За кои алергии да внимаваме през бременността

Алергичен ринит при бременни. Ако жената страда от сезонна сенна хрема и без постоянно лечение не се чувства добре, препоръчва се бременността да се планира за сезон, през който поне в първите три месеца няма вероятност от алергични пристъпи. Важно е през този период да не се приемат лекарства или да се намалят, колкото е възможно, тъй като плодът е най-уязвим през първото тримесечие от развитието си. Преди употреба на какъвто и да е медикамент бременната жена трябва да се консултира с лекар, за да се увери, че няма риск за плода. Ако ринитът е постоянен (целогодишен или сезонен) и се очаква бебе, добре е да се обсъдят възможностите за провеждането на имунотерапия, която да отстрани нуждата от лекарства. Трябва да се има предвид, че бременността е относително противопоказание за всякакъв вид имунотерапия и на практика не се провежда при бременност и на деца под пет години.

При 50 на сто от жените, които страдат от алергичен ринит, се забелязва известно влошаване на състоянието по време на бременността. Нека припомним, че вазомоторният ринит е често състояние на бременните – дори при тези, които преди това не са имали подобни симптоми. Усложнението на ринита (синузитът) се среща около шест пъти по-често при бременните жени. Най-важно условие при лечението на алергичните състояния през бременността е по възможност да се избягва излагането на алергени.

Медикаментозно лечение през бременността. Разумно е да не се употребяват медикаменти от бременни, но при поява на инфекции приложението им става задължително. Някои от антибиотиците се смятат за безвредни, но други (като тетрациклин, доксациклин и производните им) не трябва да се предписват. Йодосъдържащите лекарства също не са позволени. Тетрациклините притежават много странични ефекти (увреждат зъбните зародиши на плода), а йодосъдържащите препарати причиняват гуша.

Някои антихистаминови препарати могат да се прилагат, но с повишено внимание. Препарати като хлорфенирамин (Chlorpheniramine) и трипеленамин (Tripelenamine) се смятат за най-сигурни антихистамини при бременност, но не се препоръчват за майки кърмачки.

Препоръчаните по-горе антихистаминови препарати принадлежат към I поколение антихистамини – представители на класическите, неселективни Н1-рецепторни блокери с проявен сънотворен ефект. Днес фармацевтичната индустрия произвежда антихистаминови препарати от II, а напоследък – и от III поколение, които са селективни рецепторни антагонисти, не са токсични в лечебни дози, нямат сънотворен ефект и освен антихистаминово имат и антиалергично действие.

Високи дози антихистамин не трябва да се приемат към края на бременността, защото съществува опасност от развитие на ретролентална фиброплазия в плода. Това заболяване причинява слепота и се среща при преждевременно родени бебета или бебета с ниско тегло (под 1,5 кг). Когато се очаква раждане на близнаци, също не бива да се приемат големи дози антихистамин.

Бременните с алергичен ринит могат да се лекуват с деконгестивни (т.е. отбъбващи носната лигавица) препарати. Като най-подходящ за локално лечение се препоръчва натриевият кромогликат (кромолин, оптикром, кузикром). Недостатък е, че това лекарство е превантивно и за да подейства напълно, необходимо е 2-3-седмично лечение.

В заключение може да се каже, че по време на бременността е най-добре да не се прилагат токсични антибиотици, антихистаминови или други противоалергично действащи препарати (като кортизон) освен при необходимост от предотвратяване на усложнения – синузит или други инфекции.