Valar morghulis! Sparos aegenkon demalion demassis?
Или в превод от висок валериански език: Всички трябва да умрат (ежедневен поздрав)! Кой държи Железния трон?
В последния епизод на най-култовия тв сериал в историята “Игра на тронове” купчината мечове, която очакваше своя нов крал или кралица, бе унищожена. Метафората обаче остава неподатлива на никакъв огън.
Време е за изводи. Кой бе властелинът през последните осем години. Бран Старк? Дж. Р.Р. Мартин? Продуцентите? Актьорите? Не. Те всички са само пешки в голямата игра. Зрителят държи Железния трон! Зрителят господства - дава и взима. Възхищава се и се възмущава. И по-важното - не иска да слезе от трона, робски зависим от него, обезумял като Ерис Втори (Лудия крал) и като наследницата му Денерис Таргариен.
Армии от почитатели по света превърнаха “Игра на тронове” в тв феномен. Над 19 млн. души са гледали директното излъчване на финалния епизод само в САЩ.
Рекорд, който надминава всички върхове, постигнати от сагата досега. Сбогуването с Вестерос е и най-гледаното отделно живо предаване на HBO, което отвява досегашния първенец в тази категория - мафиотската поредица “Семейство Сопрано”.
Глобалната сметка е далеч по-внушителна, но и много трудна, защото фентъзито, вдъхновено от “Песен за огън и лед” на Дж. Р.Р. Мартин, е достъпно в над 150 страни в цял свят и точните цифри от тези пазари трудно се изчисляват.
Сериалът записва и друго изумително постижение, като от старта си всяка година повишава своята аудитория, което е рядкост и обикновено при други продукции се наблюдава отстъпление в хода на сериите. Не и при “Играта”.
Фентъзито прохожда смело още през 2011 г., когато първият сезон събира 2,52 млн. зрители средно аритметично на епизод. (Данните са само за САЩ). Втори сезон скача до 3,80 млн., трети - 4,97 млн., четвърти - 6,84 млн, пети - 6,88 млн, а шестата порция до 7,69 млн. Предпоследният сезон е свидетелство за абсолютен триумф, а осмият - за обсесия.
В същото време оценката за финала е рекордно ниска - 4,4 точки от 144 хиляди зрители в IMDB, далеч под 9-е точки, които години наред надхвърляше обожаваната поредица.
Последните шест серии успяха освен всичко да събудят гнева на публиката си. Много са разочаровани, че не получиха това, което искаха.
“Ужасно”, “Срам”, “Най-лошият възможен финал” са само част от присъдите. Сценаристите и продуценти Дейвид Бениоф и Дан Уайс, наричаните от феновете D&D, бяха обвинени в пълна некадърност.
Възмущението още от предпоследния епизод задвижи дори онлайн петиция за записване на нов финален сезон, в която досега са се включили над 1,4 млн. души.
И все пак мнозина оцениха положително развръзката и начина, по който всеки герой е получил края, който заслужава.
Не може прибързано да се заключава, че D&D наистина са се изложили. Публиката по-скоро демонстрира твърде емоционална критичност към любимата си сага.
Няма вариант, който да оправдае очакванията на всички. В крайна сметка магията на “Игра на тронове” бе, че успяваше винаги да изненадва и шокира. И именно това направи за последно. Кой би се зарадвал на банален край? Това не е приказка на Шарл Перо или Андерсен. Ето че никой не очакваше Бран Старк да стане крал на Седемте... прощавайте, Шестте кралства. Камо ли любимецът ни Джон Сноу да бъде върнат в Нощния страж на Вала след Убийството, когато бе най-достоен за короната? Този развой не бе дори загатнат в нито една от стотиците дръзки фен теории в онлайн пространството.
Изненадаха ни! Това искахме.
Недоволните просто трансформират слабостта си да се сбогуват с Вестерос в гняв и неудовлетвореност от финала, който всъщност не желаят.
Дори самият Стивън Кинг се произнесе по темата и без плам обясни драмата с няколко думи още след предпоследния епизод “Камбаните”.
“Обичам този последен сезон на GoT, включително и Дани, която изтрещя над Кингс Лендинг - пише Краля на ужаса. - Има много негативи за развръзката, но мисля, че това е просто защото хората не искат никакъв край. Но знаете какво казват: Всички добри неща...”
Нека довършим неговата мисъл, ако не сте се досетили.
Всички добри неща... трябва да стигнат до край. А дефиницията на този идиом е: “Нищо велико няма да трае вечно”.
И все пак почитателите на “Игра на тронове” не могат да се примирят. Защо? В търсене на отговора се намесиха дори учените. И те са категорични - зрителят е пристрастен и не може да приеме да се раздели със сериала.
Германски изследователи публикуваха свое научно изследване по въпроса.
“Привлекателността на подобен тип тв сериали идва от това, че те задоволяват класическата потребност на човека - желанието да има приятели и да е част от една общност. Идентифицирането с отделни герои провокира възникването на чувство за социална принадлежност.
Зрителите гледат на героите като на свои близки,
чиято съдба ги вълнува. При “Игра на тронове” всеки зрител открива герой, с когото се идентифицира”, обобщава Клаус-Петер Ернст, преподавател в университетите във Франкфурт на Майн и Хайделберг.
При това положение е нормално негодуванието към съдбата на персонажа, с който човек чувства особена близост и проектира своята действителна потребност върху него, макар и в една фикция.
Учените говорят дори за психична зависимост, която се поражда благодарение на съвременната наличност на медийно разпространение. Поради възможността чрез актуалните медийни платформи всеки да гледа колкото желае и когато поиска, това може неусетно да доведе до състояние на пристрастеност. Засегнатите реагират раздразнено или се чувстват пренебрегнати, когато се окажат пред невъзможност да гледат колкото искат повече. Точно както става и при един финал.
Спокойно може да се каже, че обсесията от “Игра на тронове” не се изчерпва само с гледане, коментиране и т.н.
Над 1 милиона души изучават измисления валериански език, използван в тв сериала, а не по-малко са проявили интерес към усвояването на езика на дотраките. И двата са създадени специално за продукцията от лингвиста Дейвид Питърсън, който е автор на над 50 езика и наречия, използвани в други филми и тв поредици.
Всъщност той първо създава езика на номадското племе на Кал Дрого и с него участва в конкурс, организиран от продуцентите на сериала. Питърсън се съревновава с много други експерти, като за около месец създава материал от около 300 страници, включително граматика, синтаксис и преводи. Печели конкурса, а по-късно е помолен да създаде и валерианския език. За изграждането на фонетиката му той използва за основа няколко реплики, които присъстват в оригиналните романи на Джордж Р. Р. Мартин. Езиковата система на валерианския език не е никак проста, като се дели на два основни диалекта - “висок валериански”, който се говори от аристокрацията и заможните класи, и “нисък валериански”, използван от простолюдието.
Така днес езикът на дотраките има около 4000 думи, а валирианският - около 2000.
В приложението за изучаване на чужди езици Duolingo дори е включен аристократичният диалект на високия валериански език, за който именно над 1 милиони души са се записали (над 100 000 само във Великобритания).
Това е повече от хората, които говорят традиционните британски езици (за пример - келтски).
През 2017-а година дори Калифорнийският университет в Бъркли предлага летен курс за студенти за изучаване на създаването на езика на дотраките, воден от самият Дейвид Питърсън.
Лингвистът винаги правел аудио запис на всяка реплика на екзотичните си “фалшиви” езици, за да помогне на актьорите в сериала да се справят с произношението.
Звездата Емилия Кларк (Денерис Таргариен) сравнява говоренето на дотрашки с неудобството от задавяне с храна, но пък си има любима фраза, която в превод означава - Кръв от моята кръв.
Отличен шест по валериански от Питърсън има актьорът Джейкъб Андерсън, изиграл Сив Червей, който бил несравним в произношението си.
Езиковата мания не изчерпва лудостта около “Игра на тронове”. 500 деца само в САЩ и само миналата година са кръстени Халееси (Khaleesi), както дотраките наричат Майката на драконите, според данни на Social Security Administration. Рожденото име на същата героиня Денерис пък е дадено на 163 деца. Списъкът включва само имена, дадени на повече от пет новородени за 12 месеца, така че вероятно съименниците на убитата на финала кралица са много повече. От самото начало на тв поредицата на Майката на дракони са наречени над 3500 деца, допълва The Guardian.
Родителите в същото време дори не осъзнават, че произнасят дотрашкото “Халееси” погрешно. Дейвид Питърсън дълго време се опитва да обясни на всички, че ударението е на сричката “ХА-лее-си”, а не на “ха-ЛЕЕ-си”. Накрая се отказва от опитите си, защото неправилното възприятие било необратимо.
Истината е, че фикцията превзе реалността. Зрителите не могат да се простят току-така с фантастичния свят, с който са живели осем години. Това само доказва, че “Игра на тронове” наистина постигна феноменален успех. И точката беше неизбежна. Утеха за милиони са двете последни и още неиздадени книги от поредицата на Дж.Р.Р Мартин, чрез които писателят ще ни даде още един край - своя. По въпроса дали финалът му е различен, Мартин пише лаконично:“ Ами... да. И не. И да. И не. И да. И не. И да.”
Сега е време отговорните (продуценти, сценаристи, актьори, експерти и т.н.) за сериала на сериалите да продължат напред и да им се покаже респект, защото заслужават.
San athchomari yeraan!
Или в превод от езика на дотраките: Много чест за вас!
Коментари (0)
Вашият коментар