Когато някой ни засегне, е съвсем нормално в нас да се събуди желание за отмъщение. То е инстинктивно. Не бива да се страхуваме от него, а да се научим да го насочваме правилно.
Желание за отмъщение е едно, но изпълняването му – съвсем друго. Ако направил или кажем всички ужасни неща, които се въртят в главата ни, ще предизвикаме още повече негативно отношение у другия. Така влизаме в безкраен кръг от омраза, а той е пагубен и за двете страни.
Когато сме обхванати от желание за отмъщение, трябва първо да се запитаме има ли защо. Понякога ние подсъзнателно прехвърляме върху отсрещната страна отговорността за всичките ни проблеми, твърдят психолозите. Именно другият е причината за всичките ни неуспехи и нещастия. А истината е, че дори и някой да е застанал на пътя ни в професионален или личен план, той не може да е отговорен за всичко, което ни се случва. Вместо да хабим усилия в отмъщение, е много по-добре да се съсредоточим и да поемем контрол над живота си.
Психолозите съветват и да не се поддаваме на временно усещане за облекчение, което носи отмъщението. Дори да се почувствате добре, след като си върнете на някого, това е моментно състояние. Отмъщението не носи виталната енергия, от която имаме нужда, за да преодолеем болката в себе си. Даже напротив – отмъщението в повечето случаи ни кара да се самонавиваме и да се съсредоточаваме още повече върху проблемите си. Да не говорим, че чувството на вина, което неизменно се появява след време, още повече усилва стреса.
Веднъж влезли в схемата на отмъщението, много трудно ще се измъкнем от нея. Щом отмине моментното облекчение, ще имаме нужна от още и още. В един момент рискуваме самите ние да се превърнем в „лошия герой“ в историята.
Най-важната причина да не се поддаваме на желанието за отмъщение е, че то не ни спасява от нашия враг, а напротив - заздравява връзката ни с него. Кара ни да мислим непрекъснато за този човек, да планираме какво да му сторим и всъщност да го превръщаме в основна фигура в своя живот.
Според духовните учители най-добрият вариант да се справим, е да простим. Това не винаги е лесно. Не всеки може да махне с ръка и да приеме, когато някой постъпва несправедливо с него. Но истината е, че трябва да отмъстим по единствения смислен начин – като просто изключим другия напълно от живота си, да прекъснем връзка с него и да се спасим от вредното му влияние. Все пак ние сме най-важни!
Не се прощават непростими неща, като например съсипан живот. Око за око.