Български ритуали за късмет

Българските ритуали за късмет са многобройни. Нашите предци не само стриктно са спазвали всички заръки, но и са гадаели какво ги очаква.

Ако искате да разберете какво точно символизира лазаруването, защо метлата заема централно място във всеки дом и как трябва да се сее, за да има богата реколта, този текст е за вас.

Лазаруване

Седмица преди Великден 13–14-годишни момичета обявяват още едно светло възкресение – че вече са пораснали, че жената, любима и майка, напира в душите и телата им заедно с новата пролет и с новото възкресение на вярата, което се очаква. Лазарките преминават от детството към моминството, но заедно с това успешно отвоюват изкусителната си красота от любовта на змея, от заплахата на отвъдни и зли сили. Това те правят чрез ритуали, песни и магии. В Лазарските и Великденските песни прозират останки от твърде древен, архаичен посветителски обред, кодово обозначен като „Сватбата на змея”. За тази сватба девойката е отивала символично в отвъдния свят на Змея. След брачния акт с демоничния си съпруг, тя „умира” в девическия си статус и се „ражда” отново като жена-майка, завръщайки се в света на живите с дете на ръце. Това пеят песните, а момите се надяват да стане и в живота. Донасят символа на плодородие сред хората и природата, раздават на всеки дом частица късмет от него, от надеждите си, от собствената си благословеност. Обикалят наред домовете от селището, лазаруват и благославят. Носят името на същия този Лазар, който в народната митология сече шубраците и прави орници. Овладява дивата природа и я прави място за живеене, културно човешко пространство. Също като него и те трябва да извървят пътя на ново подреждане, да се впишат в нова хармония и придобиване на нов социален статус. Всъщност истината е, че на Новозаветния Лазар, приятел на Христос и възкресен по чудо от него, те придават своята новополучена отвъдност, своя преход, разрушаване и подреждане в едно и също време на живота. Правят това всяка година и всяка година излизат победителки в битката за подреден и безопасен свят. И връщайки се от „другия”, също като момците коледари, носят чрез магическите си песни наричания очаквани дарове – късмет за здраве, любов, имот, плодородие, челяд... Затова лазарките се чакат с радост във всеки дом. И им се отвръща също с дар от сърце – яйца (символ на кръговрата на живота), брашно (изобилие, но и знак за извършен преход от природа към култура)...

Метене

Метенето в българските ритуали, символизира измитане на всички болести и демонични създания. Дълбоко в народното съзнание е залегнала вярата, че светът на отвъдното е опасно място, защото в него цари хаос, безпорядък. Там е мръсно, неподредено. Безопасният човешки свят е тъкмо обратното. Той е подреден, в него има закони, норми, правила, които се спазват, за да е добър и безопасен животът, за да бягат злите сили от него. Виж му дома, пък крой шапката. Ако видиш, че е разхвърлян, мръсен, значи такава му е и мисълта, и душата, не е добър човекът, не по човешки живее. Затова и не е щастлив, късметът бяга от него. Подреденият дом е подреден, т.е. щастлив живот. И днес един от първите съвети към обърканите и нещастни хора е – подреди дома си, изхвърли всичко ненужно в него, което те задръства, не ти дава възможност да дишаш, да мислиш, да си щастлив. Много и от популярните четива, даващи съвети как да живеем добре, поставят изискването на чист дом напред. Народът ни е бил наясно за тези „предпоставки за щастие” много отдавна.

Метлата е господарка на нощта. Така я назовава и гатанката – „Денем слуга, нощем господарка”. Тя е вездесъща магьосница за нашите прародители, опитали се да издигнат в култ, да изцедят тръпнещо вълшебство от всяко нещо, което им помага да работят, да живеят и оцелеят в този живот. Тя се прави от метличина, набрана на Еньовден с песни и игри на полето, и има силата да лекува и пази. С нея може да се изцери човек от уплаха. Могат да се пъдят лоши духове, както и различни „лошавини”, които налитат отвсякъде.

Когато на Игнажден някой дойде в къщата, преди да влезе вътре, слагат го да поседи за малко на метлата зад вратата – да развали всичко, изпратено от зли сили и духове. Къщата да има добър поминък и добра сполука, квачките да лежат на яйцата и всичко да се измътва.

Докато не е кръстено детето, най-добре е да не бъде оставяно самичко, особено ако е заспало, защото нави, ерменки и други отвъдни болести ще долетят и ще го затрият. Но ако все пак се наложи това да стане, трябва при него да се сложи метлата от еньовска метличина и тя има силата да го предпази. По същият начин ще запази и заспалата майка, ако е останала сама.

Поради непонятната вълшебна сила на тази, иначе скромна, къщна помощница, има някои неща, които трябва да се имат предвид. Ако момата се бие с метла, тя няма да се ожени и значи това не трябва да става. Лошо е също да се обикаля човек с метла или да се замита, защото такъв човек ще бъде намразен от другите. Ако се замете или огради с метла мома, ергените ще приказват лошо за нея, а коя мома би искала това да бъде така. Ако при метене замитат върху човека, ще го „изметат” и ще умре.

Метла не бива да се прескача. Ако мома го направи, ще я намразят ергените. Дали защото момите и невестите най-много си служат с метлата, но като че ли те и най-много се влияят от магическата й сила. Най-много се страхуват, но и най-много добрини очакват.

Сеене

Сеенето е ритуал за изобилие – на имот, ситост, любов.

В митологичен план ситото е синоним на небето, а преминалата през него вода е еквивалент на дъжда и неговата оплождаща сила. То, може би най-тайнственият и магически уред в домакинството, има подчертано женски характеристики. Ролята му в календарни и семейни обичаи е незаменима. С него „се сее” плодородие. С него може да се гадае. Важността му се дължи: на кръглата форма, символ на овладяното, защитеното, „своето” човешко пространство и живота; на възможността му да пропуска, да тече през него и на принципа на имитативната магия да предизвиква изобилие, преминаване, вървеж; на лексикалното значение на името си, означаващо ситост, нахраненост, задоволеност. Силна светлина на митичния му ореол дава участието му в процеса на приготвяне на хляба. През ситото (сравнявано от някои изследователи с женски полов орган), минава брашното (оплодителят), за да се замеси и втаса в нощвите (женска утроба) хлябът (живот). В гаданията за любов ситото е брачна магия.

С особена радост българинът ръси магическо плодородие в сватбения ритуал. Навсякъде, където се появяват в него жито, просо, които се ръсят с размах и без замисляне, става дума за пожелание за изобилие и берекет.

Сее се с дясна ръка – върху сватбарите, върху къщата – да са богати с жито през всичките идващи дни, да го пилеят, без да мислят, със замах и разточителство.

Книгата може да поръчате тук!