халиф Абдула ал Мамун да намери входа й, да се промъкне до Царската камера и да открие, че вътре няма нищо. Толкова ли не е имало край него специалист, който да се досети, че бедуините няма как да не знаят къде е входът на пирамидата и какво има в нея.
Ще завърша тази инвентаризация на мистерии с още една, макар и не толкова голяма. Крадци? Добре, крадци били ограбили всичко от Царската камера и Камерата на царицата. Този номер минал за оправдание на разочарования Абдула ал Мамун. Но аз си мисля за съвременните учени. Те самите казват, че за да заличат взломното си проникване в Голямата пирамида, за да възстановят пробитата й повърхност така, че да не се виждат дупки и изкъртени каменни блокове, на крадците са били нужни месеци тежък труд. Имало ли е такива крадци реставратори преди могъщия халиф? Не вярвам.
Из „Капки в морето”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар