Подредете празничната трапеза по етикет

Вълненията около празниците са много и от различно естество. Едно от най-важните неща е празничната трапеза. Знаете ли как да я подредите, знаете ли коя чиния за какво се използва, знаете ли кой прибор за какво ястие е?

Всичко необходимо за правилната и красива подредба на масата ще научите от текста по-долу, откъс от книгата „Етикет и протокол”.

Посуда и прибори

Съвременната посуда се изработва от порцелан, стъкло, керамика, неръждаема стомана и т.н. По принцип за предпочитане е всички съдове да бъдат от един и същ материал и в една и съща цветова гама.

Твърди се, че първата „посуда” на земята са били черупките на морските миди или на кокосовия орех. Те обаче не са подходящи за варене и печене на храна и затова хората се научили да правят съдове от глина, която след това изпичали. Най-известният съд – чинията, се появява много по-късно – след като в бита влизат керамиката, порцеланът, фаянсът, майоликата (т.е. след лъжицата и вилицата). В повечето кралски дворове в Европа до VIII в яденето се поднасяло в издълбани в самата маса гнезда до XIII в.аристократите вземали храната от сребърни подноси с три пръста и я поставяли върху кръгли питки; едва през XIV–XV в. в употреба влезли чиниите от олово и дърво.

В зависимост от храната, която се очаква да бъде сервирана в тях, чиниите се делят на дълбоки и плитки. Дълбоките чинии са с диаметър 23 см и се ползват единствено за топли и студени супи Плитките са много повече: за предястие (диаметър 19 см) за подложна чиния и за основно ястие (23 см), за десерт и хляб (17 см), подложна чинийка за чай, кафе, какао, мляко (15 см).

Към столовата посуда се отнасят супниците сосиерите, салатиерите, фруктиерите, солничките и др. Тук са и платата, предназначени за общо приготвяне и сервиране. Ще добавим и специалните чашки (с една или две дръжки) за прозрачни супи (бульони).

Изработената от стъкло посуда се използва предимно за десерти (торти, компоти и др.) и включва чинийки, купички, чашки, фруктиери, бонбониери, подноси, малки съдчета (за ядки например). В такива съдове се поставят и някои подправки – олио, оцет, горчица, сосове и др.

Керамичната посуда може да включва както целия набор за храна, така и отделни елементи, като салатиери, фруктиери, стомни, гърнета, гювечета, солнички, плата. Обикновено се ползва при поднасянето на характерни ястия, включително на самите съдове на приготвянето им.

От неръждаема стомана обикновено са платата, подносите, различните купички и др. Фино изработени чинии могат да бъдат ползвани за подложни (в повечето случаи са сребърни или посребрени).

Независимо от материала на изработката й на масата, особено когато се сервират храни, които се ядат изцяло или частично с ръце, се поставя купичка, напълнена до половината с топла вода, в която има резенче лимон или някакво цветче (листче) и която се ползва за леко изплакване на пръстите.

Приборите по своето предназначение се разделят на индивидуални (за личното консумиране) и общи (за приготвяне и сервиране).

Индивидуалните прибори са нож, лъжица и вилица. Те се изготвят от специална стомана или сребро, а в изключителни случаи и от други материали. В зависимост от храните са обикновени и специални. Обикновените се правят в три размера: големи – за всички видове основни ястия (голям нож и голяма вилица) и за повечето супи (лъжица); средни – за студени и топли предястия, за някои десерти (палачинка, баница, компот) и за някои кремсупи, плодови супи и др.; малки – за десерти, компоти и сладоледи, но и за бульони. Специалните (имат се предвид различната форма и използването им) са тризъба вилица и плосък нож (за риба), малка лъжичка-лопатка (за сладолед), малка лъжичка (за кафе), нож с назъбен заоблен край (за масло).

От приборите пръв се появява ножът. Днес това е големият нож – за ястия от месо с гарнитура; средният – за топли и студени закуски и салати; рибният; малкият – за десерти и плодове. Съществуват и няколко вида специални ножове – за сирене, кашкавал, миди, морски деликатеси и т.н.

Лъжицата, колкото и да е удобна, идва по-късно. Сега тя има различни размери (а понякога и форми): големите се използват за супи от дълбоки чинии; средните (те са малко по-малки) за бульон (сервиран в купички), сладолед, компот и др.; чайните; малките са за кафе. Етикетът не забранява подмяната на десертните с чайни лъжички.

Най-младият по време на появата си прибор е вилицата. Тя намира приложение за горещи месни ястия с гарнитура (голяма четиризъба вилица), за топли и студени закуски (средна по размер, четиризъба); за риба (средна тризъба) и за десерти и плодове (малка, може да бъде с два, три или четиризъба), за различните екзотични ястия, главно морски, съществуват и вилици с други форми.

Общите прибори са необходими за подготовка на продуктите и храната, за подреждане на масата и за сервиране.

Грижите за приборите са твърде важни – след употреба те трябва незабавно да бъдат почистени и измити – засъхналите остатъци от храна са честа причина за потъмняването им. Прибори с дръжка от дърво, порцелан, слонова кост и др. се мият само в леко топла вода, за да не се раздуват и пукат дръжките. Дървената дръжка попива водата. Стоманени и сребърни прибори не се мият едновременно в мивката – стоманата може да одраска среброто.

Съдовете се изцеждат, а приборите задължително се избърсват с мека кърпа – най-добре ленена.

Знаете ли, че:

• Първобитните хора използвали острия кремък за лов и за рязане на месото. След векове ножовете получили дръжки, а след това се изработвали от бронз, желязо и, накрая, от стомана. С ножовете не само се приготвяла храната, но и с тях се поднасяла в устата. За съжаление в средните векове пиршествата завършвали с побоища. Тогава по време на храна било забранено ползването на прибори, напомнящи кинжал. Вероятно поради това и днес ножовете са със закръглен и тъп връх.

• Смята се, че лъжицата съществува отпреди 2000 години. Дотогава хлябът се топял в супата с ръце. Първоначално лъжицата била изрязвана от дърво и имала полусферична форма. През Средновековието европейските благородници си поръчвали лъжици от злато, сребро, морски раковини, седеф – скъпо било, затова се изготвяли само по един-два екземпляра. Сегашната си по-плитка форма лъжицата получила след появата на плоскодънните дълбоки чинии – те вече са по-удобни за течна храна.

• Някои историци твърдят, че вилицата била под формата на шиш за печене на месо, а по-късно се ползвала за ядене на плодове. Сочи се, че била изработена преди около 1000 години в един-единствен екземпляр (с два зъба) от злато за византийска принцеса, която й служела повече за играчка. В Европа лъжицата се появила през XVI в. в Италия – причина за това били модните в облеклото жабота, които пречели на нормалното хранене. Отначало вилиците имали два-три зъба по-късно – четири. Извивката се появила през XVII в. Интересно е, че италианските велможи ползвали ножа и вилицата не едновременно, а поотделно. Във Франция двата прибора се ползвали заедно.

Из „Етикет и протокол”

Книгата може да поръчате тук!