Защо истинските лечители не взимат пари

„Познаваме я/го отдавна”, така отговарят пациентите на Тихите. Това означава „всичко сме проверили и изпитали, имаме й/му доверие”. И те ги познават. Знаят семействата, децата, болестите, проблемите им вкъщи и на работа. Истинските семейни лекари трябва да знаят повече за пациентите си. Макар че ги нарекох „тихи”, около тях царят кротко оживление, приятелство, топлина. Появяват се все близки хора. Ако още не са, ще станат. Оповестяват се след всяко пътуване, носят дребно подаръче, цветя за разсад, шоколад от чужбина, дреболии. Просто приятелство. Докато бях при Цветанка Рангелова, вратата час по час се отваряше и някой от съседите съобщаваше: „Позна, взеха ме на работа, въобще не очаквах”, или: „Спечелихме, трудно беше, както каза, ала стана”, „Заминавам, не мога да повярвам”, или просто: „Как си днес, Цеце?”. По телефона питаха за предстоящ футболен мач („Левски” – „Локомотив” Мездра), и за него позна, за предстоящо пътуване, за влизане в болница. Очевидно ставаше дума за близки хора, които не се представят, които са свикнали каквото и да правят, да й звъннат и да питат ще стане ли, трябва ли, да не е опасно, имам ли шанс. За пари в такива отношения не става дума.

Обикновено имат ниски такси или „кой колкото даде”, „само да е от сърце”. Оставят им по 5–10 лв. „Аз от лекуване няма да забогатея” – казва Цецка, но може и да е всеки друг. На Диди са й оставяли и по 2 лева. „Давали са ми и по много повече. Както решат. Аз парите от земята ги взимам, защото лоша сила има в тях”. Никой от „тихите” не е забогатял.

Мнозина са изкарали курсове за масажисти – за да се легитимират. Но и мнозина са нелегитимните. Всъщност у нас по принцип лечителите са нелегитимни.

“Тихите” помагат тихо, не се афишират, не се съизмерват, нямат претенцията да са повече от другите, да са като Единиците. Но са истински лечители и ясновидци.

УНИВЕРСУМИ (ЕДИНИЦИТЕ, УНИКАТИТЕ)

Това е най-малката група сред многобройните надарени със свръхсетива. Не повече от 5% сред всички, които срещнах. Нищо чудно. Вера, Илко, Момера – наистина неповторими. Поколението след доайените Ванга и Слава Севрюкова. За човек със сетива като тези на Вера се твърди, че се ражда един на 50 000 години. Тя смяташе Илко за свой астрален близнак. Имената им се знаят. Изключителната дарба не може да остане скрита. Появяват се в книги каталози, различни медии. Главно защото не могат да откажат. И понякога, защото се надяват, че това е важно – за общество, държава, човечество. Тяхната мисия е да служат на общозначими идеи и развитие. Всяко разделение, още повече степенуване, е, разбира се, условно. Дори и за Универсумите. За доц. Пенева в този момент „у нас няма по-добър диагностик от Ганка Досева сред тези, които познавам”. Убедена съм, че е искрена.

Хората чакат за среща с тях в един тих респект и вълнение, каквито не се срещат пред лекарски кабинети. Събират се, колкото и да се правят графици, винаги идват повече. Когато се появеше Илко, настъпваха оживление, притихване, тръпка на страх и вълнение, сякаш собствената им съдба вървеше насреща. Същото видях и при Стоян и Момера. Носят се с някакво неземно достолепие, но не се смятат за богоизбрани. Изключителните феномени не си позволяват такава заявка. Илко беше уникален, със силна и многостранна дарба. Не го чух и за миг да има претенция за божественост. Точно обратното: „Няма мистика, всичко е материя, енергия, ще го разгадаят някога, ще видиш”.

Единиците не са самонадеяни, съмняват се, проверяват. Макар че най-малко грешат. Слава Севрюкова казва: „Проверявай, винаги проверявай, и Те могат да се излъжат – покровителите ти, учителите от отвъдното, които знаят и могат това, което ние не знаем и не можем”.

Истински надарените не работят за пари. С душата си знаят, че парите са обратното на духа и могат да се окажат фатални за него.

Приличат на Генерали на многобройна армия. В нея не се раздават заповеди, не се командва, единственият императив е моралът. Надарени са не само с широка и универсална дарба, но и с мъдрост и морал, които да могат да я понесат. Мъдрост и морал, които им дават възможност да се развиват, да служат с нея за добро.

Имах късмет, че Илко беше мой приятел. И всички нямахме късмет, че си отиде, преди да свърши всичките си чудеса, на които беше способен.

Имах късмет, че той ми говореше много за изследванията в Шуменската лаборатория. И след това, че се запознах с шефката на тази Лаборатория – доц. Йорданка Пенева и нейния екип феномени. И Вера си отиде. Но Ганка, Ружа и Асен са още сред нас. И доц. Пенева е стиснала зъби и здраво крепи нелеката си мечта – отново да съществува лаборатория и отново да има кой да покаже пътя на тези хора, а на науката – да отвори прозорче към тях. Да има закон, който да институционализира реализацията и развитието на феномените. Момера и Стоян също са изследвани в съществуващи някога лаборатории за тази цел в София и Пловдив. Оторизирани от държавата, подопечни на две важни министерства – на здравето и на образованието. Най-добрите ни феномени са изследвани. Убедена съм, че не е случайно. Мечтая заедно с доц. Пенева, че изследователски звена отново ще се създадат. И представям малкото изключителни феномени заедно с опита на Шуменската лаборатория и архивите, останали да пазят свидетелства за него. Какво е общото за Единиците? Сила и универсалност на дарбата. Който прочете Архивите, ще се убеди за какво става дума. Имат и своя философия за света, съчетала мъдрост и особена хуманност, такава, каквато можеш да усетиш само като те погледнат в очите, проникнат навсякъде в теб, но и оставят навсякъде топлина и разбиране, и прошка, и любов. И нещо друго, което всеки за себе си може да определи. Докато разбира, че им вярва.

Като всички гении и Единиците са особняци, имат своите залитания – малко суетност, малко горделивост, малко аскетизъм, болезнена емоционалност, неочаквана сприхавост... Всеки със себе си. Основното обаче е да помагат всеки ден на много хора. Колкото повече са, толкова по-леко е на по детски чистите им души.

Из „Лицата на феноменалното”

Книгата може да поръчате тук!