Защо трябва да избягваме киселото и лютото през пролетта

Пролетта дойде, а с нея и пролетната умора. Сега е времето да подсилите организма. Китайците от векове изследват как различните годишни времена влияят на човешкия организъм, събират и съхраняват тази информация.

С какво е добре да се храните през пролетта, как да се обличате и каква да е физическата ви активност.

Пролетта е сезон, когато всичко в природата се съживява и обновява. Това е време за оживление след дългата зима. Въздухът се затопля, ледовете и снеговете се топят, животните се събуждат от зимен сън, дърветата и тревите се раззеленяват и цветята цъфтят. Цялата природа отново се преизпълва с енергия. Същото се случва и в човешкия организъм.

За да е в хармония с настъпващите промени, човек трябва да се настрои към тях.

Китайският традиционен календар разделя пролетта на шест сезона: Личун, Юшуей, Дзинджъ, Чунфън, Цинмин, Гую. През всеки един от тях времето постепенно се затопля и Ян енергията расте.

Промени в природата

Личун

Първият сезон в китайския традиционен календар е Личун или Начало на пролетта. Той започва всяка година на 4 или 5 февруари по Григорианския календар.

В древен Китай разделяли Личун на три петдневки. Хората забелязали, че през първите пет дни източният вятър размразява земята и температурите постепенно се повишават; през вторите – насекомите се събуждат от зимния сън и започват да се движат наоколо; а през последните – езерата започват да се размразяват, рибите могат да се видят ясно и изплуват нагоре от относително дълбоките и топли места, придвижвайки се с топящия се лед.

Началото на пролетта бележи края на студената зима, когато температурите започват да се повишават и земята се затопля.

Юшуей

Сезонът Юшуей или Дъждовни води започва между 18 и 20 февруари. Самото му име подсказва за това какво се случва в природата. С настъпването на сезона Юшуей снегът започва да се топи, задухва пролетният вятър, времето постепенно се затопля, а природата се събужда от зимния сън.

От своите наблюдения древните китайци установили, че през първите пет дни на този сезон видрите започват да ловят риба; през вторите – времето се затопля и дивите гъски от юг се завръщат на север; а през последните – от овлажняващия пролетен дъжд всички растения се връщат към живота и започват да растат.

С настъпването на Юшуей снегът и ледовете се топят, температурите се повишават чувствително, снеговалежите намаляват и се увеличават дъждовете.

Дзинджъ

Всяка година на 5 или 6 март пролетните гръмотевици събуждат всички спящи животни и насекоми. Тогава започва сезонът Дзинджъ или Събуждане на насекомите.

През първата петдневка на този сезон с повишаването на температурите в планините започват да цъфтят прасковите; през втората – дърветата напъпват и авлигата запява; през третата – ястребът се превръща в гургулица.

Пролетните гръмотевици са най-характерният природен феномен за сезона Дзинджъ. По тях хората гадаели за времето. Народът казва, че ако загърми преди Дзинджъ, 49 дни небето ще бъде покрито с облаци. В Китай първите пролетни гръмотевици са по различно време. В някои райони на юг те могат да бъдат чути по време на сезона Дзинджъ, но на северозапад това се случва едва през следващия сезон.

В началото на март средната температура на въздуха на много места в Китай е между 16 и 18 градуса и разцъфналите розови и бели цветове на прасковите и сливите са радост за окото.

Чунфън

Четвъртият сезон в китайския земеделски календар се пада в средата на пролетта и започва в деня, когато слънцето изгрява точно на изток и залязва точно на запад, тоест нощта и денят са равни. Китайците го наричат Чунфън или Пролетно равноденствие.

Някога китайците разделяли сезона Чунфън на три петдневки. Те установили, че през първите пет дни след пролетното равноденствие лястовиците долитат от юг; през вторите – се разразяват бури и гърмят гръмотевици; през последните – вали и святка. След пролетното равноденствие денят започва да расте, а нощта да намалява, дърветата и цветята цъфтят, птиците се събуждат и навсякъде се раззеленява.

Цинмин

В началото на април вече е истинска пролет, земята се е покрила със свежа зеленина, въздухът е невероятно чист и прозрачен и свободно пропуска топлите лъчи на пролетното слънце. В древните китайски източници е записано, че по това време всичко съществуващо расте, наоколо е чисто и светло и затова хората нарекли този период от годината Цинмин или “Чисто небе и светла земя”.

Сезонът Цинмин започва между 4 или 6 април. Тогава времето вече е сравнително топло и в природата се усеща оживление.

Според представите на древните, през първите пет дни от Цинмин дървото пауловния пуска филизи, разлиства се и цъфти; през вторите – полските мишки се превръщат в птици и времето се затопля; през последните – за първи път в годината се появява дъга след дъжда.

Гую

Между 19 и 21 април всяка година за земеделците в Китай настава време за сеитбата на зърнените култури, а дъждовете са по-чести. Затова те нарекли този сезон Гую или Хлебни дъждове.

Наблюдавайки промените, които настъпват в природата, древните китайци разделили сезона Гую на три петдневки. През първите пет дни според тях с увеличаването на валежите и повишаването на температурите се повишава количеството на водата над земята и водната леща навлиза във фаза на растеж; през вторите – кукането на кукувицата напомня на хората да започнат сеитбата; а през последните – папунякът може да се види на черницата.

През последния пролетен сезон всичко в природата се радва на пролетното слънце, на свежия и чист въздух, на яркозеления, изумителен цвят на тревата и разпукващите се листа, на пролетните цветя и пърхащите пеперуди, а пеенето на птиците, които строят своите гнезда, е истинска наслада за ухото.

Климатичен фактор

Вятър е възможно да задуха през всеки сезон на годината, но през пролетта влиянието му върху организма е по-силно основно поради две причини: първо, защото през зимата е вероятно имунитетът да е отслабнал; и второ, защото през пролетта черният дроб е по-чувствителен и податлив на неговото въздействие.

Вятърът е един от болестотворните фактори в традиционната китайска медицина. Той може да нахлуе в тялото отвън или да бъде породен отвътре. Външният вятър най-често атакува белите дробове и горната част на тялото, а вътрешният – черния дроб.

Вятърът в природата обикновено се появява внезапно и промените му са непредсказуеми. Затова и заболяванията, причинени от него, се определят като болести, които променят местоположението си, и симптоми, които се появяват и изчезват.

Сред оплакванията, които подсказват, че вероятно в тялото има патогенен вятър, са: главоболие, запушен нос, дразнене и болки в гърлото, кашлица, виене на свят, спазми в мускулите и двигателни нарушения, болки, които се появяват и изчезват внезапно, движеща се болка в ставите, обриви и алергии, висока температура и изпотяване, непоносимост към вятъра. На емоционално ниво този фактор може да предизвика депресии, нервност и емоционална нестабилност.

Променливото време през пролетта предразполага към настинки. Една от причините за тях е именно вятърът, който прониква в организма през порите на кожата, устата или носа. Често се случва едновременно с него в тялото да нахлуят и други “нежелани гости”, като студ, влага, горещина и т.н. Затова в “Хуанди нейдзин” вятърът се определя като начало на стоте болести.

Но не всеки, който попадане под въздействието на болестотворните фактори, се разболява. Предпоставка за развитието на простудите например, е състоянието на защитните сили на организма, представени на първо място от защитната Ци. Тя се движи по повърхността на тялото като го пази от вредните въздействия. Ако тя е силна, човек по принцип боледува рядко.

Понякога обаче въздействието на патогенните фактори върху организма може да е прекалено силно и да надхвърли възможностите на защитната Ци. Затова човек винаги трябва да е нащрек и да взема своевременно предпазни мерки.

Органи на пролетта

Пролетта е сезон, когато трябва да се обърне по-специално внимание на черния дроб и свързания с него жлъчен мехур. Ако те функционират нормално и хармонично, то това ще е от полза за здравето на целия организъм.

Според традиционната китайска медицина черният дроб е депо на кръвта. Той я натрупва и съхранява и се грижи всички органи и тъкани в организма да получат необходимото количество от нея. От него зависи и безпрепятственото движение на жизнената енергия Ци. Когато нейният поток е безпрепятствен, човек преодолява по-леко стресовите ситуации и не губи равновесие. Но когато черният дроб не работи добре или енергията Ци е в застой, последствията могат да са не само на физическо, но и на емоционално ниво:

– при застой на енергията в черния дроб човек обикновено изпада в депресия, чувства се подтиснат и се тревожи без причина, а при жените се появят и нарушения в менструалния цикъл;

– прекалено активният черен дроб води до агресия, гняв, раздразнителност, недоволство, нарушения в съня с множество сънища. Възможно е да настъпи и обратният процес, тоест в следствие на продължителен стрес или емоционално напрежение да се наруши свободният поток на енергията.

През пролетта черният дроб трябва да се поддържа и успокоява и да се внимава той да не стане прекалено активен. А това се случва, когато Ян енергията му е в излишък. За него тя е като дъжда – без дъжд нищо не расте, с точното количество нещата се развиват, а с твърде много – всичко се отмива. Гневът е една от възможните причини за излишък на Ян в черния дроб. Затова е важно да се поддържа доброто състояние на духа не само през пролетта, но и през цялата година. Не случайно казват, че гневът е отрова. Черният дроб не понася напрежението. Той се нуждае от простор, а гневът и агресията са подсъзнателен опит да се освободи пространството, което не му достига вътрешно.

Прекаляването с мазни и висококалорични храни през зимата също затруднява работата на черния дроб. Той става ленив и не може да разпределя нормално енергията Ци, което води до застой. Когато Ци и течностите в организма не се движат свободно, започват да страдат сухожилията и очите. Сухожилията могат да се скъсат, възпалят и загубят гъвкавостта си, а очите да се зачервят, сърбят и дори да се развият зрителни нарушения. В емоционален план “мързелът” на черния дроб като начало се проявява в депресия, разочарование, чувство, че нещо ни спира, но по-късно, когато енергията започне да напира в блокираните места, човек трудно успява да сдържи гнева си.

Черният дроб участва и в процеса на храносмилането, контролирайки секрецията и отделянето на жлъчка. Според теорията за петте елемента той се свързва с Дървото, а далакът и стомахът със Земята. През пролетта в природата с увеличаването на влагата и затоплянето на времето дървото или посетият кълн пробиват земята. Следователно, ако енергията на черния дроб е по-силна, тя ще отслаби силите на далака и стомаха и ще предизвика дискомфорт в стомашно-чревния тракт.