Как цинкът влияе на спермата

Всички ние знаме, че в тялото ни има най-различни микроелементи. Някои от тях са в съвсем малки количества, но са жизненоважни за нас. Ето защо е много важно да сме информирани какви са правилните стойности на всяко едно вещество.

Един от тези жизненоважни елементи е цинкът, а наличието му в човешкото тяло е едва 2 г, но тези 2 г са от огромно значение за правилното функциониране и развитие на всеки човек.

Предлагаме ви откъс от книгата на Емил Елмазов – „Лечение с билки и светлина. Ароматерапия”, от който ще научите какви са признаците на цинков дефицит, за какво отговаря цинка в организма на мъжете и жените, както и от кои храни можем да си го набавим.

Цинк (Zn)

Необходимото наличие в организма на здравия човек е 2000 мг, което всъщност си е 2 грама. Някакви 2 грама, а толкова неща зависят от тях...

Ако имате бели петна или ивици под ноктите; ако след смрачаване виждате трудно (кокоша слепота); ако очният лекар настоява да лекувате кератит (възпалена или увредена роговица на очите); ако постоянно или понякога изгубвате усещането за мирис на нещата и вкуса на храните; ако чувствате кожата суха, а краката и/или ръцете си студени; ако косата ви опада без време, а пърхотът няма край; ако не можете да се освободите от акнето или големите червени петна на псориазиса въпреки усилията на медици и лечители – най-напред трябва да помислите за недостига на цинк във вашия организъм. И ако решите да си го набавите с хапчета (неорганичен цинк), трябва да бъдете сигурни, че организмът ви ще възприеме едва 3% от тази “хранителна добавка”, а с останалите 97% ще се затрудни толкова, колкото не предполагате. Затова пазарът е пълен с “цинкови” таблетки, но по-тежките изяви от недостига на този микроелемент все така си се ширят: диабет, епилепсия, язви на стомаха и дванадесетопръстника, възпаление на червата (болест на Крон), ставни болки, цироза на черния дроб… И още: умствени проблеми, повишена реактивност, хиперактивност, трудно съсредоточаване и поради това разстройване на обучението, аутизъм, шизофрения… И още: загуба на апетита, анорексия, невроза, алергия неясно от какво… При всички тези страдания най-напред трябва да попитате личния лекар дали не е възможно да са причинени от недостига на микроелемента цинк в организма ви. И да коригирате храненето с оглед на следните норми:

Дневна препоръчителна доза цинк за възрастен: 10–15 мг

При бременност: 13–18 мг

При кърмене: 16–20 мг

Терапевтичната доза може да възлезе до 300 мг за денонощие.

Тук някой би казал, че тези норми едва ли са фатални, и ние бихме се съгласили с него, ако продължилият с години недостиг на цинк не бе играл съществена роля в най-интимни и емоционални трагедии. Регистрирани са достатъчно на брой случаи, при които момчета остават с недоразвити гениталии, оттам без потомство и претоварени с доживотно чувство за малоценност.

С напредване на младата възраст потребностите от този микроелемент нарастват. В организма на 20-годишния мъж със средно телесно тегло се съдържат около 2,2 г цинк, при което по-голямата и основна част е съсредоточена в тестисите. Ако цинкът не може да достигне тази нормална стойност, младият човек не ще изпитва сексуални пориви, не би могъл да изработва сперма и да задържа ерекцията си.

С годините организмът отчасти губи способността си да усвоява цинка от храната. При неуловената и некомпенсираната навреме недостатъчност от цинк настъпва значително намаляване на количеството сперма, често следва и възпаление на простатната жлеза. Ако не се набави своевременно необходимият цинк, възпалението може да премине в рак на простатната жлеза. Импотентността е сигурна…

Цинкът е необходим и на жените, особено при забавена, нередовна или липсваща менструация. Този микроелемент способства и за отделянето на достатъчно количество секрет във вагиналния канал, което освобождава жената от болката по време на акт, а оттам и до несъстоятелните обвинения към нея във фригидност. Безплодието при някои жени е лъжливо и може да се дължи също на небалансирано съдържание на цинк.

Установено е, че голямо количество цинк се съдържа в хипофизата, която има непосредствено влияние върху либидото, а също и в хипокампуса, който пък контролира емоционалността. Лишен от достатъчно цинк, хипокампусът така я контролира, че често ни обхващат вялост, униние, депресия, които на това отгоре са съпроводени с една уж безпричинна диария…

Но стига сме изреждали… По-важното е къде да намерим този тъй ценен, но все пак органичен цинк, когато не ни достига. Нека моят отговор да звучи като ударена камбана. Десет години го изследвах тихо и изтощително, сега ми позволете удоволствието да я ударя.

В белите кълнове от българския еднозърнест лимец – 280 мг/кг. Зашеметяващо количество, върхова стойност на съдържанието на този микроелемент! Подобна величина не може да се измери в 1 кг от никой друг органичен продукт на Земята, дори в стридите, които досега се славеха с първенството си по този показател.

В кълнове от австрийски еднозърнест лимец – не покълва. Предполагаме, че е обработван с химикал за по-продължително складиране.

В кълнове от френски еднозърнест лимец – 236 мг/кг.

В кълнове от българска хлебна пшеница – 170 мг/кг.

В пълнозърнесто брашно от българския еднозърнест лимец – 53 мг/кг.

В пълнозърнесто брашно от австрийски еднозърнест лимец – 48 мг/кг.

В пълнозърнесто брашно от френски еднозърнест лимец – 43 мг/кг.

В пълнозърнесто брашно от спелта с произход Германия – 42 мг/кг.

В пълнозърнесто брашно за хляб тип 1700 – 32 мг/кг.

В брашно за бял хляб тип 500 – 12 мг/кг.

Какво разбираме от тези данни?

И кълновете от българския еднозърнест лимец, и пълнозърнестото брашно са с най-високо съдържание на органичен цинк в своите групи.

Достатъчни са 100 г кълнове в храната ни на денонощие, за да си набавим необходимия цинк. Дори в останалата част от менюто ни да няма и следи от него. И то при условие, че човешкият организъм успява да усвои само половината органичен цинк, приет в рамките на денонощието... Със същия успех бихме могли да се надържаме на 500 г хляб от нашия лимец.

При френския лимец тези цифри са съответно 131 г кълнове и 600 г хляб.

При австрийския лимец, който не покълва – 550 г хляб съдържа среднодневната норма.

За сравнение само: ще ни се наложи да изядем 300 г кълнове от нашенска хлебна пшеница или 2 хляба от брашно тип 500, за да се нагостим с необходимия ни цинк.

Що се отнася до някои други продукти, смятани от диетолозите за силно наситени с този микроелемент, нещата стоят така. Дневната норма се покрива (пак при условие, че се усвоява само половината по различни причини) от 250 г пресни стриди, 350 г пшеничени трици и така нататък според следните съдържания в милиграми на килограм.

Пресни стриди – 110 мг/кг

Пшеничени трици – 94 мг/кг

Телешки черен дроб – 84 мг/кг

Бирена мая – 80 мг/кг

Сушен яйчен жълтък – 62 мг/кг

Слънчогледовото семе – 56 мг/кг

Лененото семе – 55 мг/кг

Билките, съдържащи цинк, остават далече назад, но все пак в следната поредност: люцерна, лайка, люти чушки, корен от репей, семе от резене, глухарче, врабчови чревца, хмел, лопен, магданоз, коприва, шипки, бял трън, очанка, градински чай, сарсапарила, диоскорея.

Може ли да се предозира цинкът?

Както недостатъчните, така и прекалено високите дози от него водят до потискане на имунната система. Лекарите предупреждават, че приемът на цинк над 30 мг забавя усвояването на други важни минерали, като медта. Те обаче казват също, че хора, поемащи повече витамин В6, се нуждаят от засилен прием на цинк. Това важи и за алкохолиците и диабетиците. За мъжете, които страдат от възпаления на простатата, е препоръчително да поддържат нивото на цинк в организма си поне около 25 мг дневно.

За жените с проблеми и нарушения в менструалния цикъл е по-добре да преминат през професионално съставена двумесечна диета от споменатите храни и билки, преди да прибегнат до хормонално лечение.

И тъй, органичният цинк е нетоксичен, освен ако храната не е съхранявана дълго в галванизирани съдове. Неорганичният цинк обаче със сигурност е токсичен, когато се поема в по-големи количества от описаната норма.

Книгата можете да поръчате тук!