Натриевият глутамат се съдържа по естествен начин в някои храни. Използва се за подсилване на вкусовите качества на храните в ресторанти и при фабрикуване на готови продукти. Споменахме вече за "синдрома на китайския ресторант", при който употребяваният в храните натриев глутамат, освен че предизвиква симптоми като главоболие, гадене, стягане в гърдите, влошава и състоянието на астматиците.
Алергия към сулфити
Натриевият бисулфит и други сулфитни съединения присъстват често в храните, тъй като са евтини хранителни консерванти и нямат вкус. За съжаление те могат да предизвикат редица алергоподобни реакции от ринит до анафилаксия, а при астматично болни - силни пристъпи на задух. Причината за тези пристъпи е била загадка в продължение на много години, тъй като при това разнообразие на храни пациентът не всякога може да се предпази от определена храна. Доста време е било нужно на учените, докато установят, че не самата храна, а консервантите причиняват астматичните и другите реакции.
Пресните зеленчуци често създават неприятности, защото са пръскани със сулфити с цел да се запазят по-дълго свежи и хрупкави. Храните, в които най-често се откриват сулфити, са сушени плодове и зеленчуци, туршии, салами, вина, оцет, плодови сокове, рибни консерви, бира, цитрусови напитки, чипс, гъби.
Алергия към други добавки
Изкуствени подсладители като захарин и аспартам (популярен още като нутрасуит, аспартамът е продукт на генното инженерство - химикал/лекарство, продаван като хранителна добавка) са от 500 до 700 пъти по-сладки от захарта и нямат калорична стойност. Вярва се, че тези вещества са сравнително здравословни, но са регистрирани случаи на астма и сенна треска, свързани с консумацията им. Бензоати и други химикали могат да предизвикат обриви. Тези вещества се използват като консерванти в готови храни, хляб, мляко, маргарин, майонеза. Натриевият бензоат може да изостри астма, въпреки че това се случва много рядко.
Диагноза на хранителна алергия. Основната цел на диагнозата е да установи дали болестните явления от консумация на храни се дължат на алергия или на други причини. Следващата стъпка е да се определи каква храна или група родствени храни са отговорни за развитието на заболяването. Много пъти пациентите сами установяват виновната за симптомите им храна, но е добре личната диагноза да се потвърди със съответните изследвания. Например някои деца, които проявяват нетърпимост към определени храни, всъщност могат да страдат от стомашна язва или да са в предязвено състояние.
Много хора - и деца, и възрастни - страдат от сериозни чревни инфекции. Причината за тях са паразити, които предизвикват стомашно-чревни симптоми.
Анамнезата на пациента е важна за стесняване на кръга от възможни алергенни храни. Добре е да се води дневник, в който се отбелязва коя храна кога е консумирана и кога се появяват симптомите. Ако се установи, че определена храна или сродни храни причиняват симптомите, ще може лесно да се установи дали след отстраняването им от диетата болестните явления стихват.
Ако не се установи коя храна е причината, болният се поставя на т. нар. елиминираща диета, т. е. спира се консумацията на всички предполагаеми алергенни храни, след което се взимат поотделно през определено време, за да се види коя ще провокира симптомите.
Провеждат се и кожни тестове, при които отрицателният тест изключва хранителна алергия. Трябва да се има предвид, че кожните тестове за хранителна алергия дават голям процент фалшиви положителни резултати. Това означава, че пациентът показва положителна реакция към дадена храна по време на кожния тест, без в действителност да е алергичен към нея. Затова кожният тест не може да бъде основа за диагностициране на хранителна алергия.
Кръвните тестове (радио-алергосорбентен тест - RAST) са много скъпи и са по-малко надеждни от кожните.
Резултатът от хранителен провокиращ тест, който включва употребата на съмнителната алергенна храна в малки, постепенно увеличаващи се количества, може да бъде доста убедителен. Този вид тест се провежда само в клинична обстановка или в кабинета на алерголог, в случай че е възможно да се предизвика системна противореакция. Интересно в случая е, че тестът може да се проведе в различна форма. Изпитваната храна може да се дава във вид на прах, затворен в желатинова капсула. В първия случай пациентът не знае какъв вид храна се съдържа в капсулата и дали въобще е храна или друго вещество. При втория нито болният, нито лекарят знаят това и тестът продължава с увеличаващи се дози до поява на реакция. По този начин се цели да се изключи субективният фактор при провеждане на опита.
Не се препоръчват цитотоскичното тестване и сублингвалният (подезичен) тест. Интрадермалният тест също така е много рискован!
Лечение на хранителна алергия. Основният принцип за лечение на хранителна алергия е да се избягват алергенните храни. При някои хранителни алергии, съпроводени със силна и болезнена реакция, се предписва адреналин, който се инжектира при спешна необходимост, а всеки, който веднъж е претърпял анафилактична реакция, трябва да го носи винаги със себе си. Болният трябва да разполага и с антихистаминов препарат.
Правени са опити за десенсибилизация към фъстъци, но те се оказали много рисковани, защото бил използван фъстъчен алерген. Изследванията продължават в посока търсене на генномодифициран алерген, който би могъл да се приложи за имунизиране на чувствителни към фъстъци пациенти.
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар