Валери Милев: С Ицо Хазарта не сме обвързани с кръвна клетва

Непретенциозен визионер, който не се обяснява излишно, а показва как се прави. Режисьорът Валери Милев може спокойно да бъде титулуван като царя на музикалните видеа и неслучайно рап класикът Ицо Хазарта залага безрезервно на нюха му.

Все пак с “Ъпсурт” много отдавна са проверили таланта на Милев, който стои зад най-култовите клипове на групата през годините. Междувременно режисьорът е вещ и в снимането на хоръри, екшъни и фантастични утопии (романтичните филми са му пропуск, разминал се е) и знае как се работи по американски маниер с безпогрешни формули, но все пак... той обича да има импровизации. За тях всички му признават: “Браво, господине!”

- Какъв е работният ти график днес? Живееш ли на бързи обороти?

- Да. И работя, и почивам на бързи обороти. Всичко е много интензивно при мен. Гледам да намалявам темпото с годините, защото така не се живее дълго. Обикновено съм под стрес и се събуждам често от неоснователни притеснения за нещо. В момента работя по няколко музикални проекта едновременно. Екстериорни. Обичам да се посвещавам на един проект, но времето е толкова непредвидимо и гадно, че започнаха да се застъпват. И като всяка пролет по това време съм в приятна паника. Сега се занимавам с това да отлагам някакви снимки и да се обаждам на разни хора.

- Доволен ли си от видеото на парчето на Хазарта “Гладен”? Превръщаш се в личния му режисьор?

- Доволен съм. Той се чувства сигурен с мен, аз с него. Но не сме обвързани с кръвна клетва. (Смее се.)

- За колко време заснехте клипа?

- Трябваше да започнем веднага след “Браво”, но малко се замотахме. Доста бързо го направихме, макар че трябваше да е готово доста преди промоцията на албума му, а го пуснахме три дни след това.

- Сякаш има едно неразрушимо доверие между вас? Приятелство - това ли е тайната?

- Сходно чувство за хумор и визия за това как трябва да изглежда всичко. Смеем се на едни и същи неща. Светоусещането ни се застъпва. Той харесва визията ми за неговите парчета. Давам му идеи, той е окей.

- Спорили ли сте някога?

- Никога. Когато аз наема някой професионалист за дадена работа, дори да виждам, че греши - не си позволявам да давам акъл. Нали затова му плащам в крайна сметка. Моите сблъсъци са предимно с майстори, но пак е същото. Взимам някой да ми оправи дюшемето, виждам го, че е мърляч, но си трая. По-добре аз няма да го направя. Ицо е като мен в това отношение. Не се бърка в работата на другите.

- И все пак позволяваш ли градивни спорове на снимачната площадка?

- Да, разбира се. Обожавам съветите, стига да са безплатни. Дори от тъпите идеи понякога може да се роди нещо гениално. Ако леко изместиш гледната точка от някоя глупост, може да стане супер.

- С какво те изкушава снимането на музикални видеа? Кое им е по-сладкото от работата по филми?

- Моментът на импровизацията. Не говоря за това да си неподготвен, а да знаеш какво трябва да стане в едни 65% и оттам-нататък да правиш каквото искаш. Възможността да не питаш за всяко нещо: “Мога ли сега това тук да променя?” Защото при филмовите продукции пишеш писма до продуценти за всяка малка промяна. Нормално е, но е тегаво. При видеата държа юздите на всичко. Ако се провалям, провалям себе си.

- Би ли снимал клип за някоя чалга звезда, ако ти предложи солидно финансово възнаграждение?

- Снимал съм такива. Не за да ги обирам и да им взимам повече пари. Не ми е било неприятно, не съм умрял. Дълги години не снимах чалга, защото не ме зарежда с идеи, не ми изниква визия в главата. Нещата малко се промениха в този жанр. И всъщност музиката, която уж трябваше да е готина, стана по-гадна от чалгата. Говоря за рап, поп и всички боклуци, които излизат.

- Смяташ ли, че Хазарта остана последният класик на рапа, уличен поет много над другите?

- Абсолютно. Класик е, защото е създал един сленг. Цяла София говори и използва изрази, които той е измислил и наложил. Дори само заради това, а да не говорим, че текстовете му обобщават цели български епохи и лайфстайл.

- Имал си музикална група в училище. На какво свиреше?

- На китара.

- Смяташ ли се за един нереализиран музикант?

- Не, напротив. За един осъзнат човек. Разбрах, че това не ми е силата. Постепенно премина в домашно забавление. И сега свиря - имам китари, барабани. Осъзнах, че нямам някакъв невероятен талант и няма защо да си губя времето. Нямаше кой да ме лъже. Нямаше формати за музиканти, в които някой да ми каже: “Много си добър, продължавай!” И да загубя още 10 години в безсмислено късане на струни.

- Кога разбра, че режисирането е твоята сила?

- От дете ходех в една училищна актьорска трупа. Бях най-малкият. Тогава преди всяко представление имах суперсценична треска и ме беше срам да изляза на сцената. Чувствах неудобство. Веднъж преди един спектакъл сутринта станах и се запитах: “Какво предпочиташ - да си останеш в леглото или да отидеш и да излезеш на сцената и да ги разцепиш тези хора?” Отговорът беше - да си остана в леглото и да се завия презглава. Тогава разбрах, че не съм за тази работа. Актьорът трябва да ври, да иска да прави шоу, да иска да го гледат всички. Аз въобще не исках да ме гледат. Тогава още не знаех, че по-добре ще се чувствам скрит зад камери, монитори и още 20 човека.

Много обичах още в детските игри да обяснявам на всички кое как да правят. Живеех в “Ючбунар” и имахме къща с двор, пълен с всякакви боклуци - обичайно за соца. Имаше всичко точно като Сет. Бях направил бесилки и разнообразни глупости. По-късно осъзнах, че да измислям всичко в Играта, е това, което искам да правя.

- Как нагази в хорър жанра?

- Винаги съм се кефил на ужаси. Целият трети етаж на къщата, в която живеех, беше изрисуван с черепи, зомбита и т.н. Харесвах такива филми от дете и исках да ги правя. Освен това съм страхливец, а трябва да си такъв, за да усещаш горе-долу какво е зловещо. Като минавах покрай мазето на къщата на минус първия етаж, старо и ужасно, леко притичвах с двеста. Та имах афинитет към хорърите и ми се удаде възможност по-късно да се захвана. Можеше и да съм велик режисьор на любовни филми, но това никога няма да се разбере.

- Предпочиташ ли да режисираш, когато и сценарият е твой (като за “Код червено” и Bullets of Justice)?

- Ами... чуждите сценарии са по-готини. Американските особено. Всичко е направено така, че трябва да си много бездарен, за да объркаш нещо и да не се разбере филмът. Иначе той винаги ще стане - с лоши актьори, с добри, със скапан оператор, с нормален - има една сюжетна линия, при която зрителят няма как да не разбере какво е гледал.

- Значи има формула за успешния кинопродукт?

- Е как?! Да. Има хора, които пишат сценарии за десет дни по всички правила.

- За някоя продукция би ли се захванал като Алфонсо Куарон да си не само сценарист и режисьор, но и оператор, и монтажист?

- Бил съм и монтажист. Доста пъти. Но... приятно изненадан съм оставал от работата си с американски монтажисти. Някои неща, които съм си мислел, че много хубаво съм ги направил, после съм ги виждал доста по-добре. Режисьорът има един сантимент към всеки кадър, защото знае как го е снимал, къде се е гъзурчил, колко е чакал, за да стане, и после иска да си го сложи. И аз съм така.

Махам излишното, а на другия ден - абе, не, ще си го сложа. Свидност, която монтажистът я няма. Той гледа да върви филмът и не му дреме, че ти половин час си стоял в някое блато, за да направиш нещо излишно. Затова е хубаво филмите да се монтират от добри монтажисти. За съжаление у нас такава гилдия тепърва се заражда.

- Имал ли си опасни ситуации по време на работа?

- Постоянно се случват неочаквани ситуации. Особено при екшъните, които доста снимам. Миналата година правих един филм с Ван Дам и там имаше разни моменти. Например едно попадение избухна под мишницата на човека и му разкъса голям кръвоносен съд. Истинската кръв се смеси с фалшивата. Обикновено се объркват най-незначителни моменти на пръв поглед. Иначе и при преследването с коли е опасно.

Качвал съм се на разни летящи превозни средства, леко дебалансирани с камери и друго. Снимал съм преследване на два камиона, докато с оператора сме с камерата в кош на един пикап. Исках да сме между тях, докато те се разминават и се блъскат.

Хвърчеше прах, от камионите не виждаха какво става, нашият шофьор не виждаше какво става, блъскаха се... Добре, че не стана нещо фатално. Направих го, защото нямах монитор и трябваше да се кача там, за да виждам какво снима операторът. Тогава реших обаче, че не ми се умира за тъпотии. И за “Междузвездни войни” даже, ако трябва, не ми се умира.

- Гонил ли си артист от снимачната площадка?

- Не си позволявам такива неща. Абсурд. Дори не се карам. Ако някои нещо не иска да направи, обръщам се към продуцента. Част от веригата съм, не съм Мартин Скорсезе, който може да изгони всеки.

- Знаеш ли какво се случва със звездата от клипа към песента на “Ъпсурт” “Бела жига” - Любчо от Долна Малина, който сякаш бе от филм на ужасите?

- Там си е, видях го с едно колело веднъж. Спомням си, след като приключихме снимките, понеже му платихме доста пари, той беше толкова щастлив и ни заяви, че остава на дискотека. Питахме го дали няма да се преоблече, защото беше по джапанки. Извади едни маратонки и си ги обу. Беше категоричен: “За какво съм дошъл в София? Отивам на дискотека.” Мисля, че ги приключи набързо парите.

- Още ли те дразни европейското кино и защо?

- Има добри продукти, но аз харесвам доброто комерсиално кино.

- Има ли добри български филми според теб?

- Да. Старите филми всичките бяха супер. Има история, която се разбира. С добри актьори. Всички говореха, както наистина говореха хората. И от новите филми има хубави.

- Има твои колеги, които обясняват неуспехите на филмите си с това, че изкуството им просто не е разбрано, защото зрителят е невеж. Как гледаш на подобни извинения?

- Познай как?! Интересното е, че голяма част от тези хора взимат добри пари и после филмите им ги излъчват между 15 и 17 часа следобед във вторник. Това си е пладнешки грабеж. През две години правят по един тъп филм и взимат пари. Или да кажем така - "уникални" филми без касов успех. Това е кражба, като да източваш ДДС - бюджетите са големи, парите се стопяват, пари от нашия джоб.

- Bullets of Justice направи впечатление на Международния филмов фестивал в Мадрид. Ти доволен ли си от работата си?

- Това е една пълна идиотщина. Антикино. Направих го почти сам, като имам предвид, че бях пряко ангажиран с всичко. Приятно и тежко беше. Сценарият бе пет изречения. Това е моят артхаус. Някои неща ги измислихме с продуцента, с когото сме приятели, на момента. Бяхме малък екип пак от приятели, които работеха не толкова за пари, колкото сякаш за да участват в една игра идиотщина. Има много смисъл в този филм, но оставен на много, много заден план.

- Какво ти се иска да снимаш?

- Мисля да участвам в следващата сесия на НФЦ и да направя някой български филм. Леко гангстерски, но да има и послание. Криминале да го наречем. Нещо като “Леон”, макар че това е велик филм, такъв не мога да направя. Без много претенция. Разработвам идеята си. Амбицията ми е септември да пробвам. Въпреки че знам, всички ми казват да не се занимавам с глупости, но мисля, че трябва да направя български филм. Мога да уцеля тона.

- Водил ли си децата си на снимачната площадка?

- Не. Само веднъж всъщност на един филм Re Kill. Имаше сцена с разни разхвърляни части от тела и дъщеря ми взе една глава, започна да я разнася, дойде при мен и ми каза: “Тате, виж какво намерих”. Много се смяхме.

- Къде обичаш да се криеш от работата? Да отдъхваш?

- Ходя на една къща и на една каравана в Гърция. На едно от двете места. Имам лодка. Бръмча си с нея. Пия узо. И така...