Сенната хрема и ангиоедемът също не причиняват особени безпокойства през бременността. В някои случаи се появява обрив, който се дължи на скрита причина, като например хепатит, чието разпознаване е важно още преди зачеването. Около 1 на сто от жените, обикновено при първа бременност, може да развие подобен обрив на места в коремната област, притискани от тесни дрехи. Лек кортизонов крем успешно премахва оплакванията. Жени, които страдат от по-сериозна или хронична уртикария, могат да се лекуват с антихистамини (от II и III поколение). В редки случаи е необходимо орално взимане на стероидни препарати. Пациентки, страдащи от студова алергия, трябва да избягват по възможност излагане на студ.
Ангиоедем и анафилаксия при бременни. Когато ангиоедемът се появи в горните дихателни пътища (ларинкса) или е свързан с анафилаксия, състоянието на бременната може да се влоши опасно. Анафилаксията (от гр. – беззащитност) е системна алергична реакция, при която лигавицата на въздухоносните пътища, предимно на бронхите, отича и ги блокира. В много случаи изходът за страдащия е трагичен. Затова е необходима профилактика на бременната с цел да се предпази от анафилаксия. Въпреки това, ако възникне такова състояние, се налага незабавно лечение. Най-малкото забавяне представлява голяма опасност за живота на плода и на бременната! Анафилаксия, причинена от физически упражнения, понякога има връзка с определена храна (т.нар. холинергична уртикария и анафилаксия). В този случай лечението е просто: да се избягва тази храна, а упражненията да се провеждат няколко часа след ядене.
Идиопатичната анафилаксия, за която причините не са известни, е извънредно рядка. Пациентки, които в миналото са имали периоди на лечения и са лекувани с орални стероиди, не е абсолютно необходимо да продължат същото лечение и през бременността освен по преценка на лекаря.
Хередитерният (наследственият) ангиоедем е фамилно проявена болест, която се обуславя от дефицит на серумен фактор, наречен С1-инхибитор. Болестта протича с пристъпна поява на локални несърбящи отоци. Опасни са пристъпите, причиняващи оток на гърлото (меките тъкани на ларинкса и гласните връзки), които водят до механична асфиксия и ако не се лекуват спешно (преливане на свежо замразена плазма, трахеостомия), могат да причинят смъртта на пациента. Болестта е рядка и добре проучена. По време на бременност показва тенденция към подобрение. Резултатите от статистическо клинично проучване сочат, че 23 от 25 жени с признаци на хередитерен ангиоедем са имали значително по-слаби или никакви атаки по време на бременността. Възможно е цезаровото сечение да провокира тежък ангиоедем, особено хередитерната му форма. Локалната анестезия е за предпочитане пред общата, понеже интубацията често е в състояние да предизвика пристъп с оток на ларинкса.
В България всички болни от наследствен ангиоедем са регистрирани в Клиничния център по алергология на Медицинския факултет в София (Александровска болница) и се наблюдават от районните алерголози в окръжните центрове. Лечението на хередитерния ангиоедем е хормонално – на базата на тестостеронови препарати (модифицирании андрогени – даназол и др.), които обаче не се препоръчват при бременни жени. Това лечение в действителност е опасно за развитието на плода. При нужда (пристъп от оток, предстоящи оперативни интервенции, раждане и др.) на бременните се препоръчва профилактично преливане на свежо замразена плазма.
Из „Как да живеем с... алергия и астма”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар