Външно тя е крехко същество, не високо, напротив – миньонче. Но самонадеяно, властно и заплашително. Респектира и даже смразява. Познавах я, казва един свидетел, като студентка. Бях й нещо като преподавател. Тя се държеше скромно. Сега беше председател, а аз – сътрудник. В кабинета й по навик и машинално понечих да запаля цигара. Каква бе изненадата ми, когато това невзрачно същество изкрещя с такъв груб, дрезгав и смазващ глас, че аз се вдървих: “Тук не се пуши!”. Сковах се от конфузия и смачкване. Не можах, казва Б. Райнов, да я позная, когато седна на министерското кресло като председател и започна да ръководи. Смълчана, сериозна, друга, силна и официална. Всичко наоколо внимава, трепери, търчи и се нагажда, а тя се показва като повелител и властелин.
На вид грозновата, слаботелесна и нехаризматична, тя става неузнаваема, когато удари по масата или тропне с крак. Наистина това рядко се случва, защото екипът е квалифициран, старателен и стегнат като солдатска команда.
Въздействието на Людмила върху хората е командно и йерархично, но не и харизматично. Сътрудниците са грижливо подбрани: Левчев е син на лекар, Фол на театрален деец, Писарев на офицер, майка му е германка, Славков е син на лекар, Милчо Германов на търговец. Тя пренебрегва, така да се изразя, класово-партийния подход и дава преднина на професионализма и таланта. Един вид прилага лениновия завет да се печелят и подкупват буржоазните специалисти. 
Освен чрез Комитета за култура упражнява контрол и чрез така наречения Координационен комитет на творческите съюзи, на който е председател. Шефовете на тези съюзи са нейни подопечни органи. Председател на архитектите е Георги Стоилов, на журналистите – Веселин Йосифов, на художниците – Светлин Русев, на артистите – Любомир Кабакчиев, по-късно Ванча Дойчева, на писателите – проф. Пантелей Зарев и след него Любомир Левчев. Всички са членове на ЦК и народни представители, отрупани с привилегии и чинове. Заведението на артистите (на петия етаж в Народния театър) е супер лукс. Председател на историците е акад. Димитър Косев, член на ЦК на БКП, народен представител, народен деятел на науката и лауреат на Димитровска награда.
Людмила разгръща своята дейност в благоприятна международна обстановка, формирана от Европейското съвещание за мир и разведряване, проведено през август 1975 г. в Хелзинки. В него участват СССР, САЩ, Канада и всички останали. Със своите решения то смекчава временно противоборството между двата блока. По това време завършва войната във Виетнам, в която САЩ дават 56 000 убити. Падат от власт полковниците в Гърция, отиват си Франко в Испания и Салазар в Португалия, Никсън подава оставка.
Но ситуацията на Балканите се усложнява и Москва е принудена да лавира и да прави отстъпки: Гърция и Турция са в НАТО, Югославия тръгва с необвързаните, Албания – с Китай, Румъния не изпраща войски в Чехословакия. Единствено България остава бастион. Тя награждава Леонид Брежнев три пъти със званието “Герой на България”, нещо безпрецедентно по отношение на външен лидер. С това Тодор Живков демонстрира хиперболизъм и вярност, но и изгода, пък се надява и във връзка с 1300-годишния юбилей СССР да даде съгласие България да проведе по-авангардна линия. Но и Брежнев се отблагодарява, през 1977 г. той издига Живков в “Герой на СССР”. Важни са икономическите отстъпки – България купува 9 млн. тона нефт по изгодни цени, като един милион реекспортира на външния пазар. Получава и 400 милиона преводни рубли дотация за компенсация на селскостопанските цени.
Сигурни във верността на бащата, ръководителите на СССР гледат снизходително към модернизма на дъщерята. Наистина нейният авангардизъм не се одобрява, но реални спънки за ограничаване не се предприемат. Екипът й е обхванат от ентусиазъм и еуфоричност, защото честват велики юбилеи. Горди са, че на тях се пада честта да възглавят звездния час на България. Тържествата, които предстоят през 1981 г., са цяло съзвездие:
– 1300 г. от създаването на българската държава;
– 90 години от учредяването на БКП на Бузлуджа и изграждането на монументалния паметник на върха, който по думите на строителя ген. Делчо Делчев струвал 25 милиона лева по тогавашния курс;
– 25 години от Априлския пленум;
– ХII конгрес на БКП, април 1981 г.;
– VIII петилетка, начало 1981 г.
Страната изпада в парадност, транс и заслепение. Натрупването на тържественост и величие е толкова голямо, че се губи чувството за мярка и реализъм. Получава се така, че Полша се бунтува, а България – триумфира. Юбилеят добива тотален характер и мултиплицира мисленето и дейността на приближените. Поетите наричат това време опиянение. То пронизва глобалното, но стига и до детайлното.
Поела ведомството в един сюблимен момент, Людмила се заема с хъс да чертае програмните задачи на културата. Тя се изживява като магнат на мозъчен тръст: организира обсъждания, семинари и дискусии, където нейните помощници кръстосват рапири, състезават се фразеологично и постигат върхове в бомбастичната риторика.
На 5.ХII.1975 г. тя обявява първата общонародна кампания – Всенародна програма за естетическо възпитание на народа и младежта. Издига лозунги за хармонична личност и да се живее по законите на красотата. С тази платформа тя надминава всички министерски проекти в тази област. Това, което подхваща по принцип, не може да се оспори или пренебрегва. Това е мечта на най-добрите умове на човечеството, това е идеал на социалистите-утописти, това е най-сетне прозрението на Достоевски, че красотата ще спаси света.
Людмила превръща тези стремежи в кампания, подхожда към тях административно и максимализира масовата дейност на Комитета. С енергия и непреклонност тя организира форуми, кръгли маси, международни срещи, разговори. Комитетът и неговите отдели се превръщат в нещо като теоретични клубове, стават пропагандни центрове, които напомнят на фабианско дружество или жреческа колегия, която обсъжда каноните.
Втората кампания, която подхваща, е 1300-годишният юбилей на българската държава. През 1976 г. тя внася решение в Секретариата на БКП и получава мандат да ръководи национална Координационна комисия за тържествата. Стимулирана е от факта, че САЩ честват в този момент 200 г. от своето създаване. Разгръща кипяща дейност в центъра и по места. В Шумен се изгражда грандиозен мемориал, където изсипват тонове бетон. В София се строи Национален дворец на културата. Посолствата и легациите са мобилизирани до краен предел за популяризиране на българската древност. Тръгват три изложби: Тракийското изкуство по нашите земи (което е от III до I век пр.Хр.); 1000 години българска икона и цивилизация и Култура на средновековното българско царство. Изложбите са представени в 27 страни, като във водещите държави лично ги открива. Тя създава 53 комитета по света, главно на Запад, за честване на българския юбилей. В тези форуми участват видни личности, писатели, общественици и творци. Юбилеят се превръща в международно събитие. Плъзват делегации, оратори, ансамбли, оперни спектакли, самодейни колективи. България става център: Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Руслан Райчев, Анна Томова-Синтова, Стефка Евстатиева, Дарина Такова блестят по международните сцени. България се афишира като държава, която процъфтява под купола на Кремъл.
Людмила излиза на международната сцена като триумфатор. Среща се с най-видните личности като се почне от президента на Индия, краля на Швеция, президента на САЩ и много други. Нейната визия и този поход влизат в контраст със силите, които възпират настъплението на Източния блок. Това нещо се подценява поради тесногръдието на националния манталитет.
За пример посочвам Япония. Изложбата за Тракийското злато е представена от март до август 1979 г. в три града – Токио, Нагоя и Окаяма. Посещават я 220 000 души, повечето висши магистрати и интелектуалци. Открита е от Людмила в присъствието на министри и депутати. Мероприятието е зачетено от император Хирохито и съпругата му, от престолонаследника Акихито и принцеса Мачико, от брата на краля принц Микаса. На Людмила е оказано височайше внимание, тя е приета от председателите на двете камари на парламента, от министър-председателя и министъра на външните работи. Удостоена е със званието “Доктор хонорис кауза” на университета “Токай”. Епизод от тържествата е аудиенцията при престолонаследника Акихито, съпътствана с изключително внимание.
Цялата тази атмосфера се използва като трамплин за нейното издигане към върха. Тя и баща й живеят с убеждението, че могат да отидат далече. Живков чества 70 години, за което се подготвят биография, филм, бюстове. Тази помпозност съвпада с 25-годишнината на Априлския пленум. Ширят се манипулирани слухове, че Първия надминава много владетели по продължителност на властване, при това се рекламира, че се изгражда развито социалистическо общество, разглеждано като връх в общественото развитие. В такава обстановка и момент на успехи пленумът на ЦК на БКП на 17 юли 1979 г. я избира за член на Политбюро. Заради нея към ЦК се създават шест комисии, тя възглавява тая, която отговаря за науката, културата и образованието. Това й дава възможност да ръководи всичко, което се отнася до духовната сфера, в това число и средствата за масова информация. С тази концентрация тя монополизира цялата идеология в свои ръце.
Из „Людмила Живкова. Александър Фол и другите. Николай Генчев с досие „Дърдорко”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар