Тайнствените енергии на пирамидите

„Тайнствената сила на пирамидите” завладя многобройната публика с надникването в един загадъчен свят, свързан с някой тайни на Космоса и на човешката цивилизация.

Гробници на фараони в Египет, храмове и ритуални постройки в Мексико – това ли са наистина пирамидите? Пирамидата ражда и трупа енергии, дори когато е само домашен модел, направен от дърво или хартия. Тези енергии удължават живота и забавят стареенето; предпазват здравето и помага при лечението на тежки болести; превръщат обикновената вода в козметично средство... Богомил Герасимов, дипломат и писател, вярва, че пирамидите са нещо по-различно. С тази книга той дава възможност на читателя да надникне през една загадъчна врата, да се срещне с прастари цивилизации и хилядолетни загадки.
Предлагаме ви откъс от нея, в който се хвърля светлина върху енергиите, които излъчват пирамидите.

Енергиите 

В сравнение с Голямата пирамида в Гиза пирамидата на Хефрен има значително по-бедна вътрешна структура, погребалната й камера е прекалено леснодостъпна. Това дава основание да се подозира, че някъде вътре в пирамидата има друга, скрита камера, където вероятно е и мумията на Хефрен. Въпросът обаче е как да се открие тази камера.

Пирамидата на Хефрен запалва фантазията на д-р Луис Алварес, лауреат на Нобелова награда по физика за 1968 г. Той бил силно впечатлен от книгата на Уилиъм Кингсланд „Голямата пирамида във факти и теория”. Авторът й предполага, че скрити камери в Голямата пирамида може да се открият, ако от Царската камера към повърхността се излъчват и се измерват радиовълни.

Д-р Алварес знаел, че космическите лъчи, които непрекъснато бомбардират Земята, губят от енергията си правопропорционално на плътността и дебелината на масата на пирамидите, през която минават. Той построил апарат в съответствие с това заключение. За провеждането на експеримента в пирамидата на Хефрен влиятелният физик привлича и други именити специалисти и учени, сред които И. И. Раби от Колумбийския университет, човек с отличие от Американската асоциация за напредък на науката за приноса му в областта на ядрената физика, д-р Ахмед Фахри, виден специалист по антична египетска култура, д-р Амр Гонейд с група учени от Кайро, представител на американската Комисия за атомна енергия – общо 12 египетски и американски научни институции с 1 милион долара бюджет за експеримента. Нарочно подчертавам високото представително равнище на учените, участвали заедно с д-р Луис Алварес в търсенето на скрити камери в Хефреновата пирамида, за да е ясно от самото начало, че не става дума за любителско упражнение. Макар че Кингсланд препоръчва изследванията с радиовълни да се извършват в Голямата пирамида, д-р Луис Алварес насочва вниманието си към пирамидата на Хефрен, защото според него там шансовете за успех са по-големи.
През септември 1968 г. екипът на д-р Луис Алварес записва на специална магнитна лента, пригодена за обработка от компютър, милиони траектории на космически лъчи, минаващи през каменната маса на пирамидата. Записите са направени в погребалната камера. От пирамидата магнитната лента била веднага изпратена и анализирана на компютър в Кайро. На лентата ясно се очертавали външните стени, ръбовете и ъглите на пирамидата, но нямало и следа от скрити камери. Това обаче бил резултатът от първия компютърен прочит на записаните лъчеви траектории. Последвали нови, по-прецизни анализи на магнитната лента. Но при тези повторни опити с мощния компютър Ай Би Ем 1300 в университета Ейн Шамс се получавал различен резултат с липсващи важни елементи от предишните прочити. Помощникът на д-р Луис Алварес – д-р Лорин Язолино, изпраща копие на магнитната лента в Бъркли, Калифорния, за да бъде анализирана там от най-съвършения за времето си компютър. Но компютърните анализи и в Калифорния установили същия модел: всеки прочит на магнитната лента давал смущаващо различен резултат.

По думите на д-р Амр Гонейд „пирамидата не се съобразява с известните закони на науката и електрониката”. Той изтъква, че получените резултати са „невъзможни от гледна точка на науката”, че или е налице значителна грешка в геометрията на пирамидата (отразяваща се на записа), или в пирамидата има някаква тайнствена енергийна сила, която нарушава научните закони.

Д-р Гонейд подкрепя думите си с друг запис, направен с апаратурата на д-р Алварес, но през интервали от 24 часа на същото място, през същите каменни блокове. Сравнявайки първата и втората лента, учените установили, че записите са различни.

Макс Тот и Грег Нилсен отбелязват по повод на експеримента на д-р Луис Алварес: „Идеята, че съществува някаква необяснима или непозната енергия, характерна за пирамидната форма, не е нова. Фактически основното твърдение в „Папирусът на Ани” е, че божеството, което спи в душата на всяка личност, се събужда от силата или енергията на пирамидата.”

Д-р Луис Алварес никога не е признавал, че провалът на неговия експеримент се дължи на т. нар. ефект на пирамидата. Всъщност този голям учен и Нобелов лауреат дори не се опитва да даде някакво правдоподобно обяснение. Прави чест на д-р Гонейд, който свива рамене и искрено признава резултатите за „научно невъзможни”.

Все си мисля за тази подводна пирамида в Бермудския триъгълник, за невъзможността на специалисти, въоръжени със сонари и разни други модерни апарати, да намерят местоположението не само на подводната пирамида, но и на другите потънали конструкции. Нима не е възможно тази мистериозна сила на пирамидата да отклонява лъчи и вълни и да пази подводните паметници от съвременната цивилизация?...

Не мога да обясня защо физикът лауреат на Нобелова награда д-р Луис Алварес се сърди на Хефреновата пирамида и отказва да коментира провала на своя експеримент. Той сякаш се срамува, че не са се осъществили очакванията му да открие предполагаемите скрити камери с мумии на фараони. На практика обаче той пропуска една великолепна възможност да открие нещо друго, далеч по-важно от скритите камери: наличието на енергии в пирамидата, за които науката няма и понятие. Никой не си спомня вече за какво д-р Алварес е получил Нобеловата награда, но в литературата той остава като учения с неуспелия експеримент в Гиза. Той не обелва зъб да изтърси поне нещо от рода на „Това е невъзможно!”. Вместо него най-често цитираният учен от екипа му е д-р Амр Гонейд, който направо говори за някаква мистериозна сила, несъобразяваща се с известните физически закони.

Пътници през пустинята, които преминавали край Гиза, разказвали, че по пирамидата след залез слънце се забелязвали някакви странни светлини. Най-интересно е едно съобщение от 1897 г. на учения Уилиъм Гроф, който не само бил свидетел на явлението, но и се опитал да го провери. Той изпратил доклад до Египетския институт в Кайро, в който съобщава: „Преди приблизително две седмици ми се случи да прекарам нощта в пустинята с нашия вицепрезидент д-р Абате Баха. Намирахме се недалеч от пирамидите в Гиза. Беше към 8 часа вечерта, когато забелязах светлина, която сякаш бавно обикаляше около третата пирамида, около средата й. Беше нещо като малък пламък или по-точно както каза един бедуин, като падаща звезда; стори ми се, че направи три обиколки около пирамидата и след това изчезна. Наблюдавах внимателно тази пирамида през голяма част от нощта. Към 11 часа забелязах друга светлина, този път с бледосинкав цвят. Издигаше се бавно, почти по права линия и като стигна до определена височина към върха, изчезна, загасна.

Прекарал съм много нощи в пустинята близо до пирамидите в Гиза и съм виждал около тях светлини, отначало без да се опитвам да търся произхода им. След това започнах да обръщам повече внимание на този въпрос и извърших някои изследвания, които, изглежда, говорят, че тези светлини не се появяват често, а само понякога, около пет часа след залеза на слънцето.

Видях светлината или светлините по северната и източната страна на пирамидата в 8 часа и на северната страна – в 11 часа, светлина, която вървеше нагоре....”
Това не са думи на случаен човек, на отричан автор фантаст или на религиозен фанатик, а на човек на науката, в които не може да има никакво съмнение. Испанските автори Емилио Салас и Роман Кано, когато говорят за Голямата пирамида като за свещен енергиен храм, отбелязват, че за да бъде такъв, тя трябва да отговаря на следните четири условия:
• Да бъде така ориентирана, че да позволява предсказването на слънцестояния и равноденствия.
• Да лежи на кварц или кварцови скали.
• Конструкцията да бъде в съответствие със специфични мерки и геометрични принципи.
• Да са налице интензивни земни сили.

Голямата пирамида отговаря на тези четири условия. Няма съмнение, че тя, както и повечето пирамиди по света, не само е разположена върху енергетична зона, но и сама произвежда енергия с простото си съществуване.

За някои автори Голямата пирамида е не само акумулатор на космическа енергия, но и генератор на своя собствена електрическа енергия. Съобщението на У. Гроф е само един указател. Има обаче още един класически пример, свързван с английския учен и изобретател У. Симънс. Няма писмени източници за преживяването му – той самият не го е описал в книга или в статия. Основният източник е книгата на Питър Томпкинс „Тайните на Голямата пирамида”, от която се разбира, че Симънс се изкачил на върха на Голямата пирамида с бутилка червено вино. Там му направило впечатление, че като вдигне ръка и разтвори пръсти, се чува някакъв неопределен звънтящ звук. Когато вдигал само един пръст – показалеца си, изпитвал някакво дразнещо усещане като бодване. Подобно чувство изпитвал и върху устните си, когато отпивал от бутилката. Получавал се лек шок като от слаб електрически ток. Той решил да направи експеримент: увил бутилката с влажен вестник, превръщайки я в нещо подобно на електрически акумулатор, известен като лайденска стъкленица, и я вдигнал над главата си. В нея незабавно се акумулирало статично електричество и започнали да хвърчат искри. Симънс случайно докоснал съпровождащия го арабин и човекът паднал върху камъните от силен токов Удар. Някои автори посочват, че пирамидата действа като огромна резонираща кухина, която е в състояние да акумулира енергии от Космоса и да играе ролята на гигантска лупа.

При пирамидата в Тула, върху която като бодигардове стоят атланти, волтметърът установява и друго явление: пулсиране на енергийното излъчване. Има моменти, когато волтажът на батерията е нормален и после се увеличава с 5 %, а понякога скача с 20 %, особено при буря, когато въздухът е наситен с електричество. Със или без буря батерията не трябва никога да бъде над 1,5 В.

В близост до пирамидата акустиката е много по-добра и фактически няма нужда от високоговорители. Те описват една забавна сцена, в която наблюдават как млад електротехник усърдно инсталира високоговорители около пирамидата с атлантите. Казали му, че толкова много апарати не са необходими, защото акустиката около пирамидата е превъзходна. Момчето отговорило, че това му е известно, но че се плаща според броя на инсталираните говорители.

Тези факти могат да се оценят от физици и непредубедени специалисти. Предубедените вероятно ще обвинят и волтметъра в мистицизъм.

Из „Тайнствената сила на пирамидите”

Книгата може да поръчате тук!